О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
519/7.2.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в закрито
съдебно заседание, на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3807 по описа за 2019 година на ШРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Съдът констатира,
че с отговора си, депозиран на основание чл.131 и сл. от ГПК, ответникът е
направил възражение за местна неподсъдност, като заявява, че местно компетентен
да разгледа предявения иск е РС Варна, където е седалището на ответника. Възражението
е направено в срока, посочен в текста на чл.119, ал.3 от ГПК.
Съгласно правилата
за обща местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Видно от приложените към делото
документи, включително и от посочените от ищеца в исковата му молба седалище и адрес
на управление
на ответника, се установи, че седалището и адреса на
управление на последния са в гр. Варна, т.е. попадат в района на действие на РС
Варна.
Според разпоредбата
на чл.113 от ГПК исковете на потребител могат да бъдат предявени и по неговия
настоящ или постоянен адрес. Легална дефиниция на понятието „потребител“ е
дадена в разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност“. Тълкуването на процесуалната норма /чл.113 от ГПК/ следва да се
съобрази и с целта на същата в защита на определен кръг от лица /чрез
улесняване достъпа им до правосъдие/, които ползват услуги, предоставени от
корпоративните доставчици при общи условия и при икономическа
неравнопоставеност на субектите. Затова и особената подсъдност по чл.113 от ГПК
е отнесена към искове на физически лица, в случая искове на физически лица -
потребители на електрическа енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ във
връзка с договори за доставка на ел.енергия. Не случайно, текстът на нормата на
чл.113 от ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребител се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ- по постоянния. Понятията „постоянен“ и „настоящ“ адрес са свързани
единствено с физически лица, поради което систематичното тълкуване на нормата с
разпоредбите, намерили приложение в материално правни актове, даващи дефиниции
на понятието „потребител“, дават основание на съда да направи извод, че
специалната местна подсъдност е предвидена единствено за физически лица,
потребители на стоки и/или услуги. В случая ищецът е юридическо лице и за него
не следва да намери приложение специалната подсъдност, визирана в нормата на
чл.113 от ГПК.
Имайки предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.105 от ГПК, отнасяща се до общата местна подсъдност, като предвид направеното от ответника
възражение, заключава, че е налице процесуална пречка за гледане на делото от
ШРС. Ето защо счита, че производството по делото следва да се прекрати пред
Шуменски районен съд и да се изпрати по компетентност на Районен съд Варна.
Водим от горното и на
основание чл.118, ал.2, във вр. с чл.119, ал.3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. №3807/2019 г. по описа на ШРС, пред Шуменски районен съд.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд Варна.
Определението
подлежи на обжалване, с частна жалба пред ШОС, в едноседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: