№ 803
гр. Сливен, 19.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Б. Ив. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело от общ характер № 20222230201145 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява мл.прокурор Ж..
Подсъдимият пор.№ 2 – Г. Д. Ч., редовно призован, се явява лично и с
адв.К. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – И. Х. А., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Н. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от
преди.
В залата присъства Р.А.Ч. – майка на подс.Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход.
Адв.К.: Да се даде ход, няма процесуални пречки.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
Съдът констатира, че е изискал служебни справки, които са постъпили
по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справките, да се приемат.
1
Адв.К.: Запознат съм, да се приемат.
Адв.К.: Запознат съм, да се приемат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се приемат справките.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо рег.№ 343000-3476/17.03.2023 г. по описа на ОДМВР-
Сливен, ведно с приложените към него писмо вх.№ 1670р-7282/16.03.2023 г.
по описа на РУ-Сливен и заверено копие на Справка рег.№ 1670р-
20166/18.08.2022 г. по описа на РУ-Сливен и постъпилото писмо изх.№
1/27.03.2023 г. по описа на Хотелски комплекс „К.“.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
Адв.К.: Нямам други искания.
Адв.К.: Също нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: И аз също нямам искания.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме
възражения по тях.
Адв.К.: Запознат съм с писмените доказателства, нямам възражения по
тях.
Адв.К.: Запознат съм с писмените доказателства, нямам възражения по
тях.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с писмените доказателства, нямам
2
възражения по тях.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните вещественото доказателство по делото, а
именно: 1 брой диск DVD-R, м. „Kodak“, находящ се на л.5 от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с предявеното веществено
доказателство, нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.К.: Запознат съм с предявеното веществено доказателство, нямам
възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.К.: Запознати сме с вещественото доказателство, нямаме
възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с вещественото доказателство, нямам
възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесения обвинителен акт от РП-Сливен
срещу подс.Г. Ч. за извършено от него престъпление по чл.131, ал.2, т.3,
вр.чл.130, ал.1 от НК. Считам, че от така събрания по делото доказателствен
материал се установява, че подс.Ч. е осъществил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение както от обективна, така и от субективна страна.
Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, събрани са безспорни
доказателства, че Ч. е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на
полицейски орган И. А. и с това му е причинил лека телесна повреда,
3
изразяваща се в уврежданията, посочени в обвинението, които са довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Не е оспорено по
делото обстоятелството както за причинената телесна повреда, така и за
нейното авторство. Не е оспорено и длъжностното качество на пострадалия
А., нито обстоятелството, че телесната повреда му е причинена при
изпълнение на службата. Поради което няма да се спирам подробно на
посочените елементи от фактическия състав. Видно от обясненията на Ч.,
неговата защитна версия е, че не е разбрал, че лицето което удря е
полицейски орган. В тази връзка считам, че събраните доказателства обориха
същите. От една страна имаме показанията на пострадалия А., който сочи, че
се е представил на Ч.. Освен това имаме и показанията на свид.Б. от
досъдебното производство, които бяха надлежно приобщени, където той
казва „Полицаят тръгна към него и се представи, аз също казах на Г., че
господинът е полицай“. За промяната в показанията си Б. не даде адекватни
обяснения. Както и той самият посочи, разпитът на досъдебното
производство е бил непосредствено след случая, т.е. възприятията са били
най-скорошни. Освен това, подсъдимият и свидетелят не са имали
възможността да си говорят, т.е. да консолидират версии. Както свид.Б.
посочи в проведения му на 01.12.2022 г. разпит „Познавам Г. Ч., приятели сме
от много години“. Именно това му изявление дава обяснение за промяната в
дадените показания. Последно ще посоча, че противоречи на формалната
житейска логика един полицай да се представи като такъв пред жертвата
веднага, както сочи Б., и в същото време да не се представи като полицай на
агресора. Предвид всичко изложено от мен Ви моля да признаете Г. Д. Ч. за
виновен в извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение,
като с оглед чистото съдебно минало към датата на деянието считам, че
наказанието му следва да бъде определено в минимален размер, но в рамките
на предвидените от закона предели. Поради което предложението ми е да
наложите на подс.Ч. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една
година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено
за изпитателен срок от три години. Моля също така да го осъдите да заплати
направените по делото разноски. Вещественото доказателство диск да се
съхранява до изтичане сроковете за съхраняване на делото.
