М О Т И В И
към присъда № 149
от 14.11.2019 година
по н.о.х.дело №
2037 на Старозагорския районен съд
по описа за 2019
година
Обвинението против подсъдимия Т.Х.Т., ЕГН **********,
е за
това, че за времето от 10.09.2017 год.
до 10.05.2019 год. включително
в гр.Стара Загора, след като е бил осъден с решение
по гр.дело № 1200/2014 год.
на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 14.04.2014 год.,
да издържа свой низходящ – детето си К.Т.Т., чрез нейната майка и законен
представител В.П.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 20
месечни вноски по 150 лв. всяка, общо 3000 лв. – престъпление
по
чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, но
предвид, че до постановяване на присъдата подсъдимият е изпълнил задължението
си за издръжка, дължима за инкриминирания период, пледира на основание чл.183,
ал.3 от НК подсъдимият да не бъде наказван за извършеното от него престъпление.
Подсъдимият Т.Х.Т. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, които,
макар и лаконични, имат характер на самопризнания, и съжалява за извършеното,
като поддържа пледоарията на прокурора да не бъде наказван с оглед на
обстоятелството, че е изпълнил задължението си за издръжка на дъщеря му,
дължима за инкриминирания период.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
Подсъдимият Т.Х.Т. не е осъждан и до сега няма спрямо него да е бил
прилаган чл.183, ал.3 от НК.
С решение по гр.дело №
1200/2014 год. на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 14.04.2014 год., подсъдимият
е бил осъден да плаща издръжка за детето си К.Т.Т.,
чрез нейната майка и законен представител В.П.П., в размер по 150 лв.
месечно, които до м. август 2017 год. той
плащал. От 10.09.2017 год.
обаче той спрял да плаща дължимата на дъщеря му издръжка,
като възобновил плащанията през м. януари 2019 год. и към датата на постановяване на присъдата изпълнил
изцяло задължението си за издръжка, дължима на дъщеря му за инкриминирания
период – 20
месечни вноски по 150 лв. всяка, общо 3000 лв.
Гореизложеното се установява от съвкупната преценка на приетата
като писмено доказателство в хода на съдебното следствие справка за съдимост на
подсъдимия, дадените в съдебно заседание обяснения от подсъдимия и показанията
на св.В.П.П., както и приложените към досъдебното производство протоколи
и други документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК (протокол
за предупреждение от 05.04.2019 год., справка за съдимост рег. № 2039 от
30.05.2019 год. на РС-Стара Загора, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обвиняемия от 15.07.2019 год., решение № 432 от
14.04.2014 год. по гр.д. № 1200/2014 год. на РС-Стара Загора, писмо изх. №
10-11-7435 от 25.06.2019 год., акт за раждане № 2416 от 10.12.2012 год., писмо
изх. № 13264#1 от 25.06.2019 год., справка актуално състояние на действащи
трудови договори за период от 01.01.2017 год. до 24.06.2019 год. на Т.Х.Т.,
справка – данни за осигуряването за период от 01.01.2017 год. до 30.06.2019
год. на Т.Х.Т., писмо вх. № 676 от 28.06.2019 год. на Агенция по вписванията,
писмо рег. № 10-0912-769 от 25.06.2019 год. на Агенция по заетостта, служебна
бележса вх. № 60-09-12-27192 от 25.06.2019 год., справка в централна база
настояща/бивша собственост на ПС на Т.Х.Т., 3бр. извлечение по сметка, 5бр.
вносни бележки, разписка за дневна сума, удостоверение за раждане на К.Т.Т.), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че всички събрани
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени
(касаещи съставомерните факти) противоречия между тях, поради което не се
налага поотделното им обсъждане.
Деянието е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл, т.е. същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, тъй като той е знаел за съдебно
установеното му задължение да плаща месечна издръжка на дъщеря си, но въпреки
това през инкриминирания период не го е изпълнявал. В случая финансовите
затруднения на подсъдимия през инкриминирания период не изключват вината му,
тъй като се касае за деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължение,
установено по съдебен ред по предмет (размер и период на издръжката), субекти
на задължението (кой на кого дължи издръжката) и начин на изпълнение (заплащане
на издръжката чрез майката на детето, упражняваща родителските права върху него),
респективно – единствено съдът при съответните обстоятелства може да промени
решението си по тези въпроси, т.е. веднъж постановено, решението на съда под угрозата от
наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му,
независимо дали осъденият да заплаща издръжката родител има финансови
затруднения, понеже в това отношение българското законодателство дава
достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да поиска промяна на
съдебното решение, ако счита, че има промяна в обстоятелствата, при които то е
било постановено.
При тези данни съдът призна подсъдимия Т.Х.Т. за виновен в това, че за времето от 10.09.2017 год.
до 10.05.2019 год. включително
в гр.Стара Загора, след като е бил осъден с решение
по гр.дело № 1200/2014 год.
на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 14.04.2014 год.,
да издържа свой низходящ – детето си К.Т.Т., чрез нейната майка и
законен представител В.П.П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно – 20
месечни вноски по 150 лв. всяка, общо 3000 лв., но тъй като до
постановяване на присъдата той е изпълнил задължението си и (доколкото не са
налице подобни данни) не са настъпили други вредни последици за пострадалата от
неизпълнението на това му задължение през инкриминирания период, на
основание чл.183, ал.3 от НК не го наказа.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: