№ 8184
гр. София, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110163803 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба, уточнена с молба от
08.02.2021 г., от „.............” ЕАД срещу Ц. Д. Б., Р. Е. С. и Д.Е.Б., с която са предявени
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: град ........., при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за
доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение”. С оглед
изложеното, претендира да бъдат осъдени да платят суми, както следва: от Ц. Д. Б.:
951,30 лв. – главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 157,96 лв. – законна
лихва за забава, начислена за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., 28,35 лв. – главница
за неплатена услуга „дялово разпределение” за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и сума в размер на 6,21 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г.; о т Р. Е. С.: 237,82лв. – главница,
1
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 39,49 лв. – законна лихва за забава, начислена
за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., 7,08 лв. – главница за неплатена услуга
„дялово разпределение” за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, и сума в размер на 1,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.12.2017 г. – 08.12.2020 г.; от Д. Е. Б.: 237,82лв. – главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 39,49 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода
30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., 7,08 лв. – главница за неплатена услуга „дялово
разпределение” за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и
сума в размер на 1,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.12.2017 г. –
08.12.2020 г. Претендира и разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не са
депозирали писмени отговори.
Третото лице-помагач на страна на ищеца – „..........“ ЕООД, поддържа
становище за основателност на предявените искове.
На 05.03.2024 г. е депозирана молба от ответниците, в която е посочено, че са
платили процесните вземания, поради което е направено искане да бъде присъдени
разноски в минимален размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. ищецът
заявява, че в хода на делото – на 05.03.2024 г. на каса на дружеството, са изплатени
изцяло вземанията, предмет на делото. Заявява, че претендира разноски единствено за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ в топлоснабдения имот с абонатен № ........... и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което
ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответниците и при доказване на
горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото писмени доказателства – молба от Държавна
спестовна каса от 07.01.1997 г. /л. 17/, документи за извършени отчети в
топлоснабдения имот от „..........“ ЕООД /л. 94 и сл./, както и с оглед процесуалното
2
поведение на страните и приетото по делото неоспорено заключение на съдебно-
техническа експертиза /л. 132 и сл./, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, съдът намира за безспорно установено по делото, че процесния
имот е бил топлоснабден през релевирания период и ответниците са имали качеството
на клиенти на топлинна енергия, като количеството и стойността на доставената до
същите топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност, ответниците са
изпаднли в забава за плащане на претендираните главници, включително на главницата
за извършвана в имота услуга „дялово разпределение“, вследствие на което дължат
законна лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период. В
обобщение, предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените
срещу ответниците обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по
делото.
С молба от 05.03.2024 г. от ответниците е заявено, че сумите, предмет на делото,
са платени изцяло на каса на дружеството на същата дата. В проведеното по делото
открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. ищецът е потвърдил пълното погасяване на
процесните вземания чрез плащане от страна на ответниците. По аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право. В процесния случай от представените доказателства
– фискален бон от 05.03.2024 г. /л. 129 от делото/, и с оглед заявлението на ищеца на
21.03.2024 г. за пълно погасяване на претендираните суми, се установява, че след
датата на депозиране на исковата молба и връчването й по реда на чл. 131 ГПК,
претендираната сума е погасена изцяло чрез плащане от ответниците. В обобщение,
претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, към датата на устните
състезания са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответниците обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично
или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз
основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът
е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, каквато е процесната
хипотеза, ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото
завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на
неговото поведение, свързано с отричане на претендираното вземане или с отказ
същото да бъде изпълнено доброволно.
В процесния случай ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което съобразно изхода на
спора следва да бъде възложено в тежест на ответниците, при следните квоти: 4/6 за Ц.
Б. и по 1/6 за Р. С. и Д. Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „.............” ЕАД, ЕИК .........,
със седалище в град София и адрес на управление: ............. срещу Ц. Д. Б., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати на ищеца следните суми: 951,30 лв. – главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град ............., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба 18.12.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането, 157,96 лв. – законна лихва за забава, начислена върху присъдената
главница за топлинна енергия, за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., 28,35 лв. –
главница за неплатена услуга „дялово разпределение” за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и сума в размер на 6,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., поради погасяване на
паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „.............” ЕАД, ЕИК .........,
със седалище в град София и адрес на управление: ............. срещу Р. Е. С., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати на ищеца следните суми: 237,82 лв. – главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град ............., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
39,49 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020 г.
върху претендираната главница за топлинна енергия, 7,08 лв. – главница за неплатена
услуга „дялово разпределение” за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, и сума в размер на 1,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., поради погасяване на паричните задължения чрез
плащането им в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „.............” ЕАД, ЕИК .........,
със седалище в град София и адрес на управление: ............. срещу Д. Е. Б., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати на ищеца следните суми: 237,82 лв. – главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот с абонатен № ..........., находящ се на адрес: град ............., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
39,49 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода 30.12.2017 г. – 08.12.2020
г.върху претендираната главница за топлинна енергия, 7,08 лв. – главница за неплатена
услуга „дялово разпределение” за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, и сума в размер на 1,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода
30.12.2017 г. – 08.12.2020 г., поради погасяване на паричните задължения чрез
плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ц. Д. Б., ЕГН **********, Р.
Е. С., ЕГН **********, и Д. Е. Б., ЕГН **********, да платят на „.............“ ЕАД, ЕИК:
........., със седалище в град София и адрес на управление: ............. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., при следните квоти: 4/6 за Ц. Б. и по 1/6 за Р. С. и
4
Д. Б..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„..........“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5