Р Е Ш Е Н И Е № 260033
гр. Шумен, 24.06.2021 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на деве- ти юни две хиляди и двадесета и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 28 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Комфортстрой“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Априлско въстание“, № 28, представлявано от управителя Г.Г.Д., чрез процесуалния си представител адв. В.П. *** със съдебен адрес ***, офис № 2 срещу „Транслоджистик България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Иван Александър“, № 86, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Д.Ц.М. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника съществуват търговски отношения, породени от сключен между тях договор за покупко-продажба /разсрочено плащане/ на гориво-смазочни материали от 15.09.2018 г. Въз основа на договора в периода от 15.07.2019 г. до 27. 01.2020 г. са осъществени сделки за продажба на ГСМ, за които са издадени съответните дванадесет фактури на обща стойност 72 414.43 лв. Ответникът е извършил частично погасяване на паричните си задължения, произтичащи от сделките, като е заплатил сума в общ размер на 9 004.00 лв. Сумата е изплатена, въз основа на сключено между страните споразумение от 10.03.2020 г. Към настоящият момент въпреки подписаното споразумение, ответникът не е погасил останалата част от паричните си задължения в общ размер на 63 410.49 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 63 410.49 лв., представляваща дължимата цена на продадени, но незаплатени от ответника стоки, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаването на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание, въпреки, че е редовно призован, ответни- кът не изпраща свой представител и не е депозирал становище.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст съдът приема за установено следното:
Страните
по делото са търговски дружества. На 15.09.2018 г. между тях е сключен договор
за покупко-продажба /разсрочено разплащане/ на гориво-смазоч- ни материали. По
силата на този договор в периода от 15.07.2019 г. до 27. 01.2020 г., ищецът е
продал на ответника гориво-смазочни материали (ГСМ) на обща стойност 72 414.49
лв., като за всяка една от извършените продажби са издадени от ищеца 12 бр.
фактури №№ **********/15.07.2019 г.; **********/15.08.2019 г.; **********/31.08.2019
г.; 2000006348/15.09.2019
г.; 2000006384/30.09.2019
г.; 200 0006413/15.10.2019 г.; 2000006454/31.10.2019 г.; 2000006462/15.11.2019
г.; 200000 6506/30.11.2019
г.; **********/15.12.2019 г.; **********/15.01.2020 г. и 200000 6604/27.01.2020 г. Със сключеното
между страните на 10.03.2020 г. споразумение, ответникът се е задължил да погаси
задължението си по фактурите с ежемесечни плащания от по 3 500.00 лв.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните и записванията в тях са верни и редовно водени. В „Комфортстрой“ ЕООД процесните дванадесет фактури са осчетоводени като вземания от клиент, приходи от реализация на стоки и начислен ДДС продажби. Фактурите са включени в дневника за продажбите за периода през който са издадени. В „Транслоджистик България“ ООД фактурите са осчетоводени, като задължение към доставчик, заприходени горива, изписани за разход масла и ДДС покупки. Десет от фактурите са включени в същия период в дневниците за покупки и справките-декларации, а две от фактурите са включени в следващи периоди. Ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури в размер на 12 069.08 лв. за периода от м. юли 2019 г. до месец януари 2020 г. За погасяване на задълженията си в общ размер на 72 414.49 лв., ответникът е извършил плащания в размер на 9 004.00 лв. Размерът на неплатеното задължение към ищеца по процесните фактури е в размер на 63 410.49 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 07.04.2020 г. Разгледани по същество исковите претенции са основа- телни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за търговска продажба на родово определени вещи, по силата който ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество ГСМ. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение прода- вачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са издадени. Обстоятелството, че процесните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ответника, който е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС дава основание на съда да приеме, че той е получил и приел доставените му от ищеца стоки. Това се потвърждава и от подписаното между страните споразумение от 10.03.2020 г. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да за- плати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице пре- гледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счето- водствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счето- водната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 63 410.49 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед раз- пределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от за- дължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна
такава за заплащане на законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 26.02.2021 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на
виновно неизпълнение на
парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се заплатят разноските, направени по настоящото
дело и в обезпечителното производство (в този смисъл т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК) в
общ размер на 6 751.42 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Транслоджистик България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Иван Александър“, № 86, ет.1, ап.1, предста- влявано от управителя Д.Ц.М.да заплати на „Комфортстрой“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Априлско въстание“, № 28, представлявано от управителя Г.Г.Д.сумата от 63 410.49 (шестдесет и три хиляди четиристотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки) лв., представляваща дължима и неизплатена цена на продадени стоки, подробно описани в издадените фактури - № № **********/15. 07.2019 г.; **********/15.08.2019 г.; **********/31.08.2019 г.; 2000006348/15.09. 2019 г.; 2000006384/30.09.2019 г.; 2000006413/15.10.2019 г.; 2000006454/31.10. 2019 г.; 2000006462/15.11.2019 г.; 200000 6506/30.11.2019 г.; **********/15.12.2019 г.; **********/15.01.2020 г. и 200000 6604/27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 26.02.2021 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и да заплати сумата от 6 751.42 (шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляващи направените от ищеца деловодни разноски, включително и в обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: