РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110203079 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М. М. А., чрез адв. Й. А. -
ВАК против НП № 24-0433-001660/16.12.2024г. на Началник РУ в ОДна МВР,
01 РУ-Варна, с което му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП за
нарушение на чл. 137А, ал.4, т.7 от ЗДвП.
В жалбата си възз. А. навежда твърдения, че с издаденото НП е било
нарушено правото му да узнае за какво нарушение му е вменена. Сочи, че в
обстоятелствената част на НП не е посочена никаква фактическа обстановка,
при която е извършено нарушението. Липсвало описание на конкретно
установени факти и обстоятелства, не било посочено в какво се изразява от
фактическа страна изпълнителното деяние. Твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание, възз А. , редовно призован , не се явява,
представлява се от адв. Й. А.- ВАК, поддържа жалбата изцяло на посочените в
нея основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се
явява, изразява писменно становище по делото. Моли въззивната жалба да
бъде отхвърлена, като неоснователна, а НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 04.12.2024г., в гр. Варна, по ул. „Иван Рилски” до номер 2, в посока
ул. “Наум“, М. М. А. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с
рег № **********, като по време на движение не бил поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. С АУАН се повдига конкретно обвинение срещу
конкретно лице, като основното му предназначение е да определи предмета на
доказване, а от там и рамките, в които ще се осъществява правото на защита. В
случая в АУАН са посочени изискуемите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН.
Акта е бил предявен на нарушителят, подписан е от него , в графата за
възражения е отбелязано, че няма такива.
Въз основа на констатациите в АУАН АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
Съдът не кредитира показанията на свидет. Р., който е вуйчо на
въззвивника, сочещ че водача е бил с обезопасителен колан, което е в
противоречие с казаното от него в съдебно заседание, че след като възз. е
видял сигнала с палката е разкопчал колана, за да се наведе за документите си
от жабката, което само по себе си удостоверява липсата на обезопасителен
колан, когато автомобила все пак е бил в движение. Съдът оцени показанията
на свидетелят като недостоверни по отношение носенето на предпазен колан
от стана на въззивинка при извършване на проверката, същите противоречат
на останалите събрани по делото доказателства. Показанията му следва да се
ценят и с оглед близките му приятелски отношение с въззивника.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта
на наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Варна.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 137А ал.1
от ЗДвП и е съотнесъл нарушенията към административнонаказателната
отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".
В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е определил и размера
на наказанието, който е императивно определен от законодателя.
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата по отношение на
връчването на наказателното постановление, тъй като наказващият орган се
позовава на надлежно връчване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, като тези доводи се
споделят от настоящия състав. По преписката е приложена докладна, от която
е видно, че контролните органи добросъвестно са положили усилия за личното
връчване на НП, като жалбоподателят е търсен на посочения адрес, като
връчителят е събрал информация от разпит на собственика на имота, а именно
свидет. Р. (вуйчо на жалбоподателя), чиято самоличност е надлежно
удостоверена, че жалбоподателят не пребивава на адреса и че не знае на кой
адрес живее. Направена е справка в масивите на МВР, от която не е
установено санкциониораното лице да има друг постоянен или настоящ адрес.
3
В този смисъл правилно в справката за нарушител/водач е отбелязано, че НП е
връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на дата 31.01.2025г.
В настоящият случай по безспорен начин бе доказана вината на
въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила без да
използва обезопасителен колан. Съдът приема, че възведеното нарушение е
безспорно установено.
Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както
в АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението,
което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са
датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление
на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан с което се
изчерпват елементите от състава на нарушението.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът намира, че с действията си въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно
превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен
колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Следователно
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ОД
МВР -Варна.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0433-001660 от 16.12.2024 г. на Началник
РУ в ОД на МВР - Варна, 01 РУ - Варна , с което на М. М. А., ЕГН **********
за нарушение на чл. 137А., ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн. чл. 183, ал.4, т.7
от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР - Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5