Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1450/26,11,2018
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на 12,11,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА
ГЕОРГИЕВА
разглед6 докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2286/2018 г. и прие за установено
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 2090/31,05,2018 г., постановено по
гр. д. № 1890/2018 г. на РС Пловдив, I
гр. състав, е признато за незаконно и е отменено ***то, извършено със Заповед №
***г. на Кмета на Община Перущица, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ – поради липса на необходимото образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа, считано от 10,01,2018 г. е било прекратено трудовото
правоотношение между ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица и В.Т.И. ***, ЕГН **********; същата е възстановена на заеманата преди ***то
длъжност – „***“ на Исторически музей – гр. Перущица; и работодателят е осъден
да й заплати сумата от 5299 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа в резултат на незаконното *** – за периода от 10,01,2018
г. до 20,05,2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05,02,2018 г., като
за разликата над посочената сума до размер от 6804 лв. и за периода от
21,05,2018 г. до 10,07,2018 г. искът е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 39824/27,02,2018
г. от ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица; против посоченото по-горе решение В ЧАСТТА,
с която ***то е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди
същото длъжност и му е присъдено обезщетение в посочения по-горе размер. От
въззивния съд са иска да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното в тази му част и вместо това да отхвърли предявените
искове.
Ответникът В.Т.И. ***, ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в
обжалваната с нея част.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 39328/26,06,2018
г. от В.Т.И. ***, ЕГН **********; против посоченото по-горе решение в частта, с
която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на незаконното *** за разликата над присъдения
размер до пълния претендиран. От въззивния съд са иска да отмени решението в
обжалваната му част и вместо това да присъди исканото обезщетение в пълен размер.
Ответникът по жалбата ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр.
Перущица не предявява писмен отговор. По същество заявява становище за неоснователност
на жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от В.Т.И.
***, ЕГН **********; против ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ – гр. Перущица.
От
съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да признае за незаконно ***то на
ищеца, извършено със Заповед № ***г. на Кмета на Община Перущица на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа; 2/ да възстанови ищеца на заеманата преди ***то длъжност
- “***”; 3/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6804 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа за периода от 11,01,2018 г. до 10,07,2018
г. Ищецът претендира и за присъждане на разноски.
Ответникът
не е признава исковете. Счита процесната заповед за законосъобразна. Претендира
разноски.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор
относно следните обстоятелства (установени и с представените по делото писмени
доказателства): Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност
“***” от 2013 г. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено с
налагане на дисциплинарно наказание „***“ – със Заповед № *** г. на кмета на
Община Перущица. С влязло в сила съдебно решение това *** е признато за
незаконно и е отменено, и ищцата е възстановена на заеманата преди това
длъжност. В изпълнение на съденото решение ищцата се явила на работа по
възстановеното трудово правоотношение на 10,01,2018 г. и в същия ден й е
връчена (при писмено удостоверен отказ) длъжностна характеристика, утвърдена на
03,07,2017 г., с която за заеманата от нея длъжност въвежда изискване за висше
образование степен „магистър“ и научна степен „доктор“ в областта на
хуманитарните науки. С такава научна степен („доктор“) ищцата не разполага.
Поради това с процесната Заповед № ***г. на Кмета на Община Перущица, връчена
на ищцата на същата дата, трудовото й правоотношение отново е прекратено, на
същото основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
При тези безспорни
между страните факти спорът се съсредоточава
върху това дали е законосъобразна промяната на изискванията за заемане
на длъжността. Ищецът оспорва същата със следните възражения: - такова изискване
за заемане на длъжността не е съществувало
към датата на предходното *** на ищцата, а възстановяването й е за
същата длъжност при същите изисквания, както преди *** през 2016 г.; - трудовото
правоотношение между страните е възникнало след проведен конкурс и е за определен
срок – пет години, в рамките на който кметът на общината не може едностранно да
променя изискванията за образование и квалификация; - изискванията за заемане на длъжността *** на
общински музей са нормативно установени ( чл. 28 ал. 5 от ЗКН) и не могат да бъдат
изменяни от работодателя.
Наред с това ищецът
счита, че работодателят е злоупотребил с правата си и е въвел новите изисквания
с цел да прекрати конкретно нейното трудово правоотношение, тъй като последно
проведеният конкурс за заемане на длъжността *** на ответния исторически музей,
обявен със Заповед № *** г., не въвежда като изискване за заемане на длъжността научна степен „доктор“.
Настоящата инстанция
приема предявените от ищцата възражения за неоснователни по следните
съображения:
Изискванията за
образование и професионална квалификация се въвеждат с нормативни актове, длъжностна
характеристика или щатно разписание. Няма законова пречка работодателят да
въведе изисквания за образование и квалификация, по-високи по степен от
предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на
предприятието. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане
на определена длъжност е въпрос на целесъобразност. Същата може да бъде предмет
на съдебен контрол само досежно евентуални нарушения на императивна правна
норма, извършена злоупотреба с право или установяване на дискриминационен подход.
Няма повелителни
законови разпоредби, които да забраняват промяна на длъжностната характеристика
за заеманата от ищцата длъжност по отношение изискването за образование и
квалификация. Поради това с процесната заповед не са нарушени императивни
законови разпоредби.
Установяването на
твърденията за злоупотреба с права и дискриминационен подход е в тежест на
ищцата. Само по себе си обстоятелството, че през м. февруари 2017 г. е обявен
конкурс за заемане длъжността *** на ответния музей, в който не е въведено
изискване за научна степен „доктор“, а пет месеца по-късно (през м. юли 2017
г.) такива изисквания се установяват с длъжностната характеристика, връчена
впоследствие на ищцата (при възстановяването й на длъжността през м. януари
2018 г.), не сочи злоупотреба с права или дискриминационен подход при въвеждане
на новите изисквания. За да се приеме за оборена презумпцията за добросъвестност
по чл. 8 ал. 2 от КТ, ищцата следва да установи, че чрез предоставените му от
закона средства (възможността за промяна на изискванията за заемане на
длъжността) работодателят е целял единствено прекратяване конкретно на трудовия
договор с нея, или че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и
нуждите на работата, а само с цел прекратяване на конкретното правоотношение.
Такива доказателства по делото липсват.
Следователно не се
установява не се установява промяната в изискванията за заемане на процесната
длъжност да е предприета при нарушение на императивна правна норма или при
злоупотреба с права или дискриминационен подход. И доколкото не се спори, че
ищцата не притежава изискваната научна степен „доктор“, то налице е посоченото
в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ. Затова следва да се приеме,
че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено законосъобразно.
Ето защо искът за отмяна на *** следва да бъде отхвърлен.
При това положение неоснователни се явяват и акцесорните искове за възстановяване
на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставането без работа и
същите следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до
различни правни изводи относно исковете за отмяна на *** и възстановяване на
ищеца на заеманата преди същото длъжност, както и относно частична
основателност на иска за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, РС е постановил незаконосъобразно решение, което в тази част следва да бъде
отменено и вместо това исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ следва да се
отхвърлят. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по
чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателя ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ – гр. Перущица следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 520 лв. и за въззивното производство в размер на 686
лв. - съобразно представените списъци.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 2090/31,05,2018 г., постановено по гр. д. № 1890/2018 г. на РС Пловдив, I гр.
състав, В ЧАСТТА, с която е призната
за незаконна Заповед № ***г. на Кмета на Община Перущица; с която, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 10,01,2018 г. е
било прекратено трудовото правоотношение между ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица
и В.Т.И. ***, ЕГН **********; КАКТО И В ЧАСТТА, с която В.Т.И. е
възстановена на заеманата преди ***то длъжност – „***“ на Исторически музей –
гр. Перущица; КАКТО И В ЧАСТТА с която ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица е
осъден да заплати на В.Т.И. сумата от 5299 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното *** – за периода
от 10,01,2018 г. до 20,05,2018 г., ведно със законната лихва, считано от
05,02,2018 г.; КАКТО И В ЧАСТТА, с
която ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица; е осъден да заплати на В.Т.И.; сумата
от 1108 лв. – деловодни разноски;
КАКТО И В ЧАСТТА, с
която ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – гр. Перущица; е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 331,96 лв. – държавна такса, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.Т.И. ***, ЕГН **********; против ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ – гр. Перущица; искове с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и от КТ: ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ДА БЪДЕ
ОТМЕНЕНО ***, извършено със Заповед № ***г. на Кмета на Община Перущица; с която,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от
10,01,2018 г. е било прекратено трудовото правоотношение между ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ – гр. Перущица и В.Т.И.; КАКТО И В.Т.И.
ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди ***то длъжност – „***“ на Исторически
музей – гр. Перущица; КАКТО И да й бъде ПРИСЪДЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето, през
което е останала без работа в резултат на незаконното *** – за периода от
10,01,2018 г. до 10,07,2018 г. – ДО РАЗМЕРА ОТ 5299 лв., ведно със законната
лихва, считано от 05,02,2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2090/31,05,2018 г., постановено по гр. д. № 1890/2018 г. на РС Пловдив, I гр.
състав; В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.Т.И.
***, ЕГН **********; да заплати на ИСТОРИЧЕСКИ
МУЗЕЙ – гр. Перущица; сумата от 520 лв.
(петстотин и двадесет лева) – деловодни разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата от 686 лв. (шестотин
осемдесет и шест лева) – деловодни разноски за въззивното производство.
Преписи от решението
да бъдат изпратени на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от 26,11,2018 г.,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: