№ 14842
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110109098 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу М. Л. С., ЕГН ********** кумулативно съединени
установителни искове за признаване за установено, че М. Л. С. дължи на
ищеца Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 1 386,14 лева (хиляда
триста осемдесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София, (адрес), аб.№ 77048 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 251,00 лева (двеста петдесет и един лева), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г., 53,13лева (петдесет и три
лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
12,42 лева (дванадесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 56246/2023 г. по
описа на СРС.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
1
топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника,
който оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
2
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Не се спори по делото и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражение от страните е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия през исковия период в процесния имот.
Спорен въпрос по делото е единствено размерът на дължимата топлинна
енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
3
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
материали вещото лице е дало заключение относно потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период. Потребената от ответника топла
вода е изчислена на база, доколкото потребителят е сменил водомерите след
исковия период. Ирелевантно по делото е дали ответникът е изпълнил
задължението си за смяна на водомери веднага след като е бил уведомен,
доколкото е негово задължение да смени същите при необходимост и съдът
намира, че ищецът закономерно е изчислил потребената топла вода на база.
Относно възражението на ответника, че е определен нормативноустановения
максимум за изчисление на база, то СРС намира, че същото е
законосъобразно, доколкото същото е изчислено като останалото неотчетено
количество след отчитане на цялата топлофицирана сграда (с водомери) и този
остатък е разделен между двата абоната, които са на база, и е намален до
нормативноустановения максимум. От заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно
монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Поради
изложеното съдът намира искът за главница за изцяло оснвоателен и следва да
го уважи.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Поради изложеното съдът намира
искът за мораторна лихва за изцяло основателен в претендирания размер.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
4
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
5
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница.
Поради основателност на главния иск, основателен е и акцесорният иск
за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и този
иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 434,05 лв. за исковото и 84,05 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Л. С., ЕГН ********** дължи на ищеца Топлофикация
София ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 1 386,14 лева (хиляда триста
осемдесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София,
(адрес), аб.№ 77048 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
251,00 лева (двеста петдесет и един лева), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 27.09.2023 г., 53,13 лева (петдесет и три лева и 13
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,42 лева
(дванадесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 16.10.2020 г. до 27.09.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 56246/2023 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Л. С., ЕГН **********
да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
434,05 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Л. С., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
84,05 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7