№ 23145
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110110568 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на 1967,83 лева главница по
договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски по делото в размер на
359,03 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. №
75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в и въз основа на който е образувано и.д. №
998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие –
СГС.
Твърди, че „.......” ...... е прехвърлило вземането си по издадения ИЛ в полза на
ответника – „...” ...... посредством договор за цесия, но че тя не е уведомявана за това.
Поддържа, че вземанията, предмет на предявените искове са погасени с изтичане на 5-
годишна погасителна давност от датата на последното валидно изпълнително действие
/05.10.2016 г./ Претендира признаване за установено в отношенията между страните
недължимостта им на това основание.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск при възражения, че
вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно предприемане на
изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Оспорва се твърдението, че
ищцата не е уведомена за извършената цесия, тъй като самата тя прилага уведомление,
което очевидно е достигнало до нейното знание. Оспорва твърденията на ищеца, че
последното валидно изпълнително действие е предприето на 05.10.2016 г. като
подробно посочва какви изпълнителни действия са предприети. Моли съда да
1
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че в полза на „.......” ...... срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в за следните суми:
1967,83 лева главница по договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски
по делото в размер на 359,03 лева, въз основа на който е образувано и.д. № 998/2016 г.
по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС, че
ответникът ...” ...... се е конституирал като взискател на място на банката и претендира
заплащането от ищеца на процесните суми и че ищецът е уведомен за извършената
цесия.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело ИД № и.д. № 998/2016 г.
по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – СГС, от
което се установява, че на 15.09.2016 г. е подадена молба от взискател ...... за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на
...... по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в. на 11.10.2016 г. са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника. На 26.07.2018 г. е депозирана от взискателя
молба за налагане запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на
длъжника. На 21.08.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка В „....“ ....... На
16.10.2018 г и на 18.09.2019 г. са вписани възбрани върху недвижими имоти. На
02.01.2020 г., на 22.12.2021 г. и на 06.10.2023 г. от взискателя са депозорани моли за
предприемане на действия по изпълнението. На 19.10.2023 г. е наложен запор на
банкова сметка на длъжника в ....... На 27.11.2023 г. е депозирана молба за
конституиране от ответника в качеството му на взискател и е поискано налагане на
запори върху открити банкови сметки на длъжника и трудови възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване
незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за
вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за
които е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
2
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи
наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 45255/06.11.2024 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в полза на „.......” ...... срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в
за следните суми: 1967,83 лева главница по договор за потребителски кредит сключен
с ...... и разноски по делото в размер на 359,03 лева, въз основа на който е образувано
и.д. № 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на
действие – СГС, че ответникът ...” ...... се е конституирал като взискател на място на
банката и претендира заплащането от ищеца на процесните суми и че ищецът е
уведомен за извършената цесия. Предвид това и с оглед релевираното с исковата
молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство,
е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените искове.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност,
тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл
– Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г.
по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 15.09.2016 г. е
подадена молба от взискателя „.......“ за образуване на изпълнително дело въз основа
на процесния изпълнителен лист, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
договор за цесия.
3
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита,
че с образуването на ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ ...... на КЧСИ давността
за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б.
„в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е
спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по
изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.
Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на
ищеца за изтекла погасителна давност. В настоящия случай ИД е образувано след тази
дата – а 15.09.2016 г.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В
мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
4
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също
така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността
му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на
действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 15.09.2016 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе
посочено по-горе. На 26.07.2018 г. е депозирана от взискателя молба за налагане запор
върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника. На 21.08.2018 г. е
наложен запор върху банкова сметка В „....“ ....... На 16.10.2018 г и на 18.09.2019 г. са
вписани възбрани върху недвижими имоти. На 02.01.2020 г., на 22.12.2021 г. и на
06.10.2023 г. от взискателя са депозорани моли за предприемане на действия по
изпълнението. На 19.10.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в .......
На 27.11.2023 г. е депозирана молба за конституиране от ответника в качеството му на
взискател и е поискано налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника
и трудови възнаграждения, т.е депозирани са множество молби с които е поискано
предприемане на действия по изпълнението.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази
връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при
която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.
Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение
5
за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали
са настъпили свързаните с това изявление правни последици“.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия
следва да се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК /в този смисъл –
Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО/.
В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни действия не са
фактически извършени, но не се установява причините за това да са свързани с волята
на кредитора. Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни
действия имат прекъсващ давността ефект.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело и с
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността е от 27.11.2023 г., когато взискателят с нарочна молба е поискал
налагането на запор върху открити банкови сметки на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция възприема практиката обективирана в решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, съгласно
която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
6
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. С
молба от 27.11.2023 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни
способи спрямо длъжника - запор върху банковите сметки на длъжника.С оглед
изложеното, съдът приема, че между отделните изпълнителни действия, които
прекъсват давността, предприети в рамките на образуваното ИД не са изтекли 5
години.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие. След тази дата е
започнала да тече погасителна давност, която с оглед приетото по-горе е общата по
чл.110 ЗЗД, поради което за периода до 26.02.2024 г. (датата на депозиране на исковата
молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност. По изложените съображения
съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: .......
против „...” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми; Сумата от 1967,83 лева
главница по договор за потребителски кредит сключен с ...... и разноски по делото в
размер на 359,03 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2016 г. по
ч.гр.д. № 75584/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в, въз основа на който е образувано и.д.
№ 998/2016 г. по описа на ЧСИ .. в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие
– СГС.
ОСЪЖДА М. Г. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ....... да заплати на „...”
АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 100 лева – разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски гра....и съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8