№ 224
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110130587 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д. М. Р. (ищец) срещу Н. В. Ц. (ответник). Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове и молба
по чл. 127а, ал. 2 СК. Подадена е молба по чл. 323 ГПК.
Представени са писмени приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания;
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, предявена е и
насрещна искова молба. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. СК, обективно
съединен с небрачни искове и молба по чл. 127а, ал. 2 СК. Подадена е насрещна молба по
чл. 323 ГПК.
Представени са писмени приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания;
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната искова
молба.
По делото са постъпили социални доклади във връзка с молбите за определяне на
привременни мерки.
С определение № 34909 от 03.10.2023 г. съдът е постановил привременни мерки, като
е предоставил родителските права по отношение на трите деца на майката и е определил
местоживеенето им при нея, определен е режим на лични отношения между бащата и
децата, като последния е осъден да им заплаща издръжка.
Съдът констатира, че с насрещната искова молба (НИМ) е предявена и претенция по
чл. 127а, ал. 2 СК за която няма представен по делото документ за внесена по сметка на СРС
държавна такса, поради което в тази й част НИМ е нередовна и съдът следва да даде
указания на ищеца по НИМ за отстраняване нередовността и последиците от
1
неизпълнението им.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Указва на ищеца по НИМ да представи по делото документ за внесена по сметка на
СРС държавна такса по обективираната в НИМ молба по чл. 127а, ал. 2 СК в общ размер на
75,00 лева, в случай че поддържа тази молба, предвид представената по делото
нотариално заверена декларация-съгласие от 19.09.2023 г. на бащата за пътуване на децата
неограничено извън границите на Р. България придружени от тяхната майка до навършване
на пълнолетието им и издаване на документи за самоличност. В същия срок да посочи и
дали поддържа искането си за заместващо съгласие на родителя за издаване на лични карти
на децата като съобрази чл. 31а, ал. 2 ЗБЛД.
При неизпълнение на дадените указания в посочения срок НИМ в частта с която е
предявена молба по чл. 127а, ал. 2 СК ще бъде върната, а производството по делото в тази
му част – прекратено.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2024 г. от
15:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, на
ответника по първоначалната искова молба да се изпрати препис от отговора по насрещната.
Да се призове компетентната ДСП с препис от исковата молба, отговора, насрещната искова
молба и отговора по нея, по местоживеене на страните, като й се укаже, че до датата на
съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно
становище, а при невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
Докладът следва да съдържа, какви са условията за живеене (като направят посещение на
жилищата на страните), които има всеки от родителите за отглеждане на децата, родителски
капацитет, привързаността на децата към всеки от родителите (като наблюдават среща
между децата и всеки от родителите), доходи и ангажираност на родителите, подкрепяща
среда и др., следва да посочат и в интерес на децата ли е да бъдат изслушани от съда, ако са
навършили 10 г. възраст. ДСП следва да даде становище и дали са налице условията на чл.
138а, ал. 3 СК.
Указва на страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалните доклади, вкл.
за наблюдение на контакт между децата и родителите.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Подадена е искова молба от Д. М. Р. (ищец) срещу Н. В. Ц. (ответник). Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове и молба
по чл. 127а, ал. 2 СК
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, предявена е и
насрещна искова молба. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. СК, обективно
съединен с небрачни искове и молба по чл. 127а, ал. 2 СК.
2
В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната искова
молба.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените писмени документи от страните,
като писмени доказателства по делото.
По направените доказателствени искания от страните, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, след посочване на конкретни обстоятелства, които ще
бъдат установени с тях и изслушване на страните.
Задължава страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно упражняването на родителските права
по отношение на децата, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по
реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до
300,00 лева.
Указва на ищеца по първоначалната искова молба и ищеца по насрещната, че
следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без
уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие на такава,
производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 от ГПК).
Указва на ищеца по първоначалната искова молба, че ако не владее български език
писмено и говоримо, следва да уведоми затова съда в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, като посочи езикът който владее, с оглед определяне и
назначаване от съда на преводач по реда на чл. 4, ал. 2 ГПК.
Указва на ищеца по първоначалната искова молба в едноседмичен срок от
уведомяването в писмена молба с препис за другата страна да посочи дали е предявил
небрачни искове за ползване на семейното жилище от ответницата, да й бъдат предоставени
родителските права и да бъде определено местоживеенето на децата при нея, да бъде осъден
да заплаща издръжка и ответницата да носи предбрачното си фамилно име или съдът да
приеме, че с това свое волеизявление същият заявява, че не възразява на ответницата да се
предостави ползването на семейното жилище, родителските права да бъдат предоставени на
майката, да бъде определено местоживеенето на децата при нея, че може да заплаща
посочения размер издръжка за тях, както и че възразява съпругата му да носи фамилното му
име след прекратяване на брака.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
3
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за спогодби и медиация“. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова/Мария Георгиева на тел. 02/8955 423, мобилен телефон:
0889 515 423, електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане
4
на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат
молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на
които да бъдат уведомени, в случай че желаят разглеждане на делото за по-ранна дата.
Указва на страните при възможност, в случай на постигане на споразумение
помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава:
Tsveta.Satova@srs.justice.bg.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5