Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Таня Катрева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10134/2022 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Регионална
дирекция по горите – гр. В. Търново, чрез ***Св.И., срещу Решение № 12 от 14.04.2022 г. по НАХД 11/2022 г. на Районен съд-гр. Елена, с
което е отменено Наказателно постановление № ********** от 22.12.2021 г. на
директора на РДГ – гр. В. Търново. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни
доводи, че по делото
е налице писмено доказателство – карнет опис, за това, че А.А. към момента на
маркирането е бил запознат с предвижданията на утвърдената горскостопанска
програма. Оспорва изводите на районния съд, че акта за установяване на
нарушението е съставен след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като
изтъква, че едва след съставянето на констативния протокол от проверката е
възможна преценка дали е извършено нарушение и кой е извършителят. По тези
изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба
– А.И.А. ***, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, по следните съображения:
С Решение № 12 от 14.04.2022 г. по НАХД 11/2022 г. на Районен съд-гр. Елена е
отменено Наказателно постановление № ********** от 22.12.2021 г. на директора
на РДГ – гр. В. Търново, с което на А.И.А. за извършено нарушение на чл. 257,
ал. 1, т. 1 от Закона за горите вр. чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
за сечите в горите и на основание чл. 275,
ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че не било ясно дали утвърдената горскостопанска програма към
момента на извършване на деянието е била достъпна и самият А. би могъл да се
запознае с нея, при което не можело да се направи извод, че лицето е действало
виновно, за да се ангажира административнонаказателната му отговорност. На
следващо място ВТРС е посочил, че деянието е било известно на контролните
органи още на 18.11.2020 г., когато е издадено позволителното за сеч, при което
срокът за съставяне на АУАН е изтекъл през м. март 2021 г., а АУАН е от
02.11.2021 г.
Касационната жалба, подадена от РДГ
- гр. Велико Търново е основателна. Решението на Районен съд – Елена е постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на АНО – ответник в производството пред въззивната инстанция.
Съгласно
приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание
от състава на въззивния съд, и към момента на постановяване и обявяване на
решението му, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./ „При разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели“.
Според
цитираната разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава
учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички
останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият
орган. В разглеждания случай за насроченото пред РС – Елена открито съдебно
заседание на 10.03.2022 г. е била призована Регионална дирекция по горите – гр.
Велико Търново, като учреждение, чийто орган е издал наказателното
постановление, и именно дирекцията е посочена като въззиваема страна в
обжалваното решение. Както се отбеляза, след коментираните изменения в ЗАНН,
надлежен ответник по този вид дела не е
съответната организация или учреждение, а самият наказващ орган, в случая
директорът на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново. Нормата на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална и императивна, и с влизането си в сила
следва да се прилага от съответния въззивен съд. При това положение е следвало
въззивният съд в хода на производството служебно да конституира и да призове
като надлежен ответник по делото директорът на Регионална дирекция по горите –
гр. Велико Търново, в качеството му на административно-наказващ орган с оглед задължителната
сила на решението спрямо страните по делото. Провеждането на производство срещу
ненадлежна страна във всички случаи води до недопустимост на съдебния акт, тъй
като не може ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните
последици на съдебното решение. От друга страна по този начин се нарушава
правото на защита на надлежната страна, която не е била конституирана и не е
взела участие в производството, а би следвало да е обвързана от съдебния акт.
Според
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН,
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание
недопустимост на решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на
констатираната недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока
съществено нарушение на процесуални правила, като това е и касационното
основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е
отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което по арг. от чл. 348, ал.
4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на обжалваното решение, делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при
конституиране на надлежните нормативно определени страни.
При този изход на делото, на основание чл.
226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, по исканията за разноски в настоящото
производство следва да се произнесе РС – Елена при повторното разглеждане на
делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 12 от 14.04.2022 г. по НАХД 11/2022 г. на Районен съд-гр. Елена.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.