Р Е
Ш Е Н
И Е №412
23.07.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от „ЕС ПИ ЕМ КОНСУЛТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул.”Цар Освободител” №1, сграда „Бизнесцентър“, офис
209, представляван от управителя А. П., против Община Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово,
общ.Стамболово, обл.Хасково, представлявана от кмета А. К. Й.,
обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с
договор от 04.02.2019г. ищцовото дружество поело задължението да приведе
подзаконовия нормативен акт на ответната община, а именно „Вътрешни правила за
реда, за планиране и организация, за провеждането на процедурите по ЗОП и за
контрол на изпълнението на сключените договори за обществени поръчки, както и
правила за поддържането на профила на купувача“
в съответствие със ЗИДЗОП и ППЗОП и всички нормативни актове,
регламентиращи правила за възлагане на обществените поръчки в България.
Дружеството се задължило да предостави на възложителя актуализираните вътрешни
правила в два екземпляра на хартиен носител и един на електронен носител. В
срока за изпълнение на договора с придружително писмо от 26.02.2019г. ищецът
предоставил на възложителя в договорения срок изготвените актуализирани
вътрешни правила на хартиен и електронен носител. На същата дата 26.02.2019г.
страните подписали протокол за предаване и приемане на услуга по договор от 04.02.2019г., като извършената
от ищеца работа била приета от кмета на ответната община по отношение на
качеството и срока на изготвяне. Със заповед от 26.02.2019г. кметът на Община
Стамболово утвърдил предоставените му от ищеца вътрешни правила на основание
чл.244 ал.1 от ЗОП. Ищецът издал данъчна фактура от 01.03.2019г. в размер на
2400лв. – договорена сума по чл.8.1. от договора, представляваща възнаграждение
на дружеството за осъществяване предмета на договора от 04.02.2019г. Фактурата
била подписана от ответника в качеството му на приел услугата. Въпреки
многобройните искания от страна на ищеца до датата на подаване на исковата
молба ответникът не изплатил исковата претенция, с което не изпълнил договора.
За закъснението общината дължала на ищцовото дружество и лихва за забава в
размер на 205,34лв., считано от 02.03.2019г. до датата на входиране на исковата
молба – 03.01.2020г., както и законна лихва върху главницата от входиране на
исковата молба до окончателното изплащане. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
относно неизпълнение на договор от 04.02.2019г. сумата от 2400лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 04.02.2019г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
03.01.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 205,34лв.,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2400лв. за периода
02.03.2019г. – 03.01.2020г. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който сочи, че и двата иска са изцяло
неоснователни. Не оспорва подписването на договора, договореното по същия
възнаграждение и неговата дължимост. Твърди, че единствената причина да не бъде
заплатена своевременно процесната фактура е факта, че общината от 2018г. е в
процедура по финансово оздравяване по реда на ЗПФ и всички разплащания,
независимо от вида на поетите задължения се извършвали при наличие на
съответната финансова възможност. Този факт бил добре известен както на
управителя на фирмата, така и на адв.П. като негов пълномощник. Твърди, че в
случая дори не била използвана възможността да бъде отправена извънсъдебна
покана за заплащане на задължението, за да се избегне съдебния процес,
натоварващ допълнително с разноски ответника. През месец януари 2020г. общината
изплатила голям брой неиздължени суми по граждански договори, в т.ч. и
задължението си към ищеца по процесния договор, което било видно от платежно
нареждане от 23.01.2020г. След получаване на исковата молба ответната община
заплатила и претендираната мораторна лихва от 205,34лв. с платежно нареждане от
05.02.2020г. По този начин исковите претенции се явявали неоснователни и
следвало да се отхвърлят изцяло. Разноските следвало да се възложат на ищеца,
тъй като била налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
На
04.02.2019г. между страните по делото е сключен писмен договор за изработка на
основание чл.258-чл.269 от ЗЗД, по силата на който ответната община в
качеството на възложител възлага на ищцовото дружество в качеството на
изпълнител да приведе срещу възнаграждение подзаконовия нормативен акт на
общината, а именно „Вътрешни правила за реда, за планиране и организация, за
провеждането на процедурите по ЗОП и за контрол на изпълнението на сключените
договори за обществени поръчки, както и правила за поддържането на профила на
купувача“ в съответствие със Закона за изменение и допълнение на ЗОП
/обнародван в ДВ, бр.86/2018г. от 18.10.2018г./. С писмо от 26.02.2019г. ищецът
предоставя на ответника актуализираните вътрешни правила за управление на
цикъла на обществените поръчки, провеждани от възложителя. На същата дата –
26.02.2019г. между страните е подписан и протокол за предаване и приемане на
услуга по договор от 04.02.2019г. Със заповед от 26.02.2019г. Кмета на Община
Стамболово утвърждава вътрешните
правила, които влизат в сила от 01.03.2019г. На 01.03.2019г. е съставена и
фактура за изплащане на възнаграждението по договора от 04.02.2019г. в размер
на 2400лв. с ДДС. С исковата молба е приложен и изчислителен лист, от който е
видно как е пресметната търсената в настоящото производство лихва за забава. С
платежни нареждания от 23.01.2020г. и от 05.02.2020г. ответната община е
заплатила по сметка на ищцовото дружество съответно сумите от 2400лв. – с
основание за плащане фактура №27/01.03.2019г. – възнаграждение по договор от
04.02.2019г. за актуализиране на вътрешни правила по ЗОП; както и 205,34лв. –
мораторна лихва по гр.д.№6/2020г. на ХРС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове :
От приложените договор, приемо-предавателен
протокол и издадената въз основа на същите фактура се установява по категоричен
начин, че между страните са съществували договорни отношения, по силата на
които ответната община е възложила на ищеца да извърши актуализиране на
вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Наличието на
договорни отношения между страните не се оспорва от ответника. Не се оспорва и
дължимостта на процесните суми по фактурата и лихвата за забава, както и техния
размер. Същевременно от представените с отговора на исковата молба платежни
нареждания се установява по несъмнен начин, че ответникът е изплатил изцяло
претендираните от ищеца суми за главница и лихва за забава. Извършените
плащания не се оспорват от ищцовото дружество. Ето защо, при тези данни по
делото съдът намира предявените обективно съединени искове за неоснователни и
счита, че следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищецът вече е получил търсените
плащания по процесния договор и издадената във връзка със същия фактура.
Съдът
намира, обаче искането на ищеца да му бъдат заплатени всички направени в
настоящото производство разноски за основателно, тъй като от представените
писмени доказателства за заплащане на процесните суми се установи, че същите са
извършени в хода на производството. Ето защо, следва да се приеме, че ответната
община е дала основание на ищеца да предяви настоящия иск и едва след
образуване на исковото производство е извършила плащане на дължимите суми,
поради което дължи и направените разноски, независимо от признанието на иска и
удовлетворяване на претенциите на ищеца. Предвид гореизложените съображения и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените по делото разноски в размер на 145,99лв. – държавна такса и 450лв.
– адвокатско възнаграждение, или общо
разноски в размер на 595,99лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ЕС ПИ ЕМ КОНСУЛТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.”Цар Освободител” №1, сграда „Бизнесцентър“, офис 209,
представляван от управителя А. П., против Община Стамболово, ЕИК *********,
с.Стамболово, общ.Стамболово, обл.Хасково, представлявана от кмета А. К. Й.,
обективно съединени искове с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца по
договор от 04.02.2019г. сумата от 2400лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2020г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 205,34лв., представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 2400лв. за периода 02.03.2019г. – 03.01.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Община
Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово, общ.Стамболово, обл.Хасково,
представлявана от кмета А. К. Й., да заплати на ЕС
ПИ ЕМ КОНСУЛТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.”Цар Освободител” №1, сграда „Бизнесцентър“, офис 209,
представляван от управителя А. П., направените по делото разноски в размер общо на 595,99лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.