№ 6496
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110145889 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Перник, улица „************* срещу
Поделение за товарни превози София при „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД,
ЕИК 1754038560016, с която се иска отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № 10-19-
16/05.06.2024г на Директора на ПТП София.
Ищецът твърди, че имал трудово правоотношение с ответника от 2007г.,
като заемал длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа” в ЛД
„Дупница“, към поделение за товарни превози София при „БДЖ - Товарни
превози“ ЕООД, въз основа на допълнително споразумение №84 от
14.02.2022г. Със заповед №10-9-16/05.06.2024г. съобразно критериите по
чл.189, ал.1 от КТ, на основание чл.188, т.2, във връзка с чл. 187, т.З от КТ и
при спазване изискванията на чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ е наложено
дисциплинарно наказание: „предупреждение за уволнение“. Ищецът оспорва
издадената заповед като незаконосъобразна, тъй като не е спазена
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Сочи като причината за отказа да обслужи
влака до крайна гара Д.град в Република Сърбия е липсата на издадена от
страна на работодателя на командировъчна заповед съгласно изискванията на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради
което работодателят не изплащал дължимите командировъчни съгласно
наредбата. Твърди, че за месеците януари, февруари, март и април 2024 г.
работодателят не е изплащал възнаграждение /командировъчни/ за
обслужените от него влакове през граничния преход Калотина запад - Д.град
ЖС, с което е нарушил Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. Твърди, че е лишен от правото на възнаграждение
1
за работа в чужбина, а при евентуална транспортна злополука няма защита,
защото управлява влак извън територията на Република България без да е
командирован в чужбина за конкретната дата. Оспорва с действията си да е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.З, предложение 1
от КТ: - „неизпълнение на възложената работа“, тъй като на 15.05.2024г.
работил до края на работното време, бил на разположение на работодателя и
му предоставил работната си сила през определеното работно време за
изпълнение на съответната работа, за която се договорил съобразно трудовия
договор. Претендира направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, с които оспорва предявения иск по подробно изложените
съображения и моли съда да отхвърли иска. Твърди, че е спазена процедурата
по чл. 193 КТ, като от работника е поискано писмено обяснение. Сочи, че
заявлението на ищеца, че няма да обслужва влаковете през граничния преход е
свързано с неизплатено ДМС, изплащано по инициатива на работодателя, а
не за елемент от задължителните по закон трудови възнаграждения. Твърди, че
М. има е наказван за други нарушения два пъти за една година. Сочи, че за
гара Д.град ЖС се прилага специалния режим на правила за работата между
железницата на Република България и железницата на Република Сърбия.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал.1, КТ във
вр. с чл. 188, т.2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят
се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, които
са установени в чл. 188 КТ, едно от които е "предупреждение за уволнение" -
т. 2. Правото на дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на
дисциплинарна власт и се упражнява в процедура, регламентирана с
императивни правни норми.
По силата на чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи наказанието
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието
следва да се наложи в определения в чл. 194, ал. 1 КТ срок - двумесечен от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му,
като на основание чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание са налага с
мотивирана писмена заповед.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези
2
реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на
заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да
разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на
задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване
към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му
обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно
наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на
съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за което е наказан.
Не се спори между страните, а и от приетото по делото Споразумение
№84/14.02.2022г. се установява, че между страните е налице трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност „машинист,
лакомотивен, влакова работа“ в ЛД „Дупница“.
Със заявление от 29.04.2024г. работникът М. отказал да обслужи влакове
през граничния преход Калотина запад- Д.град, Република Сърбия поради
неизплатено допълнително материално стимулиране за месеците януари,
февруари и март 2024г.
С писмо с изх. № 10-00-675/17.05.2024г. ответникът е предоставил
възможност на В. М. да даде писмени обяснения във връзка с констатираните
нарушения на служебните задължения, като на 17.05.2024г. ищецът е
представил писмени обяснения в тази връзка.
Със заповед №10-9-16/05.06.2024г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ поради отказа на работника да
изпълнява възложената му работа – отвозване на влак №49040, състоящ се от
16 вагона дизелово горило за износ от гара Илиянци до гара Д.град ЖС, което
представлява нарушение на чл. 188, т.3 от КТ.
Настоящият състав намира, че процесната заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.
195, ал. 1 КТ. Работодателят е посочил разпоредбите, които счита, че са
нарушени и е извършено дисциплинарното нарушение. На ищеца са били
поискани писмени обяснения, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ. Спазен е и
срокът по чл. 194 КТ, доколкото соченото в заповедта нарушение е извършено
на 15.05.2024г., а самата заповед е издадена на 05.06.2024г.
По отношение спорния между страните въпрос дали отказът на ищеца да
отвози посочения влад до гранична гара Д.град ЖС представлява нарушение
по чл.л 188, т. 3 от КТ, съдът намира следното:
Ищецът обоснова направени отказ да изпълни поставената задача с
3
липсата на издадена командировъчна заповед и изплатени командировки от
страна на работодателя, докато ответникът твърди, че за отвозване на влака до
гара Д.град, Република Сърбия, работникът не следва да бъде командирован.
Видно от представения трудов договор мястото на работа на работника е
експлоатационен пункт София, поделение товарни превози София. Правото
на работника или служителя на командировъчни пари се основава на
изпълнението на трудовите задължения извън мястото на постоянна работа по
нареждане на работодателя /чл. 121, ал.1 КТ/. Съгласно чл. 66, ал.3 от КТ за
място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера
на работата. Съгласно чл. 6, ал. 1, т.1 на Наредба за командировките в страната
не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа
през време на пътуването – като работници на локомотивни бригади. В чл. 31,
ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина
е предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3.
Съгласно чл. 21 от същата Наредба, на лицата, които в изпълнение на
служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията
на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер
35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е
повече от 4 часа.
Съдът намира, че за гранична гара Д., Република Сърбия, се прилага
специален режим на „Правила за работа между железницата на Република
България и железницата на Република Сърбия по организацията и
регулирането на железопътния транспорт и работа железопътния персонал в
общата гранична гара Д.град“. Същите регламентират обаче граничния
контрол и процедури по прилагане на националните законодателства на
договарящите страни, отнасящи се до пресичането на държавната граница от
лица, внасянето, изнасянето и транзита на стоки. Приетите между двете
държави правила обаче не изключват прилагането на националното
законодателство във връзка с командироването на работници и служители при
изпълнение на работа извън установеното в трудовия договор място на работа,
и по-конкретно Наредбата за служебните командировки и специализациите в
чужбина.
Предвид горното съдът намира, че за отвозване на влака до гара Д.град,
работодателят следва да издаде командировъчна заповед и да заплати на
командировъчни. Доколкото не са представени от ответника доказателства
такава заповед да е издадена или друг документ, доказващ задължението на
работника да извършва трудови функции извън пределите на Република
България, то съдът намира, че отказът на работника да отвози влака до Д.град,
Република Сърбия е с правно основание, поради което не е налице нарушение
на трудовата дисциплина, по-конкретно неизпълнение на възложената работа
по смисъла на чл. 187, т.3 КТ.
4
При това положение оспорваната заповед следва да бъде отменена.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като е
представил и доказателство, че същото е заплатено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда разноски за
дължимата държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл. 188, т. 2 от КТ,
ЗАПОВЕД № 10-19-16/05.06.2024г. на Директора на ПТП София при „БДЖ-
Товарни превози“ ЕООД, с която на В. Д. М., ЕГН **********, назначен на
длъжник „машинист, локомотивен, влакова работа“ в ЛД „Дупница“ към
Поделение товарни превози София при БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, му е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
посоченото в заповедта нарушение, извършено на 15.05.2024г. като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози София при „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560016, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Перник, ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози София при „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560016, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 80 лева държавна такса в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5