№ 7210
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110170982 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на девети май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
70982/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „,9, ет. 2 и 3 твърди, че за периода 08.01.2018 г. – 07.07.2022 г. е доставял ВиК
1
услуги на ответниците К. М. И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П.
Т. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8. Твърди, че за този период
стойността на потребената от ответника вода възлиза на сумата от 1 564,93 лв. , която сума
не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата ответника е в забава,
като за периода от 08.02.2018 г. – 07.07.2022 г. , размера на обезщетението за забавено
плащане възлизал на 1 169,98 лв. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл.
410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който
моли да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно при равни квоти
сумите в размер на 1 564,93 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода
08.01.2018 г. – 07.07.2022 г. , и в размер на 1 169,98 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 08.02.2018 г. – 07.07.2022 г. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ответниците оспорват изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Предявяват възражение за изтекла погасителна давност. Молят присъждане
на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците вода на твърдения адрес по
исковата молба. Съдът приема това за установено, доколкото в отговора на исковата молба
не се отрича това. Също така, ответниците не отричат, че са съсобственици на процесния
имот при равин квони, на който е доставяна вода от ищеца в рамките на валидно
правоотношение през процесния период.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 36-39/, стойността на цената за доставка на вода
за процесния период, възлиза на 1 589,34 лв. – повече от твърдяното в исковата молба.
Видно от приложеното по делото заповедно дело ищецът е поискал осъждане на
ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и лихвата, предмет
на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но
срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подали възражение по реда на чл.
414 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
2
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена вода по твърдяна облигационна връзка
за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за възникване на
вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница – цена на
доставената вода.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на вода за процесния период 08.01.2018 г. – 07.07.2022 г.
Съдът приема предложението на СТЕ /л.л. №№ 36-39/ относно размера на цената, а именно –
1 589,34 лв. – повече от твърдението по исковата молба. В този смисъл, съдът приема, че
размера на цената за процесния периода възлиза на процесната претенция – 1 564,93 лв.
По възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за главницата от 1 564,93
лв. : съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Съдът приема довода на
ответника, че задължението за цена за доставена вода е периодично плащане, в който
смисъл е и тълкувателната практика на ВКС. В конкретния случай, най-старото
претендирано вземане е за периода 08.01.2018 г. , а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, видно от приложеното заповедно дело, е депозирано на 19.10.2022 г. , от когато
и съобразно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се смята предявен искът по настоящото дело, то
задълженията за главница за периоди преди 19.10.2019 г. – началото на 3-годишен срок до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са погасени по
давност. В този смисъл, доколкото искът за главницата е установен по своето основание, и
съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по
давност задължение за плащане на главница възлиза на 1 100 лв. При определяне на този
размер съдът взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност,
както и размера на задължението за главницата, който се установи по делото.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта
по твърдяната главница, е основателен до размера на 1 100 лв. и неоснователен в останалата
част до пълния предявен размер от 1 564,93 лв. Искът следва да се уважи, като се отчетат
квотите в съсобствеността на ответниците.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
3
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, че за процесния период ответниците
са в забава, доколкото задълженията за цена са месечни, което не се и оспори от
ответниците. По делото липсват доказателства за размера на лихвата. В този смисъл,
доколкото искът за лихвата е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл.
162 от ГПК, съдът приема, че размера й възлиза на 1 169,98 лв. за периода на валидност на
договора, колкото е претенцията. При определяне на този размер съдът взема предвид
периода, за който иска за лихвата се претендира, както и установената по делото главница.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност на лихвата от 1 169,98 лв. :
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията
за наем, лихви и други периодични плащания. В конкретния случай, най-старото
претендирано вземане за лихва е за периода 08.01.2018 г. , а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, видно от приложеното заповедно дело, е депозирано на 19.10.2022 г.
, от когато и съобразно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се смята предявен искът по настоящото дело,
то задълженията за лихви за периоди преди 19.10.2019 г. – началото на 3-годишен срок до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са погасени по
давност. В този смисъл, доколкото искът за лихвата е установен по своето основание, и
съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по
давност задължение за плащане на лихва възлиза на 750 лв. При определяне на този размер
съдът взема предвид периода, за който иска за лихвата не е погасен по давност, както и
размера на задължението за главницата, който се установи по делото.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта
по твърдяната лихва, е основателен до размера на 750 лв. и неоснователен в останалата част
до пълния предявен размер от 1 169,98 лв. Искът следва да се уважи, като се отчетат квотите
в съсобствеността на ответниците.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 309,74 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 70,81 лв. по заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответниците следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на общо от 210,31 лв. по настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците К. М.
4
И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П. Т. П., ЕГН: **********, адр.
гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 дължат разделно при равни квоти на ищеца „,9, ет. 2 и 3
следните суми: 1 100 лв. – стойността на потребена от ответниците вода за периода
19.10.2019 г. – 07.07.2022 г. , 750 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1
100 лв. , за периода 19.10.2019 г. – 07.07.2022 г. , като отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от
ГПК в следните части, като погасен по давност: в частта за признаване за установено, че
ответниците К. М. И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П. Т. П., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 дължат разделно при равни квоти на ищеца
„,9, ет. 2 и 3 сума в размер над 1 100 лв. до пълния предявен размер от 1 564,93 лв. – цена за
ползвана вода и в частта за признаване за установено, че ответниците К. М. И., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П. Т. П., ЕГН: **********, адр. гр. София,
ж.к. „Младост”,п. 8 дължат разделно при равни квоти на ищеца „,9, ет. 2 и 3 сума в размер
над 750 лв. до пълния предявен размер от 1 169,98 лв. – лихва за забава върху главницата.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответниците К. М. И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П.
Т. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 да заплатят разделно при равни
квоти на ищеца „,9, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 309,74 лв. –
деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответниците К. М. И., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П.
Т. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 да заплатят разделно при равни
квоти на ищеца „,9, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 70,81 лв. –
деловодни разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „,9, ет. 2 и 3 да заплати общо на ответниците К. М. И., ЕГН: **********,
адр. гр. София, ж.к. „Младост”,п. 8 и П. Т. П., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к.
„Младост”,п. 8, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 210,31 лв. – деловодни разноски
по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5