Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 290

 

гр. Русе,  25.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                                                                           ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

 при секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от председателя В. гр. дело № 418 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

              Производството е по чл. 435, ал.2 вр. чл. 278 ГПК.

              Образувано е по жалба на М.В.Р. *** против разпореждане от  10.06.2019 г.,  за отказ за вдигане на наложените два броя възбрани върху собствения й имот и отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198310400658/2019 г. по описа на ЧСИ  М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С***. В жалбата се излагат подробни доводи за това, че процесното изпълнително дело е образувано неправилно, въз основа на изпълнителен лист, вземането по който е погасено по давност, както и, че незаконосъобразно върху собствения й имот са наложени възбрани – по изп. дело № 20127560400819 по описа на ЧСИ Ц. Н. с район на действие РС ***, препратено с решение № 505 от 15.12.2017 г. по В.гр.д. № 890/2017 г. по описа на Окръжен съд Плевен на местно компетентен съдебен изпълнител, продължено под № 20188310400106 по описа на ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ С*** с район на действие РС *** и по изп. дело № 20198310400658/2019 г. по описа на ЧСИ  М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С***. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност и  прекратяване на производството и да вдигне наложените възбрани.  В подкрепа на изложеното приложено представя заверен препис от Решение № 505 от 15.12.2017 г. по В.гр.д. № 890/2017 г. по описа на Окръжен съд Плевен и Решение № 119 от 03.04.2019 г. по В.гр.д. № 106/2019 г. по описа на РОС, касаещи образуването на цитираните по-горе изпълнителни производства, действия по тях, както и ръкописно писмено изложение на обстоятелствата. 

              В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирано възражение от взискателите по делото И.В.Т. и И.И.И.,***, в което са развити доводи  за неоснователност на жалбата. Акцентира се, че е недопустимо установяването на изтекла погасителна давност в изпълнителното производство, тъй като за това е предвиден специален исков ред – по чл. 439 ГПК и в този смисъл отказът на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен.

                В мотивите си ЧСИ М. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Позовава се на обстоятелството, че като съдебен изпълнител не може да се произнася по възражения за давност, тъй като такова възражение е недопустимо в изпълнителното производство и респективно не може да прекратява изп. дело  на това основание.

              Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и същата е допустима. При извършената проверка на законосъобразността на обжалвания отказ за вдигане на възбрана и отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198310400658/2019 г. по описа на ЧСИ  М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С*** съдът счита жалбата разгледана по същество за частично основателна.

              Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.3 ГПК  във всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

               В настоящият случай, видно от направеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, образуваното преди това въз основа на  него изпълнително дело  № 20188310400106 по описа на ЧСИ М. М., изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ц. Н. /негов № 20127560400819/ е прекратено с Постановление от 02.05.2019 г., влязло в сила. При това положение, съдебният изпълнител е бил длъжен служебно да вдигне наложената върху имота възбрана, което въпреки многократните молби на длъжницата Р., не е сторено. В тази част жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като се укаже на съдебния изпълнител да изпълни визираното му в чл. 433, ал.3 ГПК задължение. 

            По отношение визираното в жалбата възражение за изтекла погасителна давност на вземането, предмет на изпълнителното производство, съдът намира същото за неоснователно.  Възражението за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника, което следва да бъде упражнено по предвидения за това процесуален ред, като повелителната норма на чл. 120 ЗЗД забранява служебно прилагане на давността. Съдебният изпълнител няма правомощие да следи  за изтичането на погасителна давност, респективно няма правомощие да се произнася по наведени възражения на длъжниците  в тази насока в изпълнителното производство, респективно не притежава права да приложи служебно правните последици от настъпването й, както и да изследва основателността на същото. 

          Законодателят е предвидил изрично въпросът за това дали е изтекла общата погасителна давност  да се установява в самостоятелно исково производство чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК. Доколкото настоящото производство не е такова, то респективно не е и в правомощията на настоящия съдебен състав да изследва този въпрос. Ето защо в тази част жалбата се явява неоснователна. Жалбата е неоснователна и в частта, в която се иска вдигане на наложената втора възбрана – тази по изпълнително дело № 20198310400658/2019 г. по описа на ЧСИ  М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С***, вписана по молба на взискателя на 15.05.2019 г. в Служба вписвания – Русе, изх. № 9356/15.05.2019 г., доколкото в това производство не са налице визираните в чл. 433, ал.3 ГПК предпоставки. Такива биха били налице при положително решаване на спора по чл. 439 ГПК, но към настоящия момент няма доказателства в тази насока.

           С оглед изхода на спора в тежест на ответната страна са направените съобразно уважената част разноски от жалбоподателя.

              Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

                   УКАЗВА  на  Частен съдебен изпълнител М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С*** да изпълни визираното в разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК  задължение за вдигане на наложената възбрана по  изп. дело  № 20188310400106 по описа на ЧСИ М. М., изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ц. Н. /негов № 20127560400819/ е прекратено с Постановление от 02.05.2019 г., влязло в сила.        

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.В.Р. *** срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198310400658/2019 г. по описа на ЧСИ  М. М., рег. № *** на КЧСИ гр. С*** поради изтекла погасителна давност на вземането, като неоснователна.

 

                   ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН: ********** и И.И.И., ЕГН: ********** *** да заплатят на М.В.Р., ЕГН: ********** *** сумата от 100,00 лв разноски пред РОС по компенсация.

 

                    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                       

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

                                                                  

  ЧЛЕНОВЕ: