Р Е Ш Е Н И Е № 169
Гр.Пловдив, 29.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание
на 29.10.2015 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Като
изслуша докладваното от съдия И. ч.гр.д. N2319/2015 г., констатира следното:
Производство
по чл.435, ал. от ГПК.
Подадена е жалба вх.№24628/26.08.2015 г. по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ
– от 18.06.2015 г. от „Биотех Пауър 2012”АД,гр. ****,ЕИК:****-трето лице за ИД
№262/2015г. по описа на ЧСИ П. И.,рег.№821, против действията на ЧСИ
по насрочване на публична продан върху два недвижими имота-ПИ с
идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508 по КК на гр.****,
с административен адрес на имотите-гр.**** за периода от 22.06.2015 г. до
22.07.2015 г. Иска отмяна на изпълнителното действие като твърди, че е
собственик на имотите и техен владелец на основание договор за покупко-продажба
по нот.акт №38/ 29.01.2014г.,том 5, дело 671/2014г. на АВ-СВ-гр.****.
Учреденият от длъжника по изпълнението в полза на кредитора по изпълнението залог на
търговското предприятие-сред които и тези два имота, описани в договора за
особен залог от 24.07.2009г. и вписан му
бил непротивопоставим, тъй като липсвали доказателства залогът да е валидно учреден; залогът бил погасен
чрез извършеното прехвърляне на имотите от длъжника на жалбоподателя на основание чл.7 от ЗОЗ;
залогът не бил вписан и по
партидата на жалбоподателя –приобретател
по договора; имотите върху които е
насочено принудителното изпълнение не били идентични с имота, описан в договора за залог; съгласно
Глава 9 от ЗОЗ, когато недвижимите имоти
са част от предприятие, принудително изпълнение по отношение на тях било
недопустимо. Счита, че чл429/3/ ГПК е неприложим спрямо него, т.к. се отнасял
само и единствено зареален залог, а настоящия случай е залог на търговско предприятие по реда на
ЗОЗ – ИЛ по чл.417,т.2 ГПК,който не е срещу приобретателя на заложеното имущество по ЗОЗ, поради което
нямал сила срещу него.
Взискателят –ОББ АД, взема становище, че жалбата е недопустима, а по
същество - неоснователна.
Не е постъпил отговор на подадената жалба от длъжниците ИД"АТВ
2010" ЕООД и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД.
В писмените си обяснения по
чл.436,ал.3 от ГПК, ЧСИ взема становище, че жалбата е недопустима, а по
същество – неоснователна.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и след
като обсъди писмените доказателства по делото и в изпълнителното производство,
както и писмените обяснения на частния съдебен изпълнител по повод обжалваното
действие, намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по
образуваното по молба на взискателя "ОББ" АД срещу длъжниците
"АТВ 2010" ЕООД и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД ИД №262/2015г. по описа
на ЧСИ П. И. за събиране на парично вземане по издаден в полза на взискателя ИЛ
на основание заповед за незабавно изпълнение, съдебният изпълнител е наложил
възбрана върху недвижими имоти на длъжника "АТВ 2010" ЕООД, която е
била вписана в СВ- град **** на 03.04.2015г. Възбранените имоти са били част от
активите на търговското предприятие на длъжника "АТВ 2010" ЕООД, по
отношение на които в полза на "ОББ"АД, като заложен кредитор, е бил
учреден особен залог на 24.07.2009г. Договорът за особен залог на търговско
предприятие е сключен в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на
подписите, в който е изрично посочено, че недвижимите имоти са отделен актив на
заложеното търговско предприятие. Договорът за залог е вписан в търговския регистър като първи по ред на 29.07.2009г., с подновявяне на вписването
на 29.04.2014г., вписан в ЦРОЗ с
първоначално вписване под №********* 1866 от 30.07.2009г., подновено
вписване под №2014051001110 от
10.05.2014г. , вписан в Агенцията по
вписвания, Служба по вписвания-****,под том 1,акт №5/04.08.2009г., подновено
вписване том 1,№9/16.07.2014г. С договор
за покупко-продажба , сключен на 28.01.2014г. по нот.акт №31,том
първи,рег.№328,дело №7, залогодателят „АТВ 2010”ЕООД е продал на жалбоподателя
„Биотех Пауър 2012”АД заложените в полза
на „ОББ”АД недвижими имоти. На 15.04.2015г. на длъжниците по изпълнителното
дело "АТВ 2010" ЕООД и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ”ООД са получили ПДИ.
На 15.04.2015г „Биотех Пауър 2012”АД е
уведомено от съдебния изпълнител за образуваното ИД и за насочване на изпълнението върху недвижимите имоти, а с ПДИ, връчена на
16.04.2015г. жалбоподателят е уведомен за конституирането му като трето лице-заложен длъжник по
образуваното ИД. На 13.05.2015 г. е извършен опис на недвижимите имоти и е
насрочена публичана продан за времето от 22.06.2015 г.- 22.07.2015 г.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна - взискател в
изпълнителното производство, относно недопустимост на въззивната жалба, поради
това, че жалбоподателят има качеството на длъжник по изпълнителното дело и не е
легитимиран да обжалва възбраната и описа на недвижимите имоти. По силата на
чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора или възбраната се намират в това лице.
Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало
своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят
насочва изпълнението върху тази вещ, което задължава третото лице да търпи
изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ, независимо че не е
длъжник на взискателя. Това не променя процесуалното му качество на трето лице
в изпълнителното производство. В този смисъл е и съдебната практика – р.№ 53 от
21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 104/2010 г., I т. о.; р.№ 87/ 16.05.2013 г. ВКС
по т.д. № 61/
По аргумент от чл.429,ал.3 от ГПК ПОС намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че
срещу него като трето лице не съществува годен изпълнителен титул, който да
обоснове насочване на принудително изпълнение срещу придобитите от него и заложени
в полза на банката- взискател недвижими имоти.
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК право на жалба има само трето лице, което
владее възбранения недвижим имот, като жалбата може да се основава само на
това, че вещта не принадлежи на длъжника.
Тази разпоредба обхваща и случаите, при които вещта не принадлежи на
длъжника, но върху нея е учредено реално обезпечение / залог или ипотека/ за
задължение на длъжника, което е в интерес на взискателя - в тази хипотеза
очевидно простото установяване на безспорното между страните обстоятелство, че
вещта не принадлежи на длъжника, не следва да води до основателност на жалбата.
Ето защо по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК може да се оспори правото на
принудително изпълнение върху конкретна вещ както чрез твърдения, че тя не е собственост
на длъжника, така и чрез твърдения, че върху нея не съществува противопоставимо
на жалбоподателя обезпечително право в полза на взискателя за изпълняваното
срещу длъжника парично вземане. Следователно, в това производство съдът
проверява дали имотът е собственост на длъжника или дали върху него съществува
противопоставимо на жалбоподателя право на реално обезпечение в полза на
взискателя за изпълняваното срещу длъжника парично вземане, от което зависи и
законосъобразността на обжалваните действия по насочване на изпълнението.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е владелец на процесните имоти от
закупуването на процесните имоти с нотариален акт № 31/28.01.2014 г.
Следователно жалбоподателят е легитимиран да обжалва насочването на изпълнението върху процесните
имоти чрез насрочване на публична продан
- жалбата е допустима.
Процесните недвижими имоти не са собственост на длъжниците по изпълнението „АТВ 2010" ЕООД и
„АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ” ООД , тъй като първото търговско дружество се е разпоредило с тях в полза на
жалбоподателя чрез договора за продажба по нотариален акт № 31/28.01.2014 г.
Продажбата,обаче, е противопоставима на взискателя, тъй като е извършена преди
налагане на възбраната по изпълнителното
дело, която е била вписана на 03.04.2015г.
Според настоящия съдебен състав е
налице право на принудително изпълнение върху този имот след като върху него
съществува реално обезпечение /залог/ в полза на взискателя за изпълняваното
вземане, противопоставимо на жалбоподателя, съображения:
Установява се от сключения на 24.07.2009г. договор за особен залог, че
залогодателят „АТВ 2010" ЕООД е учредил в полза на заложния кредитор
"ОББ" АД особен залог върху
търговското си предприятие. Залогът
върху търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е
самостоятелен особен случай на консенсуален залог, като правилата относно
залога върху съвкупност се прилагат и за него.Специфичното при този вид особен
залог е, че съгласно изричната разпоредба на чл. 21,ал.3,изр.2 от ЗОЗ ако в
договора за залог на търговско
предприятие са посочени отделни активи, както е в настоящия случай, залогът
тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. За да се противопостави
залогът на третите лица, придобили права върху заложения актив, договорът трябва да се впише в търговския регистър по
партидата на залогодателя - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. Вписването в
търговския регистър има първичен характер – то осигурява противопоставимостта
на залога на третите лица, които претендират права върху търговското
предприятие или на отделен негов актив - купувачите или приобретателите на
друго правно основание. За да може
залогът на търговско предприятие да се противопостави на трети лица,
придобиващи по-късно обезпечителни права върху отделни елементи на търговското
предприятие, залогът трябва да се впише и вторично в Централния регистър на
особените залози по партидата на залогодателя и в Имотния регистър при
службата по вписванията към съответния районен съд. В настоящия случай
договорът е вписан в търговския
регистър, ЦРОЗ и в Службата по вписванията-град ****, като вписването е
подновено преди изтичане на 5-годишния срок по чл.30,ал.2 ЗОЗ. Следователно
залогът е противопоставим на жалбоподателя, който е
придобил собствеността върху недвижимите имоти на 28.01.2014г. и след
вписването на договора за особен залог.В тази връзка напълно неоснователно е
релевираното от жалбоподателят възражение,че договорът за особен залог не може
да му бъде противопоставен,тъй като не е в вписан и по неговата партида в
качеството му на приобретател на недвижимите имоти по договор за продажба
сключен със залогодателя. Заложният кредитор е този, който съгласно закона, има
правото да избере по какъв начин да се удовлетвори от заложеното в негова полза
имущество.В настоящия случай залогодателят е предпочел да пристъпи към
изпълнение по общия ред предвиден в ГПК,а не по реда на специалното
производство за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор по чл. 46 и
сл. ЗОЗ, във вр. с чл. 32 ЗОЗ. Действително, договорът за залог не може да бъде
противопоставен на приобретателя на
заложената вещ, ако не е вписан и по неговата партида, но тази хипотеза е приложима само в случаите, когато
заложният кредитор пристъпва към изпълнение по специалния предвиден за това ред
по ЗОЗ. Следователно вписването на договора за залог по партидата на
приобретателя в конкретния казус е ирелевантно, тъй като не касае изпълнение по
реда на ЗОЗ, а по общия предвиден в ГПК ред.
С учредяването на заложното право залогодателят не е лишен от фактическата
власт върху заложеното имущество и от възможността да извършва действия на
разпореждане, вкл.отчуждаване - чл. 8, ал.2, т.2 от ЗОЗ. Законодателят обаче е
поставил ограничението, че когато предмет на разпореждане са вещи извън кръга
на обикновената дейност по занятие на залогодателя, за завършване на ФС на
разпоредителната сделка е необходимо съгласието на заложния кредитор. Именно общия принцип ” залога следва вещта” се
извлича от правото на залогодателя запазил държането на вещта, да се разпорежда
само със съгласие на кредитора. Без такова съгласие всяко разпореждане, което
не попада в хипотезата на изключението представлява сделка, сключена в
нарушение на закона и е недействителна. Специалният фактически състав на
погасяване на залога, на който се позовава и жалбоподателят по чл. 7 от ЗОЗ
включва случаите, когато залогодателят извърши разпоредително действие чрез
сделка със заложеното имущество, но единствено и само в кръга на обикновената
му дейност по занятие. Законодателят не е дефинирал термина „кръг на обикновена
дейност по занятие”, в които хипотези е предвидено погасяване на залога и право
за разпореждане със заложеното имущество без съгласието на заложния кредитор,
като е оставил тази задача на
доктрината и практиката. Обикновената дейност е тази, която залогодателят
обичайно извършва в практикувания предмет на дейност. Дейността се извършва по
занятие,когато има траен характер, залогодателят има намерение да я използва
като източник на постоянен доход и се извършва с цел реализиране на печалба.В
настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства , от които може да
бъде направен обоснован извод,че продажбата на недвижимите имоти е дейност ,
която се извършва от залогодателя по занятие, че същата е с траен характер и я използва като източник на постоянен
доход. Справка в търговския регистър сочи,че предмета на дейност на заложния
длъжник е придобиване и експлоатация на
лицензни права за телевизионно разпространение, създаване и разпространение на
телевизионни програми производство и разпространение на аудио и видео продукти,
както и други подобни дейности, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба
в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки с цел
продажба, рекламна, информационна, програмна и импресарска дейност, сделки с
интелектуална собственост, вътрешна и външнотърговска дейност, транспортна
дейност, спедиторска дейност, складова дейност и комисионна дейност, търговско
представителство и посредничество, строителство, както и всички други дейности
незабранени от закона.
С оглед на така вписания предмет на дейност на търговското дружество следва
да се приеме, че продажба на недвижими имоти не е дейност, която се извършва от него по занятие, поради което с извършената
от заложния длъжник „АТВ 2010“ООД продажба на заложеното имущество на
жалбоподателя , залогът не се счита погасен и разпоредителната сделка не може
да се противопостави на заложния кредитор, които не е дал съгласие за
сключването й по чл. 8, ал.2, т.2 от ЗОЗ.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за липса на идентичност
между заложения имот-УПИ I -625,624 и закупените от жалбоподателя и
възбранени недвижими имоти ПИ с
идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508 по КК
на гр.****, с административен адрес на имотите-гр.****. Видно от приложените в
изпълнителното дело Удостоверение от Община ****-Район **** и Заповеди на кмета
на Община ****, е било иницирано административно производство за приемане на
нов регулационен план , отнасящ се до УПИ I -625,624, от който са били
образувани ПИ с идентификатор 56784.524.
1509 и ПИ с идентификатор 56784.524.1508.Когато по силата на новоприет ПУП
настъпи изменение по отношение на недвижим имот, върху който е учреден залог и
същият се раздели на два отделни поземлени имота, залогът продължава да тежи върху новообразуваните имоти и заложното
право на кредитора не се погасява. Единствената промяна, която настъпва е, че
кредиторът има право на избор в каква поредност и по отношение на кой от
имотите да присъпи към изпълнение.
След като правото на
собственост на жалбоподателя върху
процесните имоти е непротивопоставимо на взискателя-заложен кредитор,
обжалваното действие на ЧСИ, изразяващо се в насрочване на публична продан
върху недвижимите имоти е законосъобразно, а жалбата е неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх.№24628/26.08.2015 г. по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ – от
18.06.2015 г. на „Биотех Пауър 2012”АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление:гр. ****,представлявано от изпълнителния директор И. М. ЕИК:****-трето
лице по ИД№262/2015г. на ЧСИ П. И.,рег.№821, лице против действията на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан върху два
недвижими имота-ПИ с идентификатор 56784.524.1509 и ПИ с идентификатор
56784.524.1508 по КК на гр.****, с административен адрес на имотите-гр.**** за
периода от 22.06.2015 г. до 22.07.2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: