РЕШЕНИЕ
№ 260017 15.01.2021г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 534 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Д.Т., ЕГН **********,***,
против „Д.Я.Д.” ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.С.. Твърди се, че
ищецът, по силата на сключен с ответника договор за наем от 09.09.2014г.,
вписан в СВ-Несебър с вх.рег.№8343/15.09.2014г., акт № 94, том 5 и анекс към
него № 1/14.12.2015г., вписан в СВ при РС-Несебър с вх.рег.№ 10080/22.12.2015г.,
акт № 154, том 6, бил отдал под наем част с площ от 1266 кв.м. от собствения си
недвижим имот- ПИ с идентификатор № *******по КК и КР на гр.Несебър,
к.к.Слънчев бряг-запад, целия с площ от 1367кв.м., като достъп на наемателя бил
осигурен на 09.09.2014г., срещу годишна наемна цена от 5000 лв., платима
ежегодно в срок до 31.05. на съответната календарна година. Впоследствие бил
уговорен гратисен период за неплащане на наемните вноски за периода от началото
на договора до 31.05.2016 г. Поради неплащане на уговорената наемна цена ищецът
едностранно с писмено предизвестие бил прекратил договора посредством отправена
нотариална покана с рег. № 6277/20.08.2018г. по описа на нотариус вп.с рег. №
110 на Нотариалната камара с район на действие РС-Несебър, връчена лично на
управителя на ответното дружество срещу разписка на 21.08.2018г., като
същевременно поканил ответника да заплати дължимите наемни вноски за 2016г.,
2017г. и 2018г. Навежда се, че тъй като ответника нито освобождавал имота, нито
заплащал дължимия наем за 2016г., 2017г. и 2018г., за опразването на имота по
искова молба на ищеца било образувано гр.д. № 154/2019г. на РС- Несебър по реда
на чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.233, ал.1 ЗЗД. С оглед неизпълнение на
задължението за заплащане на наемните вноски се моли да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца: 1. сумата от 2 916,67лв., представляваща незаплатена
наемна цена за периода от 31.05.2016г. до 31.12.2016г., ведно със сумата от
887,97лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от завеждане на исковата молба- 31.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите; 2. сумата от 5000 лв., представляваща
незаплатена наемна цена за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със
сумата от 1015,29 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 31.05.2017 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от завеждане на исковата молба- 31.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите; 3. сумата от 2 333,36 лв.,
представляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.01.2018 г. до
28.08.2018г., ведно със сумата от 237,22 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на исковата
молба- 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите. С протоколно
определение от 24.09.2020 г. бе прието изменение на претенцията, касаеща искане
за осъждане на ответника да заплати на ищеца наемна цена за периода от
01.01.2018 г. до 28.08.2018 г. в размер на 2333.33 лв., ведно със законната
лихва върху сумата в размер на 61.11 лв. за периода от 31.05.2018 г. до
04.08.2018 г., както и сумата от 149.44 лв.- лихва за периода от 05.08.2018 г.
до 31.05.2019 г.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество,
с който се навеждат доводи за недопустимост на настоящото производство поради
идентичност на настоящото производство с това по гр.д. № 154/2019 г. по описа
на РС- Несебър, евентуално неоснователност. Заявява се, че всички дължими
плащания по договора за наем били заплатени.
С определение от 13.05.2020 г. бе оставено без уважение искането за
прекратяване на производството, като е прието, че пълен идентитет не е налице в
случая.
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 232,
ал.2, чл.86 ЗЗД.
Не се спори по делото, а това се потвърждава и от
приложения договор, че на 09.09.2014 г. между страните е сключен договор за
наем с нотариална заверка на подписите, по силата на който Р.Д.Т., в качеството
й на наемодател, е предоставила за временно и възмездно ползване на “Д.Я.Д.”
ООД, в качеството му на наемател, 1266 кв.м. от ПИ с идентификатор *******,
находящ се в град Несебър, КК „Слънчев бряг“, западна част, целият с площ от
1 366 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект. Видно
отново от съглашението- чл.3, ал.1, ответното дружество е поело задължението да
заплаща годишна наемна цена за предоставеното му право на ползване на
поземления имот и сградата, в размер на 5 000 лева, платима ежегодно,
еднократно най- късно до 31- ви май на всяка календарна година.
Съгласно чл.11 от договорът, едно от основанията за
прекратяване на действието му, е едностранно от наемодателя в случай, че
наемателят забави плащането на която и да е годишна вноска от наемната цена с
повече от 15 дни, след безрезултатното изтичане на дадения с предизвестието
допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на задължението на наемателя, който
срок тече от датата на получаване на предизвестието.
На 14.12.2015 г. страните са сключили Анекс № 1 към
договора /л.18-20 от делото/, с който, наред с други клаузи по договора, е
удължен и срока на действие- до 30.11.2020г., както и срокът, до който
наемателят да не дължи заплащане на наем на наемодателя, а именно до
31.05.2016г.
Друго безспорно
между страните обстоятелство е, че на 05.08.2018г. ответното дружество е изплатило лично на ищцата сумата в размер на
1000 лева, за което е издаден разходен касов ордер, в който като основание за
извършеното, съответно полученото, плащане е посочено „наем базар
2018г.“.
Между страните е било на предмет гр.д. № 154/2019
г. по описа на РС- Несебър по предявен иск с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, с предмет предаване на имота. Първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният от Т. против дружеството иск, което решение е било предмет на
въззивна проверка. С Решение № V-157/17.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1736/2019
г., ОС- Бургас е отменил постановеното решение на РС- Несебър и осъдил
наемателя да опразни и предаде на наемодателя имота. В мотивите си въззивната
инстанция е разгледала подробно дължимостта на наемните вноски за 2016 г., 2017
г. и 2018 г., тъй като това е бил основния спор между страните, след като Т. се
е позовала на правото да прекрати договора именно поради неизпълнение на
задълженията на ответното дружество в тази насока. ОС- Бургас е приел, че наемът
започва да се дължи за периода след 31.05.2016г., т.е за 2016 г. наем се дължи
за период от 7 месеца- от 31.05.2016г. до 31.12.2016г., в размер на 2916,67 лв.,
за календарните 2017г. и 2018 г.- пълните вноски по 5000 лв. за всяка от
годините. Установено е, че първото
плащане на дължимия наем ответникът е извършил на 31.12.2016г., когато е
заплатил 5000 лева, т.е. след падежа на 31.05.2016г. за дължимия наем за 2016г. Друго плащане към ищеца ответникът е извършил на 05.08.2018г., когато е
предал лично на ищцата сума в размер на 1000 лева., за което е издаден разходен касов ордер от
05.08.2018г., носещ подписа на ищцата и за което обстоятелство не се спори
между страните. В този смисъл мотивите на съда са били, че плащания по договора
има в общ размер от 6000 лв., от които 5000 лв., платени на 31.12.2016г., и
1000 лв., платени на 05.08.2016г. Заплатените суми от 5000 лв. и 1000 лв.,
макар и отнесени като плащания по договора, е прието, че са направени след
уговорения падеж, който, както се посочи по-горе, е определен на 31.05. за
съответната година.
Съобразно постановките на ТР № 87/1954 на ОСГК на ВС, наред с диспозитива на съдебните решения влизат в
законна сила и онези части от мотивите, които се смятат за главни като
обосноваващи диспозитива, обуславящи постановеното решение. В конкретният случай и по двете дела страните са се
позовали на едни и същи правопораждащи, респективно правоизключващи юридически
факти, поради което съдът в настоящото производство, а и страните, следва да се
считат за обвързани от мотивите на окончателния съдебен акт, с който е приключило
производството по гр.д. № 154/2019г. В
обективните предели на силата на пресъдено нещо влизат констатациите относно основанието за възникването, респ. и/или
погасяването на спорното право. В ТР № 1/2017г.
по т.д. № 1/2017г., ОСГТК на ВКС посочва че връзката между делата за да се
приеме наличието на преюдициалност, е
обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на
обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или както е в случая основателността
на иска по обусловеното дело, и поради това не предполага различия в преценките на
съда по двете дела. В конкретният
случай по настоящото и по гр.д. № 154/2019г., с оглед фактическите основания,
на които стъпва ищецът за предявяване на правата си по наемния договор, подлежи
на изследване въпроса за изправността на ответната страна по същото наемно
правоотношение и по конкретно на извършените плащания на наемната цена. Този
въпрос е подробно изследван по гр.д. № 154/2019г., поради което и на посочените
по- горе основания, настоящият съд следва да се съобрази с решаващите мотиви по
вече приключилото гражданско дело, без да постановява самостоятелни такива.
Противното би могло да доведе до постановяване на различни съдебни актове въз
основа на едни и същи факти, което е недопустимо.
С оглед на така изложеното настоящата инстанция
прие за безспорно установено, че между
страните е било налице сключено наемно правоотношение за сочения имот; същото е
било прекратено едностранно от ищеца на 28.08.2018 г. поради неизправност на
ответника, изразяваща се в неплащане на дължимия наем за периода от 31.05.2016
г. до 28.08.2018 г.; че дължимия наем за този период е в размер на 12916.67 лв.
/2916,67 лв. за 2016 г., и по 5000 лв. за 2017 г. и 2018 г./; че ответникът е
заплатил по наемното правоотношение сумата от 5000 лв. на 31.12.2016 г. и
сумата от 1000 лв. на 05.08.2018 г.; че сумите от 3000 лв., 200 лв. и 300 лв.
не са свързани с плащане по процесния договор за наем.
С оглед на така приетото
за безспорно следва да се приемат предявените претенции за частично основателни.
Това е така, тъй като, макар и заплатена по- късно, сумата от 5000 лв., приета
от ОС- Бургас за дадена по наемното правоотношение, следва да бъде приспадната
от дължимия наем. В този смисъл претендираната сума от 2916.67 лв. за 2016 г.
следва да се счита за погасена, както и частично дължимата наемна вноска за
2017 г. със сумата от 2083.33 лв., поради което в тази им част исковете за
главници не следва да бъдат уважени. Остава обаче дължима сумата от 2916.67 лв.
за 2017 г., както и сумата от 2333.33 лв.,
представляваща дължим наем за 2018 г. за периода от 01.01.2018 г. до 28.08.2018
г., отчитайки признатия от ищеца факт, че е постъпила сумата от 1000 лв., с
която е намалена дължимата сума. Така сочените суми следва да бъдат присъдени
на ищцата, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване
на исковата молба- 31.05.2019 г., до окончателното й изплащане. В останалите,
посочени по- горе части, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претендираните лихви за забава,
такива се дължат само върху неплатените суми, както следва: за главницата за
2016 г., макар и погасена, ответникът дължи сумата от 174.21 лв. за периода от
31.05.2016 г. /падежната дата/ до 31.12.2016 г. /датата на заплащане на сумата
от 5000 лв./; за главницата за 2017 г.- сумата от 592.24 лв., за периода от
31.05.2017 г. /падежната дата/ до 31.05.2019 г.- датата на подаване на исковата
молба; за главницата за 2018 г.- сумата в размер на 61.11 лв. за периода от
31.05.2018 г. до 05.08.2018 г. /датата на заплащане на сумата от 1000 лв./,
както и сумата от 149.44 лв.- лихва за периода от 05.08.2018 г. до 31.05.2019
г. В останалите части претенциите следва да бъдат отхвърлени.
На основание, чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважените части. Видно от
приложеният списък и представените доказателства, Т. е заплатила сумата от общо
3395.62 лв. Предвид частичното уважаване на претенциите за главница и лихва, на
същата следва да бъде присъдена сумата от 1706.51 лв.
Искане за присъждане на разноски от ответното
дружество не е направено.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Я.Д.” ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.С., да
заплати на Р.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 2916.67 лв., представляваща незаплатена част от наем по
договор от 09.09.2014 г., сключен между страните, дължим за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., както и сумата от 2333.33 лв., представляваща дължим наем по договор от 09.09.2014 г., сключен между страните, за периода от 01.01.2018
г. до 28.08.2018 г., ведно със законните лихви върху сумите, начиная от
31.05.2019 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за сумата от 2916.67 лв., представляваща
неизплатен наем по договора за периода от 31.05.2016 г. до 31.12.2016 г., както
и за сумата над 2916.67 лв. до претендираните 5000 лв., представляваща наемна
вноска по договора, за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законните лихви върху отхвърлените суми,
начиная от 31.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Д.Я.Д.” ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.С., да
заплати на Р.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 174.21 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 2916.67
лв.- наем за 2016 г., дължима за периода от 31.05.2016 г. /падежната дата/ до
31.12.2016 г. /датата на заплащане на сумата от 5000 лв./; сумата от 592.24 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 2916.67 лв.- незаплатена част от наем за 2017 г.,
дължима за периода от 31.05.2017 г. /падежната дата/ до 31.05.2019 г.- датата
на подаване на исковата молба; сумата от 61.11
лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 3333.33 лв.- незаплатен
наем за 2018 г., дължима за периода от 31.05.2018 г.- падежната дата/ до 05.08.2018
г. /датата на заплащане на сумата от 1000 лв./, както и сумата от 149.44 лв.- лихва върху сумата от
2333.33 лв., дължима за периода от 05.08.2018 г. до 31.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за лихви за забава в
останалите им части.
ОСЪЖДА „Д.Я.Д.” ООД, ЕИК ********, представлявано от Д.С., да
заплати на Р.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1706.51 лв., представляваща направени разноски съобразно уважените
части.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: