Номер 5102.10.2020 г.Град Пазарджик
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201261 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
Жалбоподателят Й. И. К. редовно призован не се явява лично. За него се
явява адв.К. У. – редовно упълномощен.
За адм.наказ.орган РД „АА“ Пловдив редовно призовани не изпращат
представител. Постъпило е становище по същество.
Явява се актосъставителят А. С. И. – призован по месторабота.
РП Пазарджик - уведомена.
АДВ.У.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
АДВ.У.: Поддържам жалбата. Ще ви моля да приемете Заповед №
6/06.07.2000г. издаден от Директора и моля да допуснете до разпит като
свидетел по делото К. Л. във връзка с тази заповед за връчването заповедта на
водача – дали е била връчена процесната заповед на жалбоподателя.
Съдът намира искането за основателно доколкото касае правно
релевантни факти по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото: НП,
АУАН, заповед л.6, кантарна бележка л.7, опровержение л.8, протокол л.9,
квитанция л.10, заповед л.12, известие за доставяне л.13, писмо л.14, Заповед
№ 006/06.07.2020г.
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото А. С. И. , К. Л.
Сне самоличността на свидетелите, както следва:
А. С. И. – на 49 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
К. А. Л. – на 59 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с жалбоподателя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На
свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината и
2
св.Л. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ. ИВАНОВ – Моля да се запозная с акта, тъй като не си спомням
случая само по име на жалбоподателя.
На свидетеля се предяви АУАН.
СВ. ИВАНОВ – На въпросната дата от акта около 16 часа на изхода за
с.Главиница спрях товарен автомобил и водачът не ми представи заповед на
ръководителя. Представи лист, който беше без дата и час и подпис и за мен
това не е. Имаше табела, че превозът е за собствена сметка и имаше и товарна
бележка. Заповед на търговеца за чия сметка се извършва превоза беше
поискана и не беше представена. Той в акта е записал, че не е негова вина, не
са му я дали и за това в акта е записал така.
В залата влиза св.Л..
СВ.Л. – Познавам К.. Работим заедно. Повече от 5 години работим
заедно. Аз съм механик във фирмата. Аз от 16 години съм във фирмата, а той
е по-отскоро и поне 5 години работим заедно. Аз съм техник механика по
експлоатация на транспорта и сутрин имам задача да им дам пътен лист, а
заповед я издава началникът.
На свидетеля се предяви Заповед № 006/2020г.
СВ.Л. – Тази заповед е за конкретен автомобил и за конкретен превоз.
За всеки случаи се съставя отделна заповед. Началникът ги подписва. В
3
случая аз ги раздавах заповедите на водачите. След този ден началникът взе
да си ги раздава лично за да няма грешки. В този ден на К. – преди да тръгне
аз трябваше да му дам пътния лист и заповедта. Останал съм с впечатление,
че съм му дал и двете, но след като му съставиха акта и ми се обади проверих,
защото той ми каза, че не съм му я дал заповедта, и след като проверих при
моите книжа установих, че наистина тази заповед не съм му я дал.
Сутрин излизат 10 автомобила, аз трябва да ги прегледам и да им дам
документите. Всяко забавяне на автомобила може да ни коства вреди и за
това съм бързал и за това съм забравил да дам заповедта.
АДВ.У.: Нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.У.: Госпожо съдия, считам, че има нарушение на чл.57 ал.1 т.5
относно правната квалификация на деянието. В случая актосъставителят зави,
че лицето не му е предоставило заповед на управителя, но в АУАН и НП е
записано, че същият е без заповед. Има съществено и различно значение
едното деяние и другото деяние. От тази гледна точка правилно е
квалифицирано деянието по чл.18 т.4, но тя не съответства на описанието в
НП и обективно установените обстоятелства. За да има водачът заповед в
себе си трябва първо да е изпълнено задължението по чл.16 т.2 - управителят
или компетентно лице да предостави вече изготвения документ. Няма как
актосъставителят да знае дали я има или няма тази заповед издадена за
направи фактическата констатация че без заповед, което води към нормата на
чл.93 ал.1 т.1. В този смисъл законът е приложил неправилно – касае се за
4
нарушение по чл. 18 т.4 с което е следвало да се ангажира отговорността на
водача по чл.93 ал.2 от ЗАП, че не представя някакъв документ – водач който
не представи в момента на проверката тази заповед, което е обвързано с
нормата на чл.18 т.4 от Наредбата, а по чл.93 ал.1 т.1 казва без издадено – по
която е санкциониран.
Има съд. практика на с-я Петкова от 2018г., но делото е 366/2018 на РС
Велинград - той не може да представен нещо, което не му е представено и
Решение по НД 594/2012 на АС Пловдив.
По изложените съображения моля за вашия съд. акт и моля за
разноските съгласно представения договора.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законовия срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.19 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5