РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Плевен, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430107318 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ******* ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *******, чрез адв.Л. М. от САК, против Н. Т.
А., ЕГН **********, от *******, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи
на ищеца сумата от 525,80 лева главница, от които 20,28 лева неплатени
далекосъобщителни услуги, 58,50 лева неплатени суми за устройство по
договор за продажба та изплащане, 447,02 лева неустойка по чл.54.12. от ОУ,
и 155,59 лева лихва за забава върху главницата считано от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 15,06,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 16,06,2023 г., до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3442/2023 г. на
ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от неплатени електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М5779299, като част от рамков договор, идентифициран с
1
неговия уникален номер *********, за периода 19,06,2020 г. – 04,08,2020 г.
Сочи се, че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно
които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право
на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната
до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси
до изтичане на срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ
неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на
дължимите суми. Претендират се разноски. В молба, депозирана преди с.з. –
на 11,04,2024 г., проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете,
като в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това, моли да се
постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ на
основание чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК, не депозира писмен отговор.
Същият не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№3442/2023 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са
следните: съдът констатира, че на ответника Н. Т. А., ЕГН **********, е
изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/разпореждане на л.56 от делото/, редовно уведомена е за първото съдебно
заседание /на основание чл.44, ал.1, изр.последно от ГПК – разпореждане на
2
л.64 от делото/. Ответникът не е подал до съда в срок отговор на исковата
молба, не е заявил становище по определението на съда от 26,03,2024 г., не
изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по настоящото и по ч.гр.д.
№3442/2023 г. на ПлРС писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от
ищеца разноски, които са в размер на 175,00 лева за държавна такса и 480,00
лева за адв.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 400,00 лева за адв.възнаграждение, които ответникът следва
да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. Т. А., ЕГН
**********, от *******, ДЪЛЖИ на ******* ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *******, сумата от 525,80 лева главница /от които
20,28 лева неплатени далекосъобщителни услуги, 58,50 лева неплатени суми
за устройство по договор за продажба та изплащане, 447,02 лева неустойка по
чл.54.12. от ОУ/, и 155,59 лева лихва за забава върху главницата считано от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до 15,06,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,06,2023 г., до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№3442/2023 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Т. А., ЕГН **********, от
*******, ДА ЗАПЛАТИ на ******* ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *******, направените разноски в исковото производство в размер
3
на 175,00 лева за държавна такса и 480,00 лева за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Т. А., ЕГН **********, от
*******, ДА ЗАПЛАТИ на ******* ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *******, направените разноски в заповедното производство в
размер на 25,00 лева за държавна такса и 400,00 лева за адв.възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4