О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
проведено на двадесет и втори януари, през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
частно гражданско дело № 89
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „АГРО-03“ ООД срещу Определение №
13599/22,11,2018г. постановено по гр.д. № 17386/18г. по описа на Варненският
РС, с което на основание чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявени срещу
„АГРО-03“ ООД, по гр.д. № 17386/2018 г. на ВРС в условията на обективно
кумулативно съединяване искове на Е.Д.И., както следва: с правно основание
чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата общо 6 000.00лева,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 1 500,00
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018
г. до 01.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; 1 500,00 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 1 500,00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2018 г. до
01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 1 500,00лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2018 г. до
01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
ведно с мораторната лихва върху горите суми в общ размер на 262,19 лв., считано
от падежа на всяко от вземанията до завеждане на исковата молба, както следва: сума от 84.75 лева за периода от
01.05.2018 г. до 19.11.2018 г., изчислена върху главница от 1500.00 лева -
дължимото трудово възнаграждение за месец април 2018 г.; сумата от 71.81 лева
за периода от 01.06.2018 г. до 19.11.2018 г., изчислена върху главница от
1500.00 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец май 2018 г.; сумата от
59.29 лева претендирам за периода от 01.07.2018 г. до 19.11.2018 г., изчислена
върху главница от 1500.00 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец юни
2018 г.; сумата от 46.34 лева за периода от 01.08.2018 г. до 19.11.2018 г.,
изчислена върху главница от 1500.00 лева - дължимото трудово възнаграждение за
месец юли 2018 г.;
чрез
налагане на ЗАПОР на наличните суми в банковата сметка на ответника „АГРО
03"ООД в банка ДСК ЕАД с IB AN BG 72 STSA 9300 00217236 90, BIC ***, до
размера от 6262,19 (шест хиляди двеста шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки),
както и на всички други банкови сметки на ответника „АГРО 03"ООД в
следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“
EАД,
„Обединена
българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алианц Банк
България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай
Банк“ EАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо -
американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит
Банк (България)“ EАД, „Търговска Банка Д“ АД, „Токуда Банк“
АД,
„Инвестбанк“
АД,
„Централна кооперативна
банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска
банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“
АД,
„Търговска
банка Виктория“ ЕАД, „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк
Европа“ АД - клон България, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България „Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – Клон София до
обезпечаване на пълния размера на на
предявените искове от 6262,19лв.
Въззивника
излагат становище за незаконосъобразност на определението и претендира неговата
отмяна.
Въззиваемата
страна Е.Д.И. изразява становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искове на Е.Д.И. срещу „АГРО-03“ ООД, както следва: с
правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата общо
6 000.00лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
1 500,00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.04.2018 г. до 01.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението; 1 500,00 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението; 1 500,00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2018 г. до
01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;
1 500,00лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.07.2018 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, ведно с мораторната лихва върху горите суми в общ
размер на 262,19 лв., считано от падежа на всяко от вземанията до завеждане на
исковата молба, както следва: сума
от 84.75 лева за периода от 01.05.2018 г. до 19.11.2018 г., изчислена върху
главница от 1500.00 лева - дължимото трудово възнаграждение за месец април 2018
г.; сумата от 71.81 лева за периода от 01.06.2018 г. до 19.11.2018 г.,
изчислена върху главница от 1500.00 лева - дължимото трудово възнаграждение за
месец май 2018 г.; сумата от 59.29 лева претендирам за периода от 01.07.2018 г.
до 19.11.2018 г., изчислена върху главница от 1500.00 лева - дължимото трудово
възнаграждение за месец юни 2018 г.; сумата от 46.34 лева за периода от
01.08.2018 г. до 19.11.2018 г., изчислена върху главница от 1500.00 лева - дължимото
трудово възнаграждение за месец юли 2018г.
Ищецът
излага че от 15.09.2017 г. до 26.09.2018 г. работила в „АГРО 03"ООД на
длъжност - главен счетоводител в административен отдел с място на работа адреса
на офиса: гр. Варна, ул. "Сан Стефано"№ 4. На 25.09.2018 г. със
заявление изпратено по пощата до управителя поискала да бъде освободена от
работа, поради забавяне на заплащането на цялото ѝ трудово възнаграждение
за месеците: април 2018г.; май 2018 г.; юни 2018 г.; юли 2018 г.; август 2018
г.; септември 2018 г. до датата на получаване на заявлението. В същото
заявление отправила и покана да ѝ бъде заплатено обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ в размер на БТВ за срок от 30 дни. Изрично посочила банковата
сметка, по която следва да ѝ бъдат заплатени всички забавени трудови
възнаграждения и обезщетение. Изразила желание заповедта за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение да бъде изпратена по пощата на адреса, посочен
в исковата молба. Твърди, че и до момента ответникът не и е заплатил трудовите
възнаграждения за периода от 01.04.2018 г. до 01.08.2018 г.
Представен е трудов договор № 00012/15.09.2017
г., сключен между ищцата и ответното дружество.
В
хода на производството е постъпила молба от Е.Д.И. за допускане на обезпечение
на висящите искове чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството,
до размер на исковите суми.
При така установеното съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е депозирана от легитимирано лице, в установения от закона срок след
връчване на съобщение за наложения запор на 04,12,2018г., което е видно от
приложеното заверено копие от същото и обратна разписка. Затова образуваното
производство е допустимо.
За
да се приеме, че молбата за допускане на обезпечение на висящите искове е
основателна следва да са налице кумулативно дадени няколко предпоставки, а
именно: допустимост, вероятна основателност на предявените искове,
обезпечителна нужда и адекватност на заявената обезпечителна мярка.
Настоящият
състав намира, че наличието на горните предпоставки в конкретният случай е
установено:
Предявените
искове са допустими, а предвид събраните до момента писмени доказателства могат
да бъдат преценени като вероятно основателни. Приложеният с въззивната жалба
платежен документ касае период на плащане на трудово възнаграждение различен от
процесния. Затова не може да обоснове обратен извод. Обратен извод не може да
обоснове и образувано досъдебно производство. Безспорно за молителя е налице
обезпечителна нужда, т.к. съществува опасност от намаляване на активите в имуществото на
ответника, което ще доведе до затруднение за ищеца да реализира правата
си при
благоприятно за него разрешаване на спора. Желаната обезпечителна
мярка цели съхраняване на имуществените права на ответника, поради което същата
е адекватна на обезпечителната нужда.
По
изложените съображения молбата за обезпечение по реда на чл. 389 от ГПК е
основателна и следва да се уважи.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13599/22,11,2018г. постановено по гр.д. №
17386/18г. по описа на Варненският РС.
Определението НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.