РЕШЕНИЕ
№ 2991
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168634 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
(СК).
Образувано е по искова молба от 15.12.2023 г. на В. Й. И., ЕГН
**********, срещу Е. Г. С. ЕГН **********, Предявена е молба с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК, за определяне режим на лични отношения на
бащата с детето Й. В.ов И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала и са
родители на малолетното дете Й. В.ов И.. Сочи, че през ноември 2021 година
ищеца е разбрал, че ответницата е с лека умствена изостаналост и органично
шизофреноподобно разстройство. Излагат се подробно обстоятелствата
довели до разрив отношенията между страните според ищеца, а именно, че
ответницата не чистила не се грижила за дома, не готвила, не се интересувала
от детето, както и че има връзка с други маже. Твърди, че след раздялата
детето Й. ходи понякога при ищеца, но поведението му става все по
укорително. Сочи, че детето не се справя с учебния материал, както и че често
ходило неподготвено на училище, а и ответницата го освобождава от училище
1
без причина. Подържа, че средата, в която расте детето е неподходяща,
майката не полага дори минимални грижи за развитието на детето Й., неоказва
никакъв контрол по отношение поведението му. Твърди, че не еднократно се
случвало детето да му споделя, че не се е хранило от предния ден. В съдебно
заседание ищецът изразява желание да му бъдат предоставени за упражняване
родителските права по отношение на малолетния Й. И.. Претендира разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е представила отговор на исковата
молба, като я оспорва частично. Същата е предявила насрещна молба на
22.02.2024 г. срещу В. Й. И., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 127,
ал. 2 СК, вр. чл. 143, чл. 146 и чл. 149 СК с искане родителските права да
бъдат възложени на майката, местоживеенето на детето да бъде определено
при нея, а ищеца да бъде осъждан да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 500,00 лева, считано една година назад от предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
Ищцата по насрещния иск сочи, че страда от редица заболявания, като
е с лека умствена изостаналост, но сочи, че обстоятелствата около
здравословното състояние са видими и са били известни на ищеца. Твърди, че
се е грижила за дома им в с. Мало Бучино колкото й е позволявало
състоянието, както и че къщата е била в лошо състояние и непригодна за
живеене, поради което са се преместили да живеят при родителите на
ответницата, но ищеца се е обидил на бащата на ответницата и пак са се
върнали в къщата в с. Мало Бучино, но отношенията им бързо са се влошили,
като вече от две години са разделени. Сочи, че след раздялата тя и детето са
живели в дома на родителите й, а към момента живеят с приятеля на
ответницата в ж.к. Княжево. Не оспорва, че детето има проблеми с учебния
материал, но сочи, че ищеца не предприема действия същите да бъдат
преодолени. Сочи, че майката на ищеца настройва детето срещу нея, както и
че същата е подавала сигнали срещу нея и ищеца в Агенция за закрила на
детето, които са дали предложение страните и детето да посещават
психологически консултации. Твърди, че от момента на раздялата ищеца не им
е помагал финансово, като Сдружение „Подай ръка“ са им помогнали много,
но след намесата на майката на ищеца се преустановили помощта си.
Подържа, че родителите й и помагат много в грижите по отношение на детето.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява желание да
2
й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
малолетния Йордан. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се
установява, че страните са родители на детето Й. В.ов И., ЕГН **********,
като последното е малолетно към датата на подаване на молбата, респективно
на насрещната молба (л. 8 от делото).
От представената по делото етапна епикриза по отношение на Е.
Саздова се установява, че същата е със заболявания както следва: Артериална
хипертония, Хипертонично сърце; Лека умствена изостаналост, Органично
шизофреноподобно разстройство; Стабизъм, състояние след
токсоплазматичен ринит на двете очи. Неврит на слуховите нерви;
Поликистоза на яйчниците. Обстоятелствата във връзка със здравословното
състояние на ответницата не се оспорват, а се потвърждават от нея. В тази
връзка представя Експертно решение № 90387 от 02.11.22г. за ТЕЛК, епикриза
и амбулаторен лист /л. 28- 33 от делото/.
Видно от представените по делото справки от НАП за доходи,
ответницата има сключен трудов договор с АДАМАТ СЪРВИЗ ГРУП ЕАД с
основна заплата в размер на 98 лева, като за периода от месец декември до
месец април 2024г. е получавала средномесечен доход в размер на 98,00лева.
/л. 98 л. 102 от делото/. Това се установява и от представения от ответницата,
ищца по насрещната претенция, трудов договор /л. 34 от делото/. Видно от
представеното от ответницата разпореждане № **********, на последната е
отпусната пенсия за инвалидност в размер на 537,00 лева. О справката от НОИ
се установява, че по отношение на ответницата е отпусната пенсия за
инвалидност. По отношение на ищеца В. И. от представената и прието по
делото справка от НАП се установява, че същият има сключен и действащ
трудов договор с ЕМГ КОМЕРСИАЛ ООД от 07.09.2022 година с основана
заплата в размер на 710,00 лева, като за периода от м. юни 2022 от м. юни 2024
г. е получавал средномесечен осигурителен доход в размер на 960,00 лева/ от
л. 104 до 106 от делото./
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищеца заявява, че не отговаря на
истината това, че не желае да вижда сина си. Сочи, че майката е пуснала
3
жалба за това, че ще отвлече детето, че го пускал сам и т.н, поради което
отказал да се вижда със сина си. Заявява, че не се е виждал с детето от
експертното изследване. Твърди, че детето го търси само когато му трябват
пари. Сочи, че го е страх да звъни на детето защото приятеля на ответницата е
идвал да го заплашва. (л. 146 от делото).
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата заявява, че не е
пускала жалби. Твърди, че детето ходи всеки ден при баща си, но никой не му
отваря не му се вдига и телефона. Сочи, че получава постоянни заплахи от
бащата и майка му, че ще й вземат детето, както и че до сега си гледа детето
сама. (л. 106 и л. 165 от делото).
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е постъпил
социален доклад на ДСП-Красно село, които сочат, че при посещение на
адреса на бащата са установили детето, бащата и бабата по бащина линия. По
сведение на ищеца И. е посочено, че детето се е отглеждало от двамата
родители до 9 годишна възраст, както и че има ограничени контакти с детето,
което го е мотивирало да подаде исковата молба до съда. Сочи, се че в
разговор бабата изказва мнение от името на бащата, че ответницата не може
да се грижи за сина си Йордан и че тя може да се грижи за него по – добре,
както и че когато детето е било при баща си за него са полагани всички
необходими грижи. При посещение на адреса на майката са установени
майката и детето. Ответницата Саздова пред социалния работник е посочила,
че отношенията и с ищеца И. са се влошили заради контролиращото
отношение на неговата майка, която същевременно я компрометирала пред
детето и създава интриги. В доклада е отразено, че основни грижи за детето
полага неговата майка, която задоволява неговите базови потребности. При
отглеждането на детето майката и подпомагана от бабата и дядото по майчина
линия, както и приятеля на майката. Посочено е майката временно обитава
заедно с приятели си едностаен апартамент под наем докато приключат
ремонтните дейности в дома на родителите на Саздова, където възнамеряват
да се преместят. Посочено, че в жилището има обособен кът за детето с легло
и всички необходими вещи. Има санитарен възел и в жилището са подържани
добри хигиенно битови условия. Детето е споделило, че харесва дома си и там
се чувства спокойно, но предпочита да играе навън с приятели и мястото за
почивка не му е достатъчно, като често посещава и баба си дядо си по
майчина линия, които живеят в същия квартал. Посочено е че бащата живее в
4
двуетажна къща, в която текат ремонти дейности и само една от стаите е
пригодена за живеене, има и помещение предназначено за санитарен възел, но
все още неизползваемо. Сочи се, че бабата по бащина линия се е погрижила
къщата да е в добри хигиенни условия. Посочено е, че и двамата родители са
трудово ангажирани, а детето е ученик в 4-ти клас в 88-мо СУ „Димитър
Попниколов“. Проведен е разговор с класната на детето, която е изразила
становище, че майката е отговорна и ангажирана към детето. Посочила е че с
бащата се е запознала едва тази година, както и че детето не е добър ученик и
че му е трудно с учебния материал, но от тази година има подобрение в
знанията. Посочено, че при реализираните посещения е наблюдавана добре
изградена емоционална връзка между детето и всеки един от родителите, но
при посещението при бащата детето е било леко притеснено, споделило е
притеснение от поведение на бабата, която пречи срещите им да са
пълноценни. (л. 114 до 118 от делото).
По делото е представено и прието заключение на изготвената по делото
СПЕ, ведно от което и двамата родители имат базов родителски капацитет.
Вещите лица са посочили, че и двамата родители имат аспекти на родителския
капацитет които биха могли да подобрят. Вещите лица са заключили, че и
двамата родители проявяват недоверие спрямо капацитета и потенциала на
другия родител да упражнява успешно ролята си. Отбелязано е, че бащата
активно проявява резервирано отношение спрямо детето, както и бабата по
бащина линия открито проявява негативно отношение към майката на детето,
което вещите лица са посочили, че може да се отчете като форма на влияние.
Изрично е посочено, че детето е привързано и към двамата си родители, но
основната фигура на доверие за детето е майката. В съдебно заседание
посочват, че майката присъства активно в живота на детето, което е основната
причина то да е привързано към нея. Сочат, че детето търси и баща си и желая
да комуникира с него, като бащата е този които не желае контакт с детето. При
интервюто при проверка на информация заявена от бащата за конфликт между
него и детето е установено, че детето е било раздразнено от баба си и е
реагирало импулсивно, като бащата не го е защитил в тази ситуация.
Посочено е, че и двамата родители притежават личностни и поведенчески
особености, които не носят риск и опасност за детето. В хода на експертното
изследване вещите лица са посочили, че при Е. С. не са установени изразени
симптоми на психично заболяване, което да я възпрепятства от възможността
5
да се грижи пълноценно за детето. В съдебно заседание вещите лица уточнят,
че с оглед симптоматиката на шизофрените заболявания, в случая не е
установена такава симптоматика при ответницата, което не означава, че в
миналото ответницата не е имала такова разстройство. (л. 120 - 133 от
делото).
По делото са изслушани свидетелите Б. В. В. и Г. В. С./баща на
молителката/. От показанията и на двамата свидетели се установява, че
страните са живеели на семейни начала, но са се разделили, като детето живее
с майка си, а с баща си се вижда когато се уговорят. От показанията на
свидетеля Вълков се установява, че ищеца се е грижил за сина си, купувал му
е храна дрехи и т.н, както и че го е водил с него на работното му място.
Свидетеля пък Саздов сочи, че страните са разделени от около три години,
както и че от раздялата им, майката се грижи изцяло за детето, както и че
Йордан ходи при баща си когато си поиска и когато го приемат. Свидетелят
заявява, че бащата не е давал пари за екскурзиите на детето организирани от
училището. Свидетеля също споделя, че на детето му е трудно в училище,
математиката му е трудна, но иначе с компютрите се справя много добре,
както и че той самият му е помагал с уроците. Свидетелят сочи, че
ответницата/негова дъщеря/ е търсила помощ от фондация, както и че
получила парична помощ, един лаптоп и едно колело. Твърди, че колелото е в
неговия дом. Съдът прецени показанията на свидетелите по конкретно на
свидетеля Саздов по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката му родствена
връзка с ответницата, като кредитира показанията на свидетелите в
обсъдената част, като счита същите за последователни логични и
безпротиворечиви. В останалата част свидетелските показния съдът не
кредитира и не обсъжда доколкото счита, че в една част изложените от
свидетелите обстоятелства не са от значение за делото, а в друга не са лично
възприети от свидетелите, а са им станали известни от страните или от трети
лица.
По делото е разпитана сведетелката-А. П., която сочи, че детето познава
детето и е била негов класен ръководител от 1-ви до 4-ти клас, както и че
детето се е справяло зле с материала, но последната година когато детето е
живяло при баба си и дядо си в к.в. „Княжево“ е имало осезаем напредък.
Твърди, че е имало много срещи и разговори във връзка с поведенческите
6
проблеми при детето с майката, които не са дали резултат, но и че майката е
водила детето на психолог извън училище, тъй като са идвали психолози да я
питат как се справя детето.
По делото е постъпил и актуален социален доклад от ДСП – Красно
село, като от него се установява, че майката, нейният партньор и детето
живеят в наето двустайно преустроено в тристайно жилище, в което детето
има самостоятелна стая, в която има всичко необходимо съобразно
потребностите на детето. При посещението са констатиран много добри
хигиенно – битови условия. В доклада е посочено, че бащата И. живее сам
като понякога му гостува неговата майка. Бащата живее в двуетажна къща,
като на първия етаж са разположени стая, кухня и санитарен възел, а на
втория стая и дневна, в стаята предназначена за детето има легло и мебели за
личните му вещи. По данни на бащата е направил поръчка и за бюро и стол,
където детето да подготвя уроците си.
В хода на съдебното дирене е изслушано и детето Й. И., който е заявил,
че живее в гр. София, ж.к. „Овча Купел“, заедно с майка си и нейния приятел,
с когото се разбира. Сочи, че баща му живее в с. Мало Бучино, както и че се
вижда с него когато се разберат и така му харесва и желае така да продължат
срещите им. Заявява, че не му харесва когато ходи при баща си, че баба му
говори лошо за майка му. Социалният работник, присъствал на изслушването,
е заявил, че изслушването е минало много добре, като детето специално се е
притеснявало, когато говорило за баща си. Други притеснения не е изпитвал,
не са му задавани манипулативни въпроси, детето е било искрено в това, което
споделяло (л. 178-гръб от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни, както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. От фактите по
делото се установи, че родителите, непосредствено след раждането на
малолетния Янко, са се разделили и не живеят заедно, като двамата не могат
да постигнат съгласие при кого да живее детето и кой да упражнява
родителските права по отношение на него.
7
За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание,
подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални,
трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките
качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество,
битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и
дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при
отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-
важния критерий, за това на кого от двамата родители следва да се предостави
упражняването на родителските права е интереса на детето, какъвто интерес е
осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното
му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното,
събраните по делото писмени доказателства, изслушването на бащата и бабата
по майчина линия, изразената от страните воля, становището на
компетентните ДСП, заключението на изготвената и приета по делото СПЕ и
най-вече съобрази интереса на детето, счита, че упражняването на
родителските права по отношение на него следва да бъде предоставено на
майката. При преценка на родителските и възпитателните качества на
страните, съдът счита, въз основа на събраните по делото доказателства, че и
двамата родители разполагат с родителски капацитет, но майката е тази с
която е установена по силна доверителна връзка, както и че именно тя е
участвала активно и пълноценно в живота на детето, като е провеждала среща
с учители и директори в училището с оглед поведението и несправянето на
детето с учебния материал. Освен това съдът намира, че Й.е все още в крехка
възраст – 11 години, поради което всяка промяна би му създала дискомфорт и
би му оказала негативно влияние върху психоемоционалното състояние.
Последният е привикнал към средата, която му е създала неговата майка и
обкръжението, към която детето е привързано и следва да продължи да
поддържа отношения. Осигурена му е и подкрепяща среда в лицето на бабата
и дядото по майчина линия. Предвид изложеното съдът намира, че майката е
тази, на която следва да се предоставят родителските права. При майката
следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по делото не
се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще
упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59,
ал. 7 СК за настаняването му при дядо и баба, в семейство на други роднини
8
или близки, в приемно семейство или в услуга за резидентна грижа.
С оглед предоставяне на родителските права на майката и определяне на
местоживеене на детето при нея, на бащата следва да се определи режим на
лични отношения с малолетния Йордан. Предвид констатирания добър
родителския капацитет на бащата изградената емоционална връзка между
детето и бащата, това, че бащата макар да е имал период в които сам е решил
да прекъсне контакта с детето, поради конфликти между страните, в
последствие е продължил срещите с детето, както и е положил усилия да
подобри условията в жилището си, обособил е самостоятелна стая за детето,
съдът счита, че следва да се определи разширен режим на лични отношения
между бащата и малолетния Й..
По горните съображения, съдът определи следния режим на лични
отношения между бащата и детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца
в дните от четвъртък след учебните занятия или от 17:00 часа до понеделник в
08:00 часа с преспиване; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по
15 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с
продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа; всяка четна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник, като
през всяка четна година съботно-неделният режим на лични отношения не се
прилага по време на новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна
година за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31 декември до
19:00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник.; На рождените си дни родителите, ще могат да взимат
детето при себе си за съответния ден с преспиване и да го връщат на
следващия ден в 09:00 часа, а в случай, че денят е учебен и детето не може да
отсъства от училище, първия почивен ден след този ден детето следва да
прекара с родителя си. Рождения ден на детето, следа да празнува със двамата
си родители, а в случай че това не е възможно бащата ще има право да взима
9
детето за три часа рождения му ден.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт
на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого
детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето,
което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника
и доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Ето защо, съдът
намира, че същият следва да поеме и да продължи да заплаща издръжката на
детето в размер на 270,00 лв. месечно, до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен в останалата си
част за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 500 лв.
месечно. Издръжката се дължи, считано от 22.02.2024 г. - датата на депозиране
на насрещната исковата молба. Издръжката се дължи в посочения размер до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се присъди и законна лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
По отношение на издръжката за минало време с правно основание чл.
149 от СК, съдът намира иска за основателен, доколкото не се представиха
доказателства ответника да е заплащал издръжка за този период. Издръжката
за минало време се явява основателна до размера от 270,00 лева, а в
останалата част следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по
делото разноски е направено от двете страни, но с оглед изхода на делото,
съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани и същите следва да
остават в тежест на страните така, както са направени. /в този е ТР №
10
3/27.06.2024г. на ОСГК на ВКС/. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по
насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК и по чл. 149 от СК -
в размер общо на 324,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Й. В.ов И., ЕГН
**********, на майката Е. Г. С. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
роденото от брака дете Й. В.ов И., ЕГН **********, при майката Е. Г. С. ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между бащата В. Й. И., ЕГН **********, и детето Й. В.ов И.,
ЕГН **********, както следва:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните от четвъртък
след учебните занятия или от 17:00 часа до понеделник в 08:00 часа с
преспиване; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой, с
продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа; всяка четна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник, като
през всяка четна година съботно-неделният режим на лични отношения не се
прилага по време на новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31
декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна
година за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31 декември до
19:00 часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември,
11
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник.; На рождените си дни родителите, ще могат да взимат
детето при себе си за съответния ден с преспиване и да го връщат на
следващия ден в 09:00 часа, а в случай, че денят е учебен и детето не може да
отсъства от училище, първия почивен ден след този ден детето следва да
прекара с родителя си. Рождения си ден на детето, следа да празнува с двамата
си родители, а в случай че това не е възможно бащата ще има право да взима
детето за три часа рождения му ден.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 във вр. чл. 127, ал. 2
СК бащата В. Й. И., ЕГН **********, да заплаща на детето Йордан В.ов И.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Саздова
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 270,00 лв., считано от
22.02.2023 г. /една година преди завеждане на насрещната искова молба/ до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 270,00 лв. месечно до пълния предявен
размер от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийския районен съд сумата от 324,00 лв., представляваща държавна
такса върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12