Решение по дело №507/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 194

гр. Несебър, 16.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 507 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца С.о. срещу „Б.Ф.Н.” ООД е предявен осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 2978,04 лв., представляваща лихви за забава върху просрочени наемни вноски, дължими за периода 05.06.2012г. – 30.06.2015г. по договор за наем № РД-566-05-15 от 02.05.2011г. Ищецът сочи, че между страните действал посоченият договор, с който на ответника бил предоставен за ползване терен, находящ се в гр. С., ул. „К. П.” и ул. „И. Т.”, с площ от 1750 кв. м. Навежда, че договорът бил прекратен, считано от 01.09.2014г., като ответникът е заплатил всички наемни вноски, но не в сроковете по чл. 5 от договора. Твърди, че на основание чл. 6 от договора ответникът дължи мораторна лихва, която не е заплатил до момента. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който искът се оспорва като недопустим, а по същество – като неоснователен и необоснован. Навежда се, че договорът за наем е прекратен от 01.09.2014г. Отправя се възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва. С тези доводи от съда се иска да отхвърли иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 05.06.2012г. – 30.06.2015г., както и размера на претенцията си. Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Между страните не е спорно, че в отношенията между тях е действал договор за наем № РД-566-05-15 от 02.05.2011г. (на л. 8 – л. 14 от делото), прекратен считано от 01.09.2014г. Не е спорно, че ответникът изплатил всички свои задължения за главница по него. Установява се, че от ищеца била изготвена справка за неплатените задължения за лихви по договора (на л. 26 – л. 27 от делото). Видно от нея за периода 05.06.2012г. – 30.06.2015г. била начислена лихва за забава в общ размер от 2978,04 лв. (върху отделните просрочени наемни вноски).

При тези данни съдът намира за основателно възражението за погасяването по давност на вземането на ищеца за лихва. Според чл. 111, б. „в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Самият ищец твърди, че вземанията за лихви касаят периода от 05.06.2012г. до 30.06.2015г. Т. е. най-късната дата, на която за него е възникнало вземане за лихва за забава върху просрочени вноски по договора е 30.06.2015г. Същевременно от ответника (в срока за отговор на исковата молба) е направено възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Ето защо по арг. от чл. 120 ЗЗД давността следва да се приложи от съда. Налага се извод, че давността за претендираните с исковата молба лихви е изтекла на 30.06.2018г., а исковата молба е подадена след тази дата – с изпращането й по пощата до Районен съд Несебър на 17.05.2019г. Т.е. възражението за погасяването на вземанията на ищеца по давност е основателно, а въпреки разпределената доказателствена тежест от С.о. не е доказано са настъпили основания за спиране или прекъсване течението на давността.

От изложеното може да се направи краен извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 438 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.о. Код по БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Й.А.Ф., срещу „Б.Ф.Н.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 2978,04 лв., представляваща лихви за забава върху просрочени наемни вноски, дължими за периода 05.06.2012г. – 30.06.2015г. по договор за наем № РД-566-05-15 от 02.05.2011г.

ОСЪЖДА С.о. Код по БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Й.А.Ф., да заплати на „Б.Ф.Н.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 438 лв., представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: