№ 103634
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20221110167229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „Кредито“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Е. Б.
Н., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от общо 1910,77 лв., от която: 800,00 лв. – главница,
40,56 лв. – договорна лихва за периода от 16.06.2022 г. до 16.11.2022 г.,
247,82 лв. – договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от Договора, 165,22 лв. –
такса „Експресно разглеждане“, 105,00 лв. – разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13
от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Процесното вземане е за задължения по Индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00062075, сключен на 16.06.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 26, ал. 2 от договора клаузата представлява
неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение на задълженията по договора, в тежест на
кредитополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава непряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката се дължи
1
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но
не зависи от вредите от неизпълнението, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), с
което същата се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция, респ. противоречи на принципа за добросъвестност. Неустойката
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при
неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели
обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без то да е включено в
ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка
се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗПК, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно
неравноправна.
Съдът намира, че уговорената в договора за кредит допълнителна
услуга „Експресно разглеждане“, за която е предвидено заплащане на
претендирано възнаграждение, не представлява „допълнителна услуга“ по см.
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на това възнаграждение е
предварително дължимо и то само за „възможността за предоставянето“ на
услугите. Съгласно приложения погасителен план претендираното
възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата
на самия договор, а не на база реално използвана услуга. Уговарянето по този
начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено,
че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са
ясно и точно конкретизирани в договора. На следващо място, предвидената
услуга представлява действие по управлението на кредита, поради което и на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Претендират се и разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от Договора.
Съгласно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което
клаузата за разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземането са вероятно нищожни на основание чл. 33 от
2
ЗПК.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойка, такса „Експресно разглеждане“ и разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането, а в
останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на
заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 16,81 лв. за държавна такса и
247,48 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Кредито“ ЕООД, ЕИК ********* против
Е. Б. Н., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 247,82
лв. – договорна неустойка по чл. 26, ал. 2 от Договора, сумата от 165,22 лв. –
такса „Експресно разглеждане“, сумата от 105,00 лв. – разходи за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл.
13 от Договора по Индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00062075, сключен на 16.06.2022 г. между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3