О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III -
В въззивен състав, в закрито
заседание на четиринадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова в.
гр. дело № 1326 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби на ответника В.В.К., подадени чрез адвокат Р.В. и адвокат Д.К., срещу
решение № 20198960 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, с което предявеният от В.К.С. срещу В.В.К. по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е уважен, както и
по частна жалба на ищеца В.К.С., подадена чрез адвокат Е.А., срещу определение №
20258675/23.11.2020 г. по гр. д. №
78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 271951/01.03.2022 г. ищецът В.К.С.
е направил изявление, че оттегля предявения иск на основание чл. 232 ГПК и моли
производството да бъде прекратено, а ответникът В.В.К., чрез адвокат Д.К., с
молба вх. № 301014/29.08.2022 г. е заявил, че е съгласен с направеното
оттегляне и желае производството по делото да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав констатира, че с
оглед извършеното оттегляне на иска и даденото съгласие от ответника В.В.К. за
оттеглянето на иска и прекратяването на производството, са налице
предпоставките на чл. 232 ГПК, поради което производството по делото следва да
бъде прекратено, а първоинстанционното решение, както и определението за
изменението му в частта за разноските - обезсилени.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
исковото производство по чл. 422 ГПК, не по спогодба, съдът, разглеждащ установителния иск обезсилва
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично
задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с
определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият
съд следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28788/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
Същевременнно съдът констатира, че в хода
на първоинстанционното производство ответникът и въззивник В.В.К. е бил
представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК –
адвокат Р.В.. С оглед на факта, че В.К. е потвърдил подадената по делото
въззивна жалба, както и е внесъл допълнение към нея, като лично е упълномощил
адвокат Д.К. да го представлява, то участието на особен представител по делото
е безпредметно, тъй като страната се защитава чрез избран от нея адвокат.
Назначеният с определение от 06.12.2019
г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа
на СРС, I ГО, 167 състав особен представител на В.К. - адвокат Р.В.
следва да бъде освободен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на
ответника се дължат направените по делото разноски. Съгласно практиката на ВКС - определение № 626/20.08.2012 по
ч. гр. д. № 275/2010,
IV г. о. на ВКС, определение № 332 от 2.06.2015 г.
по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о. на ВКС, при прекратяване поради
недопустимост на иска,
както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и
неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите, когато отказът /респективно
оттеглянето на иска/
съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след
предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи
заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. В
случая не е налице посочената хипотеза, в т. ч. новонастъпили след предявяване
на иска обстоятелства, поради което и разноските следва да бъдат възложени/останат
в тежест на ищеца.
За първоинстанционното производство и за
заповедното производство на ответника не се дължат разноски, тъй като липсват
доказателства за сторени такива.
За въззивното производство:
В полза на адвокат Р.В., от когото е
подадена въззивна жалба вх. № 25142781/09.10.2020 г. и съобразно направеното с
молба вх. № 274370/14.03.2022 г. от адвокат В. искане /да му бъде определено
възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба без явяване по делото/ съдът
определя възнаграждение в размер на 480 лв. – на основание чл. 9, ал. 1 , чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК, за което да се
издаде РКО по внесения депозит с платежно нареждане от 18.03.2021 г., приложено
към молба вх. № 293659 от 18.03.2021 г., подадена от В.К.С..
От адвокат Д.К. също са поискани разноски
в общ размер на 1800 лв., във връзка с подадената въззивна жалба вх. №
25087274/21.05.2021 г., идентична по съдържание с въззивна жалба вх. № 25016793/01.02.2021
г. Съдът намира, че по така подадената въззивна жалба не се дължат разноски,
тъй като е подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което следва да
се приеме като уточнение на въззивна жалба вх. № 25142781/09.10.2020 г., за
което не се дължат допълнителни разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК
производството по делото, образувано по искова молба вх. № 2033412/11.12.2018
г., подадена от В.К.С., ЕГН ********** срещу В.В.К., ЕГН ********** поради
оттегляне на иска.
ОБЕЗСИЛВА решение №
20198960 от 15.09.2020 г. по гр. д. №
78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав и определение №
20258675/23.11.2020 г. по гр. д. №
78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 18.05.2018 г. по ч. гр. д. № 28788/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав.
ОСВОБОЖДАВА
назначения
с определение от 06.12.2019 г. по гр. д. № 78131/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, особен представител на ответника В.В.К. – адвокат Р.В.В. от САК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на адвокат
Р.В.В. от САК разходен касов ордер за сумата от 480
лв. – депозит за особен представител по внесения депозит с платежно нареждане
от 18.03.2021 г., приложено към молба вх. № 293659 от 18.03.2021 г. на В.К.С..
Определението в прекратителната част може
да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.