№ 335
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500333 по описа за 2022 година
С решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за
2021 г. на ПлРС е признато за установено на основание чл.415 ГПК по
отношение на Л. П. П. и АН. Й. Т., че дължат да заплатят солидарно на
ищцата Л. Й. М. по запис на заповед сумата от 5 000 лв.Осъдени са на
основание чл.78 ГПК Л. П. П. и АН. Й. Т. да заплатят солидарно на Л. Й. М.
направените по делото разноски по делото в размер на общо 500 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Л. П. П. и АН. Й. Т., чрез
пълномощник, против решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445
по описа за 2021 г. на ПлРС.Въззивниците считат обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени решение №
22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по описа за 2021 г. на ПлРС, като
се присъдят и направените по делото разноски.
За въззиваемата страна Л. Й. М. процесуалният представител изразява
становище да се остави в сила обжалваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
основателна.
1
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че в хода на
първоинстанционното производство ищцовата страна, която същевременно е
и сред кръга на наследниците на починалото лице, за което се твърди, че е
издател на ценната книга, е уточнила, че каузалното правоотношение, във
връзка с което е издаден записът на заповед, е заем.Договорът за заем, макар
и при липса на изискване за неговата форма, притежава няколко съществени
елемента - реален договор, при който следва да бъде установено предаването
на сумата от кредитора на длъжника, падежът, възмездност (уговорената
възнаградителна /мораторна лихва/), санкции и неустойки.
Договорът за заем е реален.Такъв договор се счита за сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари или
други заместими вещ, а другата ги получи (чл. 240, ал. 1 ЗЗД), т.е.
фактическият състав на договора не е осъществен при липсата на реално
предаване на парите или вещите (решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о).
Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
сумата от 5 000 лв. е предадена от дъщерята на наследодателя - ищца в
първоинстанционното производство.
Що се касае до другите горепосочени елементи на договора за заем, то
съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да
върне заетите пари в течение на един месец от поканата.
Съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако е уговорено
писмено.
На следващо място във възивната жалба се сочи, че въззивниците са
направили и възражения, че записът на заповед не носи задължителните
реквизити по смисъла на чл.535 ТЗ.
Формата и съдържанието на записа на заповед са посочени в чл.535 ТЗ и
тяхното нарушаване лишава ефекта от правна сила.Документ, който не
съдържа някой от реквизитите, посочени в този текст, не е запис на заповед,
2
като изключение е предвидено по отношение на три от реквизитите - падеж,
мястото на издаване и мястото на плащане.
В процесния случай записът на заповед с дата на издаване 10.09.2014 г.
съдържа посочените в чл.535 реквизити, т.е. той редовен.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че вземането по записа
на заповед е погасено по давност, поради което възражението за изтекла
погасителна давност е основателно.
Записът на заповед е издаден на 10.09.2014 г. и е предявен на издателя му
Й. П. на 10.09.2017 г.
С оглед на чл.537 ТЗ във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ вземането срещу
издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност
от падежа.
Падежът в процесния случай е 10.09.2017 г.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 14.06.2021 г. (искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението съгласно чл.422, ал.1
ГПК), вземането по процесния запис на заповед е било погасено по давност.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че обжалваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
ново по съществото на спора.
С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.79 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена въззиваемата да
заплати на въззивниците разноски по делото за двете инстанции в общ размер
на 770 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/11.01.2022 г. по гр.д.№ 20214430105445 по
описа за 2021 година на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Л. Й. М., ЕГН
3
**********, срещу Л. П. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.П.,
ул.“У.Г.“№* и АН. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“7, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД за признаване за
установено, че дължат да заплатят солидарно на ищцата от Л. Й. М., ЕГН
**********, сумата от 5 000 лв. - главница, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 10.09.2014 г. от Й. Д. П. с падеж 10.09.2017 г., за
която сума е издадена заповед № 2363 за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 18.06.2021 г. по ч.гр.д.
№ 20214430103755 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
Осъжда Л. Й. М., ЕГН **********, да заплати на Л. П. П., ЕГН
**********, с адрес:с.***, обл.П., ул.“У.Г.“№* и АН. Й. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр.П., ул.“С.“7, разноски по делото за двете инстанции в общ размер
на 770 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4