Решение по дело №1998/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 207
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220201998
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.......

гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 1998/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б.Т.Ф., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № НП-85 от 10.04.2019 г. издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което за нарушение на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3 ал.2 изр.1 от ППЗОЗЗ, на основание чл.44 ал.2 и чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ е наложена глоба в размер на 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, като се твърди, че нарушението не е извършено, поради което се иска отмяна на НП.

Жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание, като в първото такова изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Представя писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, като иска то да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че към 19.03.2019 г. е унищожил хумусния пласт, като е излята бетонна площадка в имот с идентификатор 562777.4.91 по КККР на гр. П. (номер по предходен план 034023), населено място от втора категория по ЗАТУРБ, общ. П., имот с площ 0.584 дка, 55 бонитетен бал и пета категория, неполивна, негова собственост.

         По този повод срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 4/29.03.2019 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис.

Въз основа на акта на 10.04.2019 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на санкционираното лице по пощата на 22.04.2019 г., видно от известие за доставяне (л.16 от делото). Жалбата против НП била депозирана от санкционирания на 24.04.2019 г. чрез АНО до съда, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя- св. С.Т. и свидетелите Т.О. и Т.М., както и и от веществените доказателства- изготвени при проверката снимки на процесния имот.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени, гласни и веществени доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         Съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана необосновано. Вмененото му нарушение не е доказано до необходимата степен на несъмненост.

Разпоредбата на чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ предвижда административнонаказателна отговорност за физическо лице, което унищожава хумусния пласт в земеделска земя. Тоест в тежест на АНО е да докаже, че унищожаване на хумусния пласт на процесния имот, представляващ земеделска земя, както и авторството на извършеното нарушение. Свидетелите С.Т., Т.О. и Т.М. посочиха в показанията си, че проверката в процесния имот собственост на жалбоподателя е била извършена на 19.03.2019 г. по повод подадено от него заявление за промяна предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ. При тази проверка на място е било констатирано, че в имота има излята бетонна площадка (плоча) и в едната й част започнато изграждане на тухлени стени. Това се установява и от изготвените снимки, приложени като ВД по делото. Св. М. посочи също, че на нея и колегите й не им е станало известно кога е била направена въпросната бетонова площадка. От показанията на тази свидетелка и на св. О. стана ясно, че по време на проверката не е присъствал собственика на имота.

В хода на АНП не са били събрани доказателства за това кога и от кого е била излята бетонната площ в имота, дали същата е съществувала преди закупуването на имота от жалбоподателя (каквито твърдения се излагат от негова страна).

На следващо място липсват и категорични доказателства, че е унищожен хумусният пласт на земеделската земя в процесния имот. Това е така, тъй като имайки предвид легалното определение за хумусен пласт, дадено в т. 21 от ДР на Закона за почвите, като слой от един или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 на сто (или със съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0, 6 на сто), определен в средна проба през 10 см, АНО не е ангажирал доказателства за това, че са засегнат слой от почвени хоризонти със съдържание на хумус в посочените проценти. Най-малкото не е била взета проба от този имот, която да установява това засягане на хумусния пласт.

При това положение не е установено по категоричен начин извършеното нарушение и авторството на същото в лицето на жалбоподателя.

Съдът намира също така, че на АНП е допуснато нарушение и на процесуалните правила. Това е така, тъй като в АУАН и НП е дадена правна квалификация на нарушението по чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ и по чл.3 ал.2 от ППЗОЗЗ. Първата правна норма е диспозитивна и обща и разписва, че земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. В този смисъл даденото описание на нарушението в двата адм. акта е непълно, тъй като липсват факти и обстоятелства дали процесният имот е използван за неземеделски цели, респ. за какви цели е бил използван.

Втората правна норма забранява без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл.2 ал.4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. В описанието на нарушението отново липсват факти и обстоятелства относно това променено ли е предназначението на ЗЗ, описаното строителство свързано ли е или не с ползването на имота и дали случаят попада или не в изключенията предвидени от закона.

При това положение от една страна липсва пълно и точно описание на нарушението, а от друга фактическите констатации залегнали в описанието на нарушението не съответстват на материално правната разпоредба, която се вменява да е нарушена.

При това положение е налице и несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправната разпоредба, при което жалбоподателят е затруднен да разбере кое точно нарушение му се вменява. Както се посочи твърди се нарушение на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ, т. е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, както и нарушение на чл.3 ал.2 изр.1 от ППЗОЗЗ, т.е. извършено строителство без промяна предназначението на земеделската земя без наличието на законовите изключения, а същевременно жалбоподателят се санкционира за унищожаване на хумусен пласт в земеделска земя.

По този начин е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като нарушава правото на привлеченото към административнонаказателната отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява, както и да организира адекватно своята защита.

Всичко изложено до тук обосновава незаконосъобразност на издаденото НП, което пък влече необходимостта от неговата отмяна.

Така мотивиран и на и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик в настоящия си състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-85 от 10.04.2019 г. издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на Б.Т.Ф., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3 ал.2 изр.1 от ППЗОЗЗ, на основание чл.44 ал.2 и чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ е наложена глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: