РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100100530 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Й. Й. П., ЕГН
**********, от гр.-, бул."С. С." **, против ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, допуснато на 17.12.2023г.,
ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 08.01.2024г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1664.24 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи разходи по лечение, ведно със законната лихва
по чл.429, ал.3 КЗ, считано от 08.01.2024г. до окончателното изплащане.
Твърденията са, че на 17.12.2023г. в гр.Бургас, на улиците “Стефан
Стамболов“ и “Дунав“, било настъпило ПТП, при което водачът на л.а. “Дачия Логан“,
рег. № А2214МТ, управляван от В. Г. Л., поради отнемане предимството на движещата
се на пешеходна пътека и пресичаща на зелен светофар ищца, я е блъснал. От удара П.
получила счупване на лява тибия в дистална трета и дисторзия на лява колянна става.
Пострадалата била хоспитализирана за шест дни, като на 19.12.2023г. й била
извършена операция, а именно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
поставени са й били винтове и подколянна дорзална гипсова шина. По случая било
образувано досъдебно производство.
Сочи се, че отговорността за ПТП-то била на водача на лекия автомобил,
който нарушил правилата за движение и блъснал ищцата. Автомобилът бил
застрахован по ГО при ответния застраховател.
Ищцата предявила пред застрахователя претенция да й се заплати
обезщетение за понесените травми. Въпреки изтичане на законовия срок,
застрахователят нито определил, нито заплатил обезщетение. Сочи се, че травмата на
П. довела до трайно затруднение движението на левия крак. След изписването от
1
болницата й била назначена терапия и режим за дома. Твърди се, че три месеца след
ПТП-то ищцата продължавала да има затруднения в движението на крака си, като
били нарушени неговите опорна и ходилна функции. Пострадалата се нуждаела от
чужда помощ за изпълнение на ежедневните си нужди. Движенията й били силно
ограничени, до невъзможни. Постоянно изпитвала болки и пиела обезболяващи,
чувствала се психически зле, станала потисната и затворена, изпитвала страх,
тревожност и безпокойство. Това обуславяло правния й интерес за предявяване на
сочените искове по чл.432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът счита предявените
претенции за неоснователни. Заявява, че няма виновно поведение от страна на водача
на МПС, като оспорва протокола за ПТП. Застрахователното дружество твърди още, че
пострадалата е навлязла внезапно на платното за движение и не е пресичала на
пешеходна пътека, а на необозначено място, като не се е съобразила с приближаващия
автомобил. Удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, като е променяла
траекторията си на движение. Спряла е без необходимост на платното за движение.
Оспорва размерите на предявените искове. Прави възражение за съпричиняване,
включително по време на възстановителния период. Твърди, че ищцата е напълно
възстановена и не е изпитвала болки след постъпването си в болница. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Няма спор по делото, че към 17.12.2023 г. л.а.“Дачия Логан“ с рег. № А2214МТ е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответния застраховател.
Безспорно е и обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от В. Г. Л., е
допуснал ПТП на сочената дата.
От приложеният по делото протокол от 15.08.2024 г. по НОХД № 2957/2024 г., е
видно, че РС- Бургас е одобрил споразумение, съгласно което е признал В. Л. за
виновен в това, че на 17.12.2023г. в гр.Бургас, по улица „Дунав“, посока ул.
„Демокрация“, при управление на сочения по- горе лек автомобил, нарушавайки
правилата за движение, като не спрял и не пропуснал преминаващата по пешеходна
пътека отдясно наляво по посока на движение на автомобила Й. Й. П., по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левия голям пищял в областта на долната му трета с наличие на травматичен отток и
мекотъканна травма на коляното на левия долен крайник, довела до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок около 2-3- месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл. 343, ал.3,
предложение последно, б. „А“ вр. ал.1, б.“Б“, предложение второ, връзка с чл. 342, ал.
1 вр. чл. 129, ал.1 вр. ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, на каквато се приравнява одобреното споразумение, е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Законът изключва свободата за самостоятелна преценка на доказателствата и
задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязла в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от
2
ГПК, съдебният акт се ползва със сила на присъдено нещо, която следва да бъде
зачетена от съдилищата. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество
между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в
исковия процес, и същата не може да се оборва, докато е в сила. В настоящият случай
видно от исковата молба ищцата претендира вреди, причинени от застрахования при
ответника лек автомобил, по повод допуснатото пътно- транспортно произшествие, за
което наказателния съд вече се е произнесъл, че съставлява престъпление, извършено
виновно и е противоправно. В този смисъл всички възражения на ответника за
невиновност на водача на автомобила, за пресичане на ищцата не на обозначено за
това място и не на пешеходна пътека, не следва да бъдат разглеждани. Видно от
одобреното споразумение вина за настъпилото произшествие носи именно водача на
автомобила- св. Л., като ищцата е пресичала на пешеходна пътека.
От изготвената по настоящото производство автотехническа експертиза, се
установява, че Й. П. е пресичала ул. „Дунав“ на пешеходна пътека, на зелен светофар,
като същата не е имала пряка видимост към лекия автомобил, управляван от св. Л..
Едва при навлизане на автомобила в улицата и осветяване на пешеходката от фаровете
на превозното средство, същата е възприела колата, която е била без подаден
светлинен сигнал за извършваната маневра. На разстояние 3,30 метра от тротоара и на
0,20 м. от осевата линия е настъпил удар между предна дясна част в областта на
гумата на автомобила и левия крак в областта на глезена на П..
Така описания механизъм за настъпване на произшествието съдът възприема
изцяло с оглед обстоятелството, че при изясняването му вещото лице се е запознало с
целия доказателствен материал по делото, включително и с изисканото ДП.
Заключението по автотехническата експертиза настоящата инстанция намира за
обективно, всестранно и пълно, като няма основание да се съмнява в
безпристрастността и компетентността на вещото лице. Експертът е изследвал в
цялост наличните по делото данни, поради което следва да се приеме за безспорно, че
вината за настъпилото произшествие е изцяло в поведението на В. Л., който е
управлявал автомобила. Същият е отнел предимството на пресичащата на пешеходна
пътека ищца, вследствие на което е допуснато произшествието. В тази връзка
ответното дружество е материално- правно пасивно легитимирано да отговаря по
предявените претенции.
От заключението по изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, се
установява, че от допуснатото ПТП на ищцата е причинено счупване на левия голям
пищял в областта на долната му трета с наличие на травматичен отток; навяхване
/дисторзио/ на вътрешната колатерална ставна връзка на лява коленна става; охлузване
по вътрешната повърхност на лява коленна става; състояние след извършена
медицинска операция по повод счупването. Посочено е, че тези травматични
увреждания са получени в резултат на удар и тангеционалното действие, с или върху
твърди тъпи/тъпоръбести предмети, и биха могли да бъдат получени вследствие на
произшествието като пешеходец. Визира се, че уврежданията са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Пак в заключението е посочено, че при пострадалата са
извършени три оперативни интервенции в Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ- Бургас.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице. Същото почива и на
личен преглед на пострадалата, като е съобразено и с издадената и приложена по
делото медицинска документация досежно настъпилите увреждания на ищцата. В този
смисъл приема, че всички, посочени в исковата молба и изброени по- горе телесни
3
увреди, са настъпили вследствие на допуснатото произшествие. Ето защо настоящата
инстанция приема, че сочените от вещото лице увреждания са причинени вследствие
допуснатото ПТП и са в пряка причинно следствена връзка с тях.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да счете предявената
претенция за доказана по основание.
При определяне размера на търсеното обезщетение, съдът следва да разгледа
направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата, което намира за неоснователно. В тежест на ответното
дружество бе да докаже тези твърдения, което не бе сторено. Не се установи по делото
П. да носи вина за настъпването на произшествието. Липсват доказателства, от които
да се налага твърдения от застрахователя извод, че ищцата е навлязла внезапно на
пътното платно, като е пресичала на необозначено за това място, удължила ненужно
пътя и времето на пресичане. Напротив, стана ясно, че пострадалата е пресичала
правомерно пътното платно на пешеходна пътека, при светещ за нея зелен светофар.
На следващо място не се установява от доказателствата по делото П. да е
допринесла за удължаване на възстановителния период. Видно от приложените
графици за работа, както и от изготвената справка за заплатени обезщетения по
болест, същата е била в болничен от 17.12.2023 г. до 25.04.2024 г.
В показанията си разпитаният в хода на съдебното производство св. Петков-
баща на ищцата, сочи, че при пристигането си в лечебното заведение след инцидента
дъщеря му била силно стресирана. Впоследствие ищцата претърпяла оперативни
интервенции. След изписването й за нея била пригодена стая на приземния етаж в
обитаваната от родителите й къща, тъй като П. била в невъзможност да се движи сама,
да изкачва и да слиза по стълбите. Тъй като ищцата била в студентска сесия, се
наложило да бъде карана и връщана с автомобил и инвалидна количка от и до
университета в гр. Бургас. Свидетелят сочи, че дъщеря му не можела да се обслужва в
банята и тоалетната сама, като до 17.02.2024 г. била предимно на легло, имала болки,
появил й се косопад. Към третия месец от произшествието започнала да „навлиза в
нормалния ритъм на живот“, като и понастоящем се страхувала, когато била в
автомобил или се налагало да пресича улица. Преди ПТП П. била весело момиче, но
след това се затворила в себе си.
С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице сочените от
ответното дружество основания за приемане наличието на съпричиняване от страна на
ищцата, както за настъпването на телесните повреди, така и за възстановителния
период. Установи се, че същата е била в болничен до 25.04.2024 г., като действително в
този период е положила и всички семестриални изпити. Последното е било изцяло с
подкрепата и помощта на родителите й, които са я придвижвали от и до учебното
заведение с автомобил, като П. се е движела с инвалидна количка.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение №1/2014г. на ОСТК, т.7, и в
практиката по прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД (Решение № 21 от 03.02.2017г. по т.д. №
437/2016г. на II т.о., решение № 169 от 28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на II т.о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на II т.о., решение № 198 от
03.02.2017г. по т.д. № 3252/2015г. на II т.о. и др.) съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен;
4
съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване обема на вредоносните
последици; съпричиняването може да се изразява и в поемане на риска от
настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране;
необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, като за
определяне степента на съпричиняване следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение
за причиненото увреждане.
Въз основа на горните разяснения и при преценка на събраните по делото
доказателства се налага извод, че съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата не е налице.
При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по делото, което
обстоятелство е напълно доказано.
Установява се, че вследствие на виновно допуснатото ПТП от страна на св.Л., на
ищцата са причинени описаните и твърдени в исковата молба физически и
психически травми, вследствие на които Й. П. е изпитвала неудобства в ежедневието,
изразяващи се в невъзможност за пълноценно самостоятелно обслужване, като
продължително време изпитвала страх да се вози в автомобил, да пресича улици.
Показанията на свидетеля Петков съдът намира за последователни, непротиворечиви,
житейски логични и възпроизвеждащи непосредствените субективни възприятия за
последиците от инцидента за пострадалата в психоемоционален план. Наред с това
същите кореспондират със заключението на вещото лице по СМЕ. Настоящата
инстанция счита, че в процесния случай, с оглед установеното противоправно
поведение от страна на водача на автомобила, във всички случаи инцидентът е довел
до негативни изживявания за ищцата. По горните доводи, включително и отчитане
изразените от страните становища, съдът намира, че в настоящото производство е
безспорно, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на нанесените й
телесни повреди, които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на
техния извършител.
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл.52
от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на болката, негативните
преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. В конкретният случай следва да се
вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищцата са със
сравнително значителен интензитет, получени в резултат на произшествието, не са
напълно отзвучали, но нейното възстановяване е протекло в рамките на обичайното за
преминаването на такъв вид травми време. От събраните по делото доказателства се
установява, че и понастоящем ищцата все още изпитва страх от возенето в автомобил,
пресичане на улица. Вследствие причиненото увреждане на долния ляв крайник при
произшествието, в съдебно- медицинска експертиза се сочи, че са се наложили три
оперативни намеси, от които неминуемо са били претърпени болки и страдания.
Такива се търпени според експерта и по време на възстановителния период, който
няма данни да е протекъл извън предвидения за такъв вид травми /2-3 месеца/ период,
както и няма доказателства за настъпили впоследствие някакви усложнения.
При съобразяване на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД- характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
5
които е извършено, причинените морални страдания, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за
възстановяване, младата възраст на ищцата /21 г./, причинените й неудобства и
дискомфорт, както и социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на инцидента, последиците от уврежданията, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди е в размер на
45000 лева, до която сума претенцията се явява основателна. Касае се за жена в млада
възраст, за която няма данни да е имала здравословни проблеми преди
произшествието. Съобразно заключението по СМЕ полученото травматично
увреждане на левия долен крайник трайно затруднява движенията му за срок от 2-3
месеца, което го характеризира като средна телесна повреда. Останалите телесни
повреди вещото лице сочи, че са причинили болки и страдания, включително и в
периода на възстановяване. Отново според заключението по СМЕ П. е претърпяла три
оперативни интервенции, от които неминуемо са били понасяни отново болки и
страдания. През възстановителният период, а и понастоящем, стана ясно, че Й. П. е
търпяла и търпи физически дискомфорт и душевни страдания, като е зависела от трети
лица за задоволяване на елементарни битови и хигиенни нужди, особено в първия
месец след инцидента. Ето защо претенцията следва да бъде уважена за сумата от
45000 лв., като за остатъка следва да бъде отхвърлена.
Ищцовата страна претендира и законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди от датата, на която ответното дружество е следвало да
изплати дължимото обезщетение, до окончателното изплащане. Съгласно чл.493, ал.1,
т.5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива,
наред с другото и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите,
дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от
датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, видно от
представената обратна разписка, застрахователят е уведомен на 08.01.2024 г., поради
което и от тази дата следва да дължи законната лихва за забава.
По отношение претенцията за имуществените вреди:
От ищцата се претендира сумата от общо 1664,24 лв., съставляващи разходи по
оперативна хирургическа интервенция, закупени медикаменти и пособия. От
показанията на разпитаният св. Л. обаче, се установи, че неговата дъщеря е превела по
сметка на ищцата сумата от 2000 лв. за лечението, като в тази връзка се представиха
две преводни нареждания. Последните удостоверяват, че на 20.12.2023 г. по сметка на
Й. П. е преведена сумата от 1350 лв., която сума напълно съвпада с представената от
ищцата фактура и касова бележка, издадени от УМБАЛ- Бургас. Представено е и
платежно нареждане за сумата от 500 лв., депозирани отново по сметка на Й. П., на
28.12.2023 г., с посочено основание „разходи за лечение“. И двете суми са преведени
от Надежда В.ова Л.а- дъщеря на св. Л..
С оглед на така изложеното съдът намира, че претенцията за имуществени вреди
следва да бъда отхвърлена, тъй като търсената сума е била заплатена не от П., а от
трето лице. По този начин не може да се приеме, че ищцата е обедняла с тази сума и
съответно не следва да бъде овъзмездена с нея.
6
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, върху ответникът следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски. В случая се претендира единствено
адвокатско възнаграждение. По делото се сочи, че в полза на ищцата е била
предоставена правна помощ от адвокат Димитров по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната
инстанция, за да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда
размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да
доказва наличието на това основание. В тази връзка съдът намира, че на адвокат
Димитров се следва възнаграждение, което съдът определя в размер на 1500 лв. без
ДДС, съответно 1800 с ДДС, за присъдените неимуществени вреди. При определянето
на конкретните размери съдът се съобрази с вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа /процесуалното представителство е осъществено
без явяване в съдебно заседание на адвокат Димитров/ и липсата на голяма фактическа
и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22
на СЕС и постановената след това решение практика на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следва възнаграждение
съобразно отхвърлената част на претенциите. В настоящият случай от страна на
застрахователното дружество се претендира сумата от 405 лв.- възнаграждение на
вещи лица и съдебно удостоверение, както и адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв. С оглед частичната неоснователност на исковете, на дружеството се следва
сумата от 854 лв., която следва да бъде заплатена от ищеца. Последният е освободен от
заплащане на такси и разноски, но не и от заплащане на разноските на ответника.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС- Бургас и държавна такса в размер на 1800 лв. върху присъденото обезщетение,
както и съответната част от заплатеното на вещото лице възнаграждение в размер на
441 лв.Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, да заплати на Й. Й. П., ЕГН
**********, от гр.-, бул."С. С." **, сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение
на причинени неимуществени вреди от допуснато ПТП на 17.12.2023г. в гр.Бургас, по
улица „Дунав“, посока ул. „Демокрация“, при управление на лек автомобил „Дачиа
Логан“ с рег.№ А2214МТ, с водач В. Г. Л., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
над присъдената сума до претендираните 80000 лв., ведно със законната лихва върху
разликата.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Й. Й. П., ЕГН **********, от гр.-, бул."С. С." **,
против ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, претенция за заплащане на сумата от 1664,24
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от допуснато ПТП
на 17.12.2023г. в гр.Бургас, по улица „Дунав“, посока ул. „Демокрация“, при
7
управление на лек автомобил „Дачиа Логан“ с рег.№ А2214МТ, с водач В. Г. Л.,
представляващи разходи по лечение и закупуване на медикаменти, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, да заплати на адвокат Николай
Николаев Димитров от ШАК, сумата от 1800 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена правна помощ по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. Й. П., ЕГН **********, от гр.-, бул."С. С." **, да заплати на ЗК
“Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ 67а, сумата от 854 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат и разходи по производството, съобразно отхвърлената част
на исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, да заплати по сметка на Окръжен
съд- Бургас сумата от 1800 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 441
лв., представляваща съответната част от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8