Адв.К.: Аз няма да повтарям изложената фактическа обстановка, която
държавното обвинение прие за доказана. Аз се присъединявам към това
4
становище и считам, че в настоящото производство по безспорен и
категоричен начин се потвърди изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт. Самият подсъдим не оспорва факта, че е нанесъл телесна
повреда на пострадалия. Според мен единственият спор по делото е в частта
дали от субективна страна подсъдимият е бил наясно, че срещу него е
длъжностно лице или не. В тази част отново представителя на обвинението
изложи достатъчно подробни аргументи, към които аз също се
присъединявам. Няма основание да подлагаме на съмнение дадените
показания от пострадалия, на първо място като имаме предвид неговата
професия, а впоследствие и това, че същият по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на делото, което е от общ характер. На следващо
място тези негови показания се потвърждават от останалия събран по делото
доказателствен материал. Потвърждават се също така и от показанията на
свид.И. Б., и по-точно тези, които надлежно и процесуално бяха приобщени
по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Тези показания са дадени непосредствено
след инцидента, когато спомените на този свидетел са били най-ясни и най-
вече предвид декларираните приятелски отношения с подсъдимия, не са
имали възможност за среща и разговор по случая, а и отново същите
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В тази
връзка аз считам, че обвинението такова, каквото се поддържа, е доказано и
от обективна, и от субективна страна, по безспорен начин и въз основа на
всички тези доказателства следва подсъдимият да бъде признат за виновен за
престъплението, в което е обвинен. По отношение на размера на наказанието,
което считам за справедливо да му бъде наложено, отново споделям
становището на прокуратурата предвид неговото чисто съдебно минало,
младата му възраст. Това наказание резонно би следвало да се определи към
предвидения в закона минимум, който е една година. Отново предвид чистото
съдебно минало няма пречка това определено наказание, изтърпяването му да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години. По отношение на вещественото доказателство предоставям на съда и
моля подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските в производството,
включително и такива, сторени от частния обвинител за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Адв.К.: Аз ще започна от по-друг ъгъл пледоарията си, а именно че в
закона точно и ясно е казано, че вината се доказва по несъмнен начин.
5
Категорично заявявам, че тук, в настоящото производство несъмнения начин
липсва. Единствено и само са налице показанията от прекия очевидец И. Б.,
на които показания изцяло се изгражда и обвинителната теза в обвинителния
акт. И. Б. разказа пред Вас какво е възприел, като категорично заяви, че „След
удара изкрещях на Г., че човекът е полицай“. Това е сюблимния момент, това
е един важен момент, който е от значение за правилното решаване и за изхода
на настоящото производство, т.е. как ще бъде решено то. По-късно в
показанията си се констатираха противоречия, бяха прочетени същите дадени
на досъдебното производство. Той прие и заяви, че ги е заявил така, както му
бяха прочетени, но сподели пред всички нас, че разпитът се е провел на два
етапа – веднъж пред разследващия полицай и втория път на втория етаж на
районното, като същият свидетел заяви „Разпитът беше пред двама мъже и те
ми казаха, че се разминават показанията ми между първия и втория разпит“.
Целта е ясна – единственият свидетел да заяви, че подзащитният ми е бил
наясно с факта, че пострадалият е полицейски служител, т.е. че му се е
легитимирал или представил. Точно обратното, подзащитният ми, гонейки
свид.Б. за уреждане на някакви финансови отношения между тях, в тази
суматоха възприема пострадалия като негов родител, както заяви той „Приех,
че е негов баща“ или някакъв негов близък, и в така създалата се обстановка
нанася удар на пострадалия А.. Също така подзащитният ми заяви пред Вас в
разпита си „Ако аз бях знаел, че е полицай, щях да го помоля за съдействие за
връщането на парите ми“, т.е. той не е имал намерение да причинява
телесната повреда ни най-малко на полицай или на който и да е, но в
суматохата това се е случило. И пак акцентирам на факта, че ако
пострадалият А. се е легитимирал в първоначалния момент като е посочил, че
е полицай, дори и да не представя служебна карта, това е можело да
респектира подзащитния и той да се въздържи от някакви агресивни
последващи действия. Така че аз считам, че липсват каквито и да са преки
доказателства за това, че доверителят ми е осъществил състава на чл.131,
ал.2, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК. Сблъсъкът е факт, телесната повреда е факт,
но липсват доказателства, че той е нанесъл на длъжностно лице полицай,
както е визирано в обвинителния акт. Така че пред мен не застава друга
алтернатива, а единствено и само да отправя едно искане – да признаете
подзащитния ми за невиновен и същият да бъде оправдан. Считам, че ако
постановите осъдителна присъда, тя ще бъде изцяло в разрез с чл.303 от НПК,
6
т.е. ще почива на предположения. Разчитам на Вашата обективност. В тоя
смисъл моля за Вашата присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Искам да кажа само, че
не знаех, че е полицай поради причината, че той не ми се легитимира, нито
ми каза, че е полицай. И ако беше го направил, нямаше да направя това
действие, което направих, а щях да се обърна като помощ към него за да мога
да си прибера парите.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Не знаех, че е полицай, иначе нямаше да направя
това действие.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да бъда оправдан.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание
ОБЯВИ присъдата си, като разясни на страните правото на жалба или
протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2
от НПК.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14,16 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7