№ 27
гр. Горна Оряховица, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. П. е останал недоволен и чрез защитника
адв. В. К. от АК – П. обжалва наказателно постановление № 35-
0000709/26.07.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (по-
нататък в решението ЗДвП). Оспорва констатацията, че жалбоподателят е
управлявал описаните в постановлението товарен автомобил с прикачено
ремарке. В постановлението не били посочени датата и мястото на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и
нарушените законни разпоредби. От описанието на нарушението не ставало
ясно за какво е наказан жалбоподателят – за липса на удостоверение за
психологическа годност или за неподновяване на удостоверението. Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
В допълнително представена молба защитникът адв. В. К. от АК – П.
поддържа жалбата. Излага доводи за противоречие на националната уредба за
1
удостоверяване на психологическа годност на професионалните водачи с
общностното право. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление и да присъди на жалбоподателя направените разноски за
платено възнаграждение на защитника адвокат.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се явява и не се
представлява в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо по
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН предлага обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. В случай че се претендира адвокатско възнаграждение над
размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възразява за прекомерност на възнаграждението.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2022 г. по път I-5, в района на км 91+200, жалбоподателят Г.
И. П. управлявал товарен автомобил „М.“ с рег. № *** с прикачено ремарке за
товарен автомобил с рег. № ***, двете собственост на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, с
управител и едноличен собственик на капитала И.Г.П.. На ул. „В.Л.“ в с. П.,
срещу ОУ „С.“, управляваният от жалбоподателя състав от пътни превозни
средства бил спрян за проверка от свидетелите А. Д. М. и В. А. М. –
инспектори в РДАА – Плевен, които изпълнявали контролните си
правомощия, регламентирани в ЗДвП. Въз основа на устните и писмени
обяснения на водача и поставената табела „Превоз за собствена сметка“ на
предното обзорно стъкло на товарния автомобил контролните органи приели,
че П. извършва превоз на товари за собствена сметка. При проверката на
документите на водача и след справка в информационната система на ИААА
проверяващите установили, че жалбоподателят извършва превоза за
собствена сметка, без валидно удостоверение за психологическа годност.
За констатираното нарушение свидетелят А. Д. М. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 321828/05.07.2022 г. за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против
2
него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу
разписка препис от акта.
На 26.07.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по така
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0000709/26.07.2022 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушаване на същата разпоредба.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 22.08.2022 г. На 29.08.2021 г. защитникът адв. В. К. подала по пощата
жалбата против постановлението (пощенското клеймо върху плика на л. 5).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. Д.
М. и В. А. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1. Жалбоподателят е наказан в качеството си на водач на описания по-
горе състав от пътни превозни средства за това, че е извършвал превоз на
товари за собствена сметка, без валидно удостоверение за психологическа
годност, с което е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от ЗДвП. По въпроса кое удостоверение за
психологическа годност е валидно цитираната административнонаказателна
разпоредба препраща мълчаливо към уредбата в Наредба № 36 от 15 май
2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
3
регистрация за извършване на психологически изследвания (по-нататък
Наредба № 36/15.05.2006 г.). В наредбата са уредени различни хипотези на
извършване на психологическо изследване и издаване на удостоверение за
психологическа годност, изброени общо в т. 1 – 9 на чл. 1, ал. 1 и подробно
уредени в следващите разпоредби. Поради това регламентираната в чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП санкция обезпечава изпълнението предписанията на различни
разпоредби от наредбата, които представляват виновно нарушените законни
разпоредби по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. За надлежното
формулиране на административнонаказателното обвинение актосъставителят
и наказващият орган е следвало да посочат не само санкционната разпоредба
на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, но и конкретната законна разпоредба, за
нарушаването на която жалбоподателят е наказан. Като не са сторили това, са
допуснали нарушение на процесуалното правило на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като има за пряк резултат
ограничаването на правото на защита на наказаното лице.
2. Освен поради обоснованото по-горе съществено нарушение на
процесуалните правила в административнонаказателното производство
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради
неправилно прилагане на материалния закон.
Според действащата към датата на деянието и към датата на издаване
на наказателното постановление редакция на Наредба № 36/15.05.2006 г. (с
последно изменение, обн. в ДВ, бр. 36 от 13.05.2016 г.) психологическо
изследване на водачите, които извършват превоз на товари за собствена
сметка, какъвто е жалбоподателят в процесния случай, се извършва само при
кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категории Ттб, Ттм, С, D и подкатегории С1 и D1 (чл. 1, ал. 1, т 1), но не с
предвидената в чл. 8 от наредбата периодичност. Едва с изменението на
наредбата, обнародвано в ДВ, бр. 84 от 21.10.2022 г., в сила от същата дата, в
обхвата на допълнителното психологическо изследване по чл. 8 са включени
и водачите, извършващи превози за собствена сметка. Следователно към
датата на процесния превоз – 05.07.2022 г. – за жалбоподателя не е
съществувало задължение да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено след успешно психологическо изследване
при условията на чл. 8 от наредбата. Към посочената дата на деянието за
жалбоподателя в качеството на водач, извършващ превоз за собствена сметка,
4
е съществувало само задължение за представяне на удостоверение за
психологическа годност при кандидатстване за придобиване на управление на
МПС от посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1 от наредбата категории.
В акта за установяване на административно нарушение
актосъставителят е посочил изрично, че жалбоподателят притежава
свидетелство за управление на МПС от категории С + Е с № ***, издадено от
МВР – Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1
октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (респ. действащите преди влизането й в сила разпоредби на чл.
14, т. 3 от Наредба № I-165 от 7.09.1999 г., чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредба № 19
от 13.11.1996 г. и чл. 30, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.01.1975 г.) при
първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС от
посочената категория жалбоподателят е представил валидно удостоверение за
психологическа годност, което действие посочените разпоредби
регламентират като условие за издаване на свидетелството за управление.
Валидността на посоченото удостоверение за психологическа годност не е
била ограничена със сроковете по предходната редакция на чл. 8 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г., доколкото психологическото изследване, при което е
издадено това удостоверение, не попада в обхвата на тази разпоредба.
Следователно към датата на процесното деяние – 05.07.2022 г. –
жалбоподателят е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност и не е осъществил състава на нарушението по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП,
както е приел наказващият орган.
3. Наказващият орган е допуснал неправилно прилагане на
материалния закон и в още един аспект. По съображения, подробно изложени
в цитираните от защитника на жалбоподателя решение № 31/18.03.2022 г. по
адм. д. № 466/2021 г. на Административен съд – Шумен, решение №
32/04.02.2022 г. по адм. д. № 308/2021 г. на Административен съд –
Кърджали, решение № 144/20.04.2022 г. по адм. д. № 561/2021 г. на
Административен съд – Добрич и решение № 249/10.06.2022 г. по адм. д. №
175/2022 г. на Административен съд – Монтана, публикувани на интернет
страниците на съответните съдилища, както и в официалното уведомително
писмо на Европейската комисия до България, публикувано на адрес
5
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440 – в т. 7
„Мобилност и транспорт“, уреденото в националното законодателство
задължение за професионалните водачи да удостоверяват съответствието си с
изискванията за психологическа годност с нарочно удостоверение за
психологическа годност в допълнение към свидетелството си за управление
на МПС, нарушава Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за
управление на превозни средства и Директива 2003/59/ЕО относно
свидетелства за професионална компетентност. Освен това посоченото
задължение представлява налагане на по-строги минимални стандарти за
психическа годност на българските професионални водачи, което ги поставя в
по-неблагоприятно положение и противоречи на целта за избягване на
неравни условия за конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО
се стреми да гарантира.
При това положение и по силата на принципа за предимство на
правото на ЕС настоящият състав е длъжен да гарантира пълното действие на
разпоредбите на посочените по-горе директиви, като по собствена инициатива
остави без приложение противоречащите им разпоредби от националното
законодателство (т. 58 от решението по дело С-573/17, ECLI: EU:C:2019:530,
т. 45 от решението по дело С-107/19, ECLI: EU:C:2021:722, т. 35 от
решението по дело С-378/17, ECLI: EU:C:2018:979, и др.).
Ето защо настоящият състав следва да откаже да приложи
действащото към 05.07.2022 г. изискване на националното законодателство
професионалните водачи да удостоверяват съответствието си с изискванията
за психологическа годност с нарочно удостоверение за психологическа
годност в допълнение към свидетелството си за управление на МПС. По-
конкретно това означава съдът да откаже да признае установената с
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП противоправност на извършването на
превоз за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено в допълнение на удостоверението за психологическа
годност, представено в производството по издаване на свидетелството за
управление на МПС, и да приеме, че описаното в наказателното
постановление деяние на жалбоподателя не е административно нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при допуснато съществено нарушение
6
на процесуалните правила в административнонаказателното производство и
при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде
отменено на предвидените в чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН основания.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за
един адвокат. От представените доказателства (разписката, включена в текста
на т. III от договора за правна защита и съдействие на л. 21) се установява, че
П. е платил на упълномощения защитник адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., който е равен на минималния размер, регламентиран в чл. 18, ал. 2
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в действащата към
датата сключване на договора за правна помощ и защита редакция на тази
наредба. При това положение съдът не намира основание да уважи
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът следва да
присъди на жалбоподателя пълния размер на претендираните разноски от 300
лв.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо
лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и
съобщенията (чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИААА), а
регионалните дирекции към ИААА, вкл. РДАА – Плевен, нямат статут на
юридически лица (арг. от чл. 17 и чл. 22 от цитирания устройствен
правилник). С оглед изложеното и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за следващите се на жалбоподателя разноски
следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, тъй като директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен е административен орган в структурата на това
юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000709/26.07.2022 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
7
администрация“ – Плевен, с което на Г. И. П., ЕГН **********, с адрес ***, с
адрес за призовки и съобщения *** – адв. В. К. от АК – П., е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500,00 лв. (петстотин лева)
на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата .
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. П. , ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения *** – адв. В. К. от АК – П., сумата 300,00 лв. (триста лева),
представляващи направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за представителство и защита в производството пред
районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8