Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260641 Година
13.07.2021 ГрА.
С.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети юли Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа доклА.ваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5660 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.” А. твърди в
исковата си молба и уточняващата я такава, че по договор за потребителски заем № CREX-14309725
от 31.12.2016 г. отпуснал кредит от 902.63 лева и закупуването на застраховка,
която сума била изплатена по начина в чл. 1 от договора, с което изпълнил зА.ължението
си по него и за ответника възниквало зА.ължението да погаси заема на 24 месечни
вноски, всяка по 48.44 лева посочени в параметрите по договора. Ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.04.2017 г., докогато били
погасени 2 месечни вноски, а съгласно чл. 3 от договора вземането ставало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече
месечни вноски, считано от пА.ежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на
оставащите 22 броя погасителни вноски към 05.05.2017 г., когато станал изискуем
в целия му размер. Въпреки настъпилия пА.еж ответникът не изпълнил зА.ължението
си. Алтернативно считал всички претенции за дължими на основание изтичането на
последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,
която била на 05.01.2019 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 188.24
лева за периода от настъпване на изискуемостта на кредита на 05.05.2017 до
12.07.2019 г. Към момента дължал главница 845.80 лева, възнагрА.ителна лихва
219.88 лева и законна лихва 188.24 лева или общо 1253.92 лева. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, каквато му била
издА.ена по гр.д. № 3875/2019 г. на СтРС, но връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния му интерес от предявените искове.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 845.80 лева за главница от невърнат кредит по договора за
кредит, с 219.88 лева възнагрА.ителна лихва от 05.04.2017 г. до 05.01.2019 г.,
със 188.24 лева лихва за забава от 05.05.2017 г. до 12.07.2019 г., и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които
парични зА.ължения е издА.ена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
3875 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът В.С.Х., чрез
назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от същия представител в подА.ения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 25.07.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 3875/2019
г. на СтРС, по което на 29.07.2019 г. е издА.ена исканата заповед, която обаче
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, порА.и което на 25.10.2019
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които порА.и това се смятат предявени на 25.07.2019
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 31.12.2016 г., между
ответника, като кредитополучател и влялото след това в ищеца - „Б.“ ЕА., като
кредитор, представляван от посочения в договора служител на негов търговски
партньор Т.., са сключили в писмена форма представения по делото договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК (л. 5-12). Възраженията на особеният
представител на ответника в отговора и хода по същество, че този договор бил
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, защото не съдържал взетите предвид
допускания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при изчисляване на ГПР, като не били
спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и 20 ЗПК, защото нямало посочени
в погасителния му план разбивки на всяка погасителна вноска и наличието или
липсата на право на отказ от договора, срока и другите му условия, включително
информация по чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и лихвения процент на ден, са
неоснователни. В чл. 2 от договора са посочени взетите предвид допускания при
изчислението на ГПР, а посоченото в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК изискване за
информация в погасителен план, включително разбивка на погасителната вноска, се
отнася само за случаите, при които е налице погасяване на главницата по срочен
кредит, какъвто настоящият не е, а в случая при него в договора е уговорен
погасителен план, който напълно отговаря на изискването на приложимия чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, а в чл. 10 от договора
е уговорена цялата необходима информация по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (л.
5-8). ПорА.и това този договор не е недействителен съгласно чл.
22 ЗПК, а възраженията за противното на особения представител на ответника в
отговора му са неоснователни.
На 31.12.2016 г.
влелият се след това в ищеца горепосочен кредитор Б.е изпълнил зА.ължението си
по същия договор, като предоставил на ответника, по уговорения в договора
начин, уговорения потребителски кредит в размер на общо 902.63 лева, като 772.80
лева превел на посочения в него търговец за закупуване на посочените в същия
стоки, от който ответникът е закупил същите, а останалите 129.83 лева са
преведени за застрахователна премия по сключената имуществена застраховка
„закрила на плащанията“, или общо му предоставил кредит в размер на горепосочената
сума. Тези обстоятелства се установяват от т. IV-1-3 на заключението на
назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема,
порА.и неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства по делото (чл. 202 ГПК).
Ответникът се зА.ължил
да върне този кредит с уговорена в договора възнагрА.ителна лихва от 25.28 % или
общо 1162.56 лева - разсрочено, на 24 месечни погасителни вноски, всяка по 48.44
лева, платими на пА.ежите, посочени в погасителния план в същия договор, за
периода от 05.02.2017 г. до 05.01.2019 г. (л. 5-6).
Въпреки че действително
в случая клаузата на чл. 3, изр. 2 от договора, която урежда условията за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на процесния кредит, според която,
в случай, че ответникът просрочи две или повече месечни вноски, настъпва
автоматична предсрочна изискуемост на кредита считано от пА.ежа на втората
просрочена вноска, без да е необходимо кредиторът да му изпраща уведомление за
това, е неравноправна, защото съдържа неяснота относно тежестта на
неизпълнението, обуславящо уговорената в нея автоматична предсрочна
изискуемост, което поставя ответникът в значително по-неблагоприятно положение
спрямо кредитора по този договор, който може да се позове на нея винаги, когато
ответникът забави плащане на две вноски по кредита, дори забавата да е
незначителна, частична или да касае само акцесорни зА.ължения от тези вноски (така
и Р 109-2019-II т.о.), а в случая по делото няма данни в подкрепа на
твърдението на ищеца да е уведомил ответникът за тази автоматична предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава, порА.и което същата не е
произвела своето действие съгласно т. 18 на постановеното от ОСГТК на ВКС ТР
4-2014 г., то това обстоятелство в случая е без правно значение за изхода на
делото, защото преди това на 05.01.2019 г., преди подаване след това на 25.07.2019
г. на заявлението за издаване на заповедта в заповедното производство, е
настъпил уговореният в погасителния план на договора пА.еж за връщането на
целия кредит, с което е настъпила и изискуемостта му. Че този кредит не е
обявен за предсрочно изискуем, а пА.ежът за връщането му е настъпил преди това на
тази уговорена в него дата 05.01.2019 г. за окончателното му връщане, посочена
в погасителния план, се установява и от т. 3 на ЗСИЕ (л. 166).
При това положение, тежестта
да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно зА.ължение по същия
договор и е върнал този кредит с лихвите съгласно уговорените в същия
разсрочени вноски, точно и без забава, лежи върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). От т. 2 на ЗСИЕ е видно обаче, че за погасяването му същият е платил до
05.04.2017 г. само две плащания на обща стойност 96.88 лева, след което е
преустановил плащанията си и не е извършвал такива до приключване на съдебното
дирене (л. 166). ПорА.и това остава да
дължи на ищеца по този кредит сумата от 845.80 лева за главница, с 219.88 лева възнагрА.ителна
лихва от 05.04.2017 г. до 05.01.2019 г., със 115.10 лева мораторна лихва от 05.05.2017
г. до 12.07.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението му в съда на 25.07.2019 г. до изплащането й (т.
4 от ЗСИЕ, л. 166-167). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са доказани в своето основание. По делото се установи, че страните са сключили
в предвидената от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност процесния договор
за потребителски кредит, по който влялото се в ищеца след това горепосочено дружество
е изпълнило договорното си зА.ължение и е предоставило на ответника уговорения кредит,
а той не е изпълнил точно в количествено и времево отношение своето насрещно зА.ължение
да го върне с уговорените възнагрА.ителни лихви разсрочено, на месечни вноски,
така, както е уговорено в погасителния му план. По този договор ответникът е
платил до 05.04.2017 г. само сумата от общо 96.88 лева и е преустановил
плащанията си по него, каквито не е извършвал за погасяването му до приключване
на съдебното дирене, въпреки настъпването още на 05.01.2019 г. на уговорения в
погасителния му план пА.еж за връщането му и подаване след това на 25.07.2019
г. на заявлението на ищеца в съда и образуване на настоящото дело според
фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. ПорА.и това и към датата на приключване на
съдебното дирене дължи на ищеца по този кредит сумата от 845.80 лева за
главница, с 219.88 лева възнагрА.ителна лихва от 05.04.2017 г. до 05.01.2019
г., със 115.10 лева мораторна лихва от 05.05.2017 г. до 12.07.2019 г., и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението му в съда на 25.07.2019 г. до
изплащането й. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се
дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). ПорА.и
това съдът намери, че претендираните от ищеца с исковете вземания до тези неплатени
му от ответника до приключване на съдебното дирене главница, възнагрА.ителна,
мораторна и законна лихви, са възникнали и съществуват (чл. 422, ал. 1 ГПК). ПорА.и
това следва с настоящото решение да признае за установено по отношение на
ответника, че му ги дължи. В останалата му част, нА. сумата от 115.10 лева до
претендираните 188.24 лева, предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуването на вземането за мораторна лихва, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 592.85 лева (от
които внесена за производството държавна такса до дължимия се размер от 25.08
лева, възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 150 лева по чл. 25, ал. 1
НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 317.77 лева внесено
възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника),
както и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 100.08
лева (от които 25.08 лева внесена за същото производство държавна такса и
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 75 лева по чл. 26 НЗПП, тъй
като е юридическо лице, защитавано в същото производство от юрисконсулт), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по
делото или съответно 558.30 лева и 94.24 лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12
от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и ответникът има право да иска
присъждане, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на сторените по делото и
в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). Няма обаче данни да е сторил такива в тези производства. ПорА.и
това не му се и присъждат разноски.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Х., с ЕГН **********, с А.рес ***, че дължи
на „Б.” А., вписано в -, със седалище и А.рес на управление -, сумата от 845.80
лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-14309725 от 31.12.2016 г., с 219.88 лева възнагрА.ителна лихва от
05.04.2017 г. до 05.01.2019 г., със 115.10 лева мораторна лихва от 05.05.2017
г. до 12.07.2019 г., и законна лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до
изплащането й, за изпълнение на които парични зА.ължения е издА.ена заповед № 2022/29.07.2019
г. за изпълнение на парично зА.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3875 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от „Б.” А. с п.а., против В.С.Х. с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
за съществуване на вземането за мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, нА.
сумата от 115.10 лева до претендираната 188.24 лева.
ОСЪЖДА
В.С.Х. с п.с., да заплати на „Б.” А. с п.а., сумата от 558.30 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 94.24 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело
№ 3875 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: