РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, IX гр. състав, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№ 1753 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Ищецът
Дирекция „Социално подпомагане" гр. Русе прави искане по отношение на
детето K. V. да бъде приложена мярка за закрила - настаняване в професионалното
приемно семейство на Д.Г.Д. със срок до една година, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение или до промяна на обстоятелствата, свързани с
детето, ако е в негов интерес, като считат, че по този начин ще бъдат най-добре
защитени правата и интересите на детето.
Д.Г.Д. заявява,
че е съгласна да полага грижи за детето, има условия, възможности и желание.
Има създадена емоционална връзка между нея и детето и искат то да бъде настанено
в нейното приемно семейство.
Районна
прокуратура гр. Русе, изразяват становище, че молбата е основателна, доказана и
следва да бъде уважена.
С.Д.П. – майка
на детето, не е открита, като съдът намира, че този факт не е пречка за
разглеждане на делото по следните съображения: Съгласно чл. 28 ал.3 от Закона
за закрила на детето : „Съдът разглежда незабавно
искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили
искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15.“ Характера на
производството предполага бързо произнасяне по искането, закона изисква то да
бъде разгледано незабавно,
постановеният съдебен акт е с временен характер и при промяна на
обстоятелствата мярката винаги може да бъде променена. Участието на родителите
на детето в производството не е задължително (чл. 28 ал.3 от Закона за закрила
на детето), а представлява само една правна възможност за тях да защитят
интереса си, ако имат такъв. Интереса на детето изисква да бъде определена
мярка за закрила в разумен срок, поради което отсъствието на майката не е
пречка за разглеждане на делото.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
От представения социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане” - Русе се установява, че детето K. V.
е родено на *** г. в гр. Хамбург, Република Германия с родители: майка С.Д.П. и
баща C. V.– немски
гражданин.
На 19.02.2019 г. на граничен
пункт - Дунав мост - Русе при влизане в страната е задържано детето K. V..
Детето е пътувало, придружено от майка си - С.Д.П..
Подадена е информация в
ДСП от ИДСП на Второ РУ на МВР - Русе, че спрямо детето на 19.02.2019 г. е издадена
Заповед за предоставяне на полицейска закрила във връзка с чл. 37 от Закона за
закрила на детето и на основание чл. 11 от Наредба за условията и реда за
предоставяне на полицейска закрила на дете. Детето е обявено за международно
издирване в Шенгенска информационна система за безследно изчезнало от властите
в Германия. С оглед изложените обстоятелства и с цел осигуряване най-добрият
интерес на детето, му е предоставена социална услуга от резидентен тип -
"Кризисен център", заедно с майката с цел осигуряване на сигурна и
защитена среда, както и грижа за доброто му психо - емоционално състояние.
На 28.02.2019 г.
е получена информация по телефона от управителят на КЦ, че майката самоволно е
напуснала услугата и е изоставила детето си.
Същият ден е
проведена среща с Д.Г.Д. - професионален
приемен родител, на която същата писмено декларира, че желае да отглежда детето
Kiriassa в семейството си.
Със заповед №
ЗД /Д-Р-011/ 28.02.2019 г. на Директора на ДСП - Русе, детето K. V. е настанено
временно по административен ред в професионалното приемно семейство на Д.Г.Д.,
със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 26 от Закона за закрила на
детето. Същата е осигурила сигурна и безопасна среда на детето и адекватно
задоволява потребностите му.
От правна
страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата
/КОНВЕНЦИЯТА/ : „Съдебните или административните органи на договарящата държава, в която
детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за
закрила на личността или имуществото на детето“
По делото се установява, че детето K. V. е родено в Германия, живяло е
в Германия, има издаден немски паспорт и не говори български език. От тези
факти може да се направи обоснован извод, че детето има обичайно местопребиваване в Германия.
Съгласно чл. 11 от КОНВЕНЦИЯТА: „Във всички спешни случаи органите на
всяка договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото
имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за закрила.“, като в такъв случай детето може да бъде настанено
извън семейството съгласно чл. 25 ал.1 т.5 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 12 от КОНВЕНЦИЯТА органите на договаряща държава, на чиято територия
се намира детето са компетентни да вземат мерки за закрила личността или имуществото
на детето, които мерки имат временен характер и се прилагат на територията на
тази държава. Тези временни мерки се прилагат до постановяването на мерки за
закрила от компетентните органи по обичайното местопребиваване на детето- чл.12
ал.2 от КОНВЕНЦИЯТА.
Съгласно чл.4 ал.1 т.12 от Закона за закрила на
детето мерки за закрила по закона се предприемат и в случаите по чл. 12 от КОНВЕНЦИЯТА, когато се налага предприемането на временни мерки.
По делото има данни, че между родителите на детето
има спор относно родителската отговорност и доколкото детето е с обичайно
местопребиваване в Германия, то компетентни да се произнесат по този въпрос са
германските съдилища съгласно чл.8 и следващи от Регламент № 2201/2003 на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Предвид изложеното
българските административни и съдебни органи са компетентни да предприемат
мерки за закрила по отношение на детето K. V., до произнасянето на
съответните органи по обичайното местопребиваване на детето. Съдът при
необходимост може да постанови мярка за закрила на детето в съответствие с чл.4
ал.1 т.12 и чл. 25 ал.1 т.5 от Закона
за закрила на детето.
Настоящият състав намира, че е исканата мярка за
закрила е в интерес на детето.
При проведеното обсъждане на случая в ДСП Русе на
майката е указано, какво следва да предприеме за да може грижите за детето да
бъдат поверени на нея (л.13), но П. е напуснала срещата без да предприеме
необходимите действия. Впоследствие се е явила в кризисния център след употреба
на алкохол и е имала агресивно поведение. С.П. има и друго дете- С. Г. Н.,
което също е изоставила и е настанено в ЦНСТ Добрич.
По делото не се установява съществуването на
подходяща възможност за настаняване на детето в семейна среда, нито в семейство
на близки или роднини, поради което следва да се приема, че исканата мярка за
закрила е най-доброто, което може да се направи за детето към настоящия момент,
до произнасянето на компетентните органи по обичайното му местопребиваване. По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
НАСТАНЯВА K.
V., родена на *** г. в гр. Хамбург, Република Германия с родители: майка С.Д.П.
с ЕГН ********** и баща C. V.– немски гражданин за отглеждане в професионалното приемно семейство на Д.Г.Д. *** със срок до
една година, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение или до
промяна на обстоятелствата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в седмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/