№ 18420
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110122585 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба насочена против Н. Н. Б., ЕГН ********** и Б. Н. Б., ЕГН ********** /
наследници на А. З. Н., ЕГН ********** починала на 01.01.2023г./, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на ищеца сумите както
следва:
Н. Н. Б. – 78.44лв., доставена но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 17.98лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 14.12.2022г., 6.49лв. – дялово разпределение за периода 01.12.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 1.36лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г.
– 14.12.2022г.
Б. Н. Б. – 78.44лв., доставена но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 17.98лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 14.12.2022г., 6.49лв. – дялово разпределение за периода 01.12.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 1.36лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г.
– 14.12.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила
10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
1
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. С.“ Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа се
от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирА. на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По изложената
аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Б., чрез
назначения му особен представител, с който е формулирано възражение, че вземанията
на ищеца са погасени по давност. На следващо място се излагат подробни
съображения за неоснователно на предявените искове. Прави се искане предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Б. Б. не е депозирал отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвА. услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитирА.та законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е стрА. по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 12,
находящ се в /адрес/.
От представеното на л. 120 по делото копие на договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти се установява, че
процесното жилище през 1990г. е придобито от З.А.Ц..
От представеното на л. 13 по делото копие на удостоверение за наследници се
установява, че З.А.Ц. е починал през 2002г., като през 2001г. е починала и съпругата му
Г.М.Ц., като двамата са оставили за свои наследници децата им Е.З.А. и А. З. Н., които
на основание чл. 5 ЗН по силата на наследствено правоприемство са придобили по ½
от правото на собственост върху процесното жилище.
Е.З.А., видно от приложеното на л. 12 по делото копие на удостоверение за
наследници е починал, като е оставил за свой наследник дъщеря си С.Е.А., която по
силата на наследствено правоприемство е придобила притежавА.та от баща й ½
идеална част от жилището.
От приложената на л. 44 по делото Справка от НБД „Население“ е видно, че А.
З. Н. е починала на 03.01.2023г., като същата е наследена от синовете си – ответниците
Н. Б. и Б. Б..
В обобщение следва извода, че през исковия период правото на собственост
върху процесния апартамент е притежавано от С.А. 2/4 идеални части и Н. Б. и Б. Б.
всеки един по ¼ идеална част, респективно Н. Б. отговаря за ¼ от задълженията през
исковия период, също за ¼ отговаря и другият ответник Б. Б..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендирА.та цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
сграда на /адрес/ - два входа, общият топломер се отчита по електронен път в началото
на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
разпределена между всички потребители.
В заключението си вещото лице е посочило, че от ТР „София – Изток“ не е
представено свидетелство от метеорологична проверка от 08.2019г. – на топломери с
фабр. № 4019117, като същият е сменен през м.06.2020г., тоест смяната е след исковия
период.
По изложените съображения исковите претенции за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение се явяват неоснователни за периода м.09.2019г. – м.04.2020г.,
доколкото ищецът не доказа, че е било налице годно средство за техническо
измерване.
За остА.лата част от периода вземането на ищеца за доставена топлинна е
погасено по давност, в каквато насока е формулирано възражение, поради следните
съображения:
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
3
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покА., давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирА. на
28.04.2023г., респективно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия,
стА.ли изискуеми преди 28.04.2020г., респективно погасени по давност са вземанията
за топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – м.02.2020г.
По изложените съображения исковите претенции за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение се явяват неоснователни.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че при изслушването на
вещото лице по ССчЕ, експертът посочи, че с плащането на сумата от 539.00лв. са
погасени всички задължения предмет на настоящото производство, които не са
погасени по давност, което е още едно основание, претенциите да бъдат оставени без
уважение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на исковете за топлинна енергия и дялово
разпределение, неоснователни са и акцесорните претенции за мораторна лихва.
Отделно по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от стрА. на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покА. – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покА. от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи
разноски на ответниците, но такИ. не са сторени, доколкото Н. Б. и Б. Б. се
представляват от особени представители.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу Н. Н. Б. , ЕГН *********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 78.44лв., доставена но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г., до обект с
абонатен № *******, представляващ ап. 12, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, 17.98лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 14.12.2022г., 6.49лв. –
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2024г. до окончателно изплащане на
сумата и 1.36лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г. – 14.12.2022г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу Б. Н. Б. , ЕГН **********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 78.44лв., доставена но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г., до обект с
абонатен № *******, представляващ ап. 12, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, 17.98лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 14.12.2022г., 6.49лв. –
дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2024г. до окончателно изплащане на
сумата и 1.36лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г. – 14.12.2022г., като
неоснователни.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на стрА.та на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5