Р E Ш Е Н И Е
№ 437
гр.Плевен, 07.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 458
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 223 от 14.04.2022 г.,
постановено по НАХД № 20214430201433 по описа за 2021г., Плевенски районен съд
е отменил Наказателно постановление № 20-0938-002550/05.07.2020г. на началник
сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №
8123з-515/14.05.2018 г., с което по отношение на Т.И.Б. е наложено
административно наказание на основание чл.178, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.4 пр.4
от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Срещу постановеното решение е
постъпила касационна жалба от ОД МВР – Плевен, представлявана от директора В. В.,
подадена чрез пълномощника ст. юрк. Г. А., в която се твърди неправилност и
незаконосъобразност на въззивното решение. Излагат се доводи за неправилна оценка от
страна на решаващия съд на събраните гласни и писмени доказателства, както и
необсъждане на доказателствата, подкрепящи установената с АУАН и възприета от
АНО фактическа обстановка, касаещи механизма на настъпилото произшествие.
Оспорват се изводите на въззивния съд за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение от АНО,
изразяващо се в необсъждане на възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Изразено е становище, че допуснатото нарушение на правилата за движение,
самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по безспорен начин, а
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното НП.а В заключение се иска да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърдено оспореното НП. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната жалба се представлява от
адв. П.Е., който излага доводи за неоснователност на подадената жалба против
решението на първостепенния съд. Твърди, че не е налице осъществено
административно нарушение от ответника, с оглед което законосъобразно е
отменено издаденото по отношение на него НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение въззинният съд
е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН Серия GA №220324 по
отношение на жалбоподателя, за това, че на 04.06.2020г. в 14:00 часа в гр. Плевен
на кръстовище образувано от ул. „Гренадирска“ и ул. „Данаил Попов“ с посока на
движение към ул. „Цар Борис III“, като водач управлява лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с регистрационен номер ******, движейки се по ул. „Гренадирска“ на
горепосоченото кръстовище предприема маневра завой на ляво отнема предимството
на правилно движещият се насрещно лек автомобил „Ауди“ с регистрационен номер FJ16FBN с водач М. И. В.
от гр. Белене, като го удря странично и реализира ПТП с материални щети по
автомобилите, с което е извършил нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП - Не пропуска
ППС движещи се по път с предимство на кръстовище.
За настъпилото
ПТП е съставен Протокол №1755034/04.06.2020г.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят Т.И.Б. е
санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП
- глоба в размер на 200.00 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, за това
че на 04.06.2022г. в 14:00 часа в гр. Плевен на кръстовището на ул.
„Гренадерска“ и ул.„Данаил Попов /В.Ленин/ с посока на движение към ул. „Цар
Борис III“, като водач на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с per. № ****,
движейки се по ул. „Гренадирска“ на горепосоченото кръстовище предприема
маневра завой на ляво отнема предимството на правилно движещият се насрещно лек
автомобил „Ауди“ с регистрационен номер FJ16FBN с водач М. И. В.
от гр. Белене, като го удря странично и реализира ПТП с материални щети по
автомобилите.
Административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Първостепенният
съд е изложил противоречиви и взаимно изключващи се мотиви, с които е обосновал
като краен резултат преценката си, че са налице основанията за отмяна на
обжалваното НП. От една страна е приел, че показанията полицейските служители В.
М. Т. и М. П. Н., както и тези на другия участник в процесното ПТП М. И. В., са
в подкрепа на фактическата обстановка, описана в АУАН. Малко след това е
обсъдил показанията на посочените от жалбоподателя като очевидци Й. Г. Б. –
съпруга на жалбоподателя и Н. И. С., от анализа на които е направил извод, че не
може да бъде доказана фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Горното
противоречие е равнозначно на липса на мотиви, поради което производството би
следвало да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, доколкото е
налице допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебния
акт. Обаче по аргумент от чл.227, ал.1 от АПК настоящата съдебна инстанция не
може да стори това, тъй като е налице вече отменяно решение на въззивния съд
при предходно разглеждане на същото дело – Решение № 223/14.04.2021 г. по АНХД
№ 257/21г. на РС – Плевен, отменено с Решение № 424/19.07.2021 по касационно
адм. наказателно дело № 451/2021 г. на Административен съд-Плевен. Ето защо
настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе по същество.
Административен
съд-Плевен не споделя доказателствения анализ на първостепенния съд. Крайният
извод за недоказаност на извършеното нарушение се основава единствено на
показанията на свидетелите Й. Б. и Н. С., като в същото време са игнорирани
всички останали гласни и писмени доказателства. Актосъставителят и свидетелят
при съставяне на акта, а именно В. Т. и М. Н. в показанията си твърдят, че
изложената в АУАН фактическа обстановка се основана на устните обяснения на
участниците в процесното ПТП, както и на наблюдаваната от служителите
фактическа обстановка при посещението им на местопроизшествието. Жалбоподателят е подписал съставения и
предявен му АУАН с описаната в него фактическа обстановка без възражения. Показанията на посочените двама свидетели
кореспондират с показанията и на другия участник в произшествието М. И. В., а
също и с необсъжданата изобщо от РС като писмено доказателство Докладна записка
№ 316р-21035/30.06.2020 год. от Д. И. А., изготвена на основание извършена
допълнителна проверка по жалба на Т.Б., във връзка със съставения му АУАН. В
горната докладна записка са описани обстоятелствата, заснети от камерите за
видеонаблюдение на кръстовището в момента на произшествието, направен е анализ
и е изложен извод, кореспондиращ с констатациите на АУАН. Първостепенният съд е кредитирал безкритично
показанията на свидетелките Й. Б. и Н. С., първата от които съпруга на жалбоподателя
и като такава несъмнено предубедена по отношение правния спор, при това без да
съобрази наличие на съществени противоречия между техните показания, както и
противоречията на показанията им с останалите доказателства по делото.
Свидетелката Б.
заявява, че съпругът ѝ се престроил за ляв завой на ул.“Гренадирска“, при
което автомобилът на другият участник в ПТП-то навлязъл в кръстовището,
направил десен завой и ударил лявата страна на автомобила им, след което се
забил в стълба на тролеите.
Свидетелката Н.
С. дава показания, че другият участник в
произшествието изникнал внезапно, изказвайки предположение, че е дошъл от
спирката, която е след светофарите в посока магазин „Била“, ударил автомобила
на жалбоподателя и се забил в насрещния дирек. Т.е. тя не е видяла изобщо
навлизането на другия автомобил в кръстовището, не е видяла и предприет от него
десен завой, каквото е твърдението на Б., да не говорим, че при десен завой от
страна на В. произшествието с голяма степен на вероятност изобщо не би
настъпило. Освен това показанията на тези двама свидетели противоречат на
обективно установеното обстоятелство, посочено и в АУАН и за което не се спори,
че ударът за автомобила „Ауди“, управляван от свид. В. е страничен, а не челен,
както би бил, ако произшествието е протекло по описания от тези свидетели
начин.
Ето защо съдът
счита, че фактическата обстановка, описана в АУАН и възпроизведена в процесното
НП се установява от събраните по делото доказателства, с оглед което са
доказани всички признаци от обективна страна на нарушението.
Неоснователни
са доводите на РС-Плевен за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН, изразяващи се в това, че в същия не е посочен нито един
свидетел очевидец, както и при издаване на оспореното НП, в което не била
обсъдена възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на
нарушението. Използваният съюз „или“ в горната разпоредба навежда на извода, че
на актосъставителя е предоставена преценка измежду две алтернативни възможности
по отношение на свидетелите, в присъствие на които се съставя АУАН, т.е. не е
налице нарушение на закона при вписване на свидетел на установяване на
нарушението, а не такъв, който е присъствал на извършването му.
Не е налице и
нарушение по отношение на липсата на мотиви в НП във връзка с чл.28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН задължава административнонаказващия орган
да направи преценка за наличие на основанията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН преди да
издаде НП, но не и да излага мотиви в издаденото НП за липсата на предпоставки
за приложение на горните текстове. След като е налице издадено НП, то очевидно
преценката на ответника е че липсват предпоставки за приложение на посочената
разпоредба.
Настоящият съд намира, че АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени от компетентни административни органи и в
рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установяват всички признаци от обективна и субективна страна на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Приложена е относимата
санкционна норма, а наложеното наказание е във фиксиран от законодателя размер,
поради което не са налице основания за излагане на мотиви във връзка с
индивидуализацията му.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно, а обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред касационната инстанция в размер на 150 лв.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 223 от 14.04.2022 г., постановено по НАХД № 20214430201433 по
описа за 2021г. на Плевенски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0938-002550/05.07.2020г. на началник сектор към ОД на МВР-Плевен, сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8123з-515/14.05.2018 г., с което по
отношение на Т.И.Б. е наложено административно наказание на основание чл.178,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.4 пр.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на ОД МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/