РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Харманли, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по депозирана жалба от П. М. М., с ЕГН **********, с
адрес с. Тянево срещу наказателно постановление № 22-0271-000025 от
26.01.2022г. издадено от Началник група на РУ – Харманли към ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 300,00 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Прави се искане за отмяна на така наложеното
административно наказание, при условията на евентуалност – неговото
намаляване.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник група „ Охранителна полиция” на
РУ – Харманли към ОД на МВР - Хасково, не изпраща представител, не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от
фактическа страна следното:
1
На 12.01.2022 г. около 13:50 часа, в с. Тянево до хранителен магазин
в посока с. Дряново жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген
голф” сив на цвят с рама *****собственост на Л.М.М., ЕГН ********** с
рег. табели **** от лек автомобил „ Фолксваген поло” собственост на П.Т.К.
с ЕГН **********, като не притежава СУМПС, категория „ В”, видно от
направената справка в ОДЧ Харманли, като е управлявал ППС без да е
правоспособен водач, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП.
В резултат на проверката свидетелят В. В. Г. съставил АУАН серия
АД с бл. № 237530 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който бил връчен и
подписан без възражение от жалбоподателя П. М. М..
На 26.01.2022г. било издадено наказателно постановление № 22-
0271-000025 от Началник Група при РУ - Харманли към ОД на МВР -
Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 150 от ЗДвП за това, че
управлявал ППС без да е правоспособен водач, за което на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 300 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели В. В. Г. и Ц. Б. Г., които описват подробно и
еднопосочно извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът
изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични,
непротиворечиви и съответстващи на наличната доказателствена съвкупност.
Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в
съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на
противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от
страна на жалбоподателя П. М. М.. Напротив, в жалбата си не прави
възражения, че на процесната дата – 12.01.2022г. е управлявал лек автомобил
„Фолксваген голф” сив на цвят с рама VWZZZ1HZWB066672 собственост на
Л.М.М., ЕГН **********, без да му е издадено СУМПС. Приетите от съда
фактически положения се установяват и посредством събраните писмени
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка. Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото
доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона видно от представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед
2
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на
извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена
правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно
факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението. В този смисъл е неоснователно направеното
в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото съдът не констатира пороци в
административнонаказателното производство, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя.
В наказателното постановление не е налице нарушение относно
правната квалификация. На жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, която съдържа общото правило, че всяко
пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От
друга страна в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. При анализ на двете разпоредби е видно, че
водачът на МПС трябва да е правоспособен, т. е. да има право да управлява
МПС, а за да го управлява трябва да притежава валидно свидетелство за
управление за съответната категория. В тази насока следва да се имат
предвид разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д.
№ 8/82 г., Пленум на ВС, според които само правоспособен водач,
притежаващ СУМПС, може да бъде лишен от право да управлява МПС,
докато неправоспособния водач не разполага с такова право, от което да бъде
лишен /в този смисъл Решение от 04.08.2017 г. по н. д. № 60/2017 г. на АС –
Хасково/. От доказателствата по делото, става ясно, че той е изначално
неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено
СУМПС. Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение
правилно е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено
със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира няколко
частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач.
Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на нарушението, не
променя характера й на санкционна, доколкото, както бе посочено, общото
правило за поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът
3
намира, че жалбоподателят П. М. М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По
несъмнен начин е установено, че на 12.01.2022г в с. Тянево до хранителен
магазин в посока с. Дряново жалбоподателят е управлявал превозно средство
- лек автомобил „Фолксваген голф” сив на цвят с рама **** собственост на
Л.М.М., ЕГН ********** с рег. табели **** от лек автомобил „Фолксваген
поло” собственост на П.Т.К. с ЕГН **********, като не притежава СУМПС,
категория „ В”,видно от направената справка в ОДЧ Харманли, като е
управлявал ППС без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл.150 от
ЗДвП. В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители –
свидетелите свидетели В. В. Г. и Ц. Б. Г., които са категорични, че
жалбоподателят не притежава СУМПС, което също се установило и при
направената справка от същите. Показанията на свидетелите се подкрепят и
от приетатата и неоспорена от жалбоподателя справка за нарушител/водач на
П. М. М. ЕГН ********** с адрес с. Тянево, общ Симеоновград.
При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. М. М. на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките за определяне на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че
извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на
незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени
отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта.
По отношение на размера на наложената глоба съдът намира, че
административнонаказващият орган не е изложил мотиви за определяне на
наказанието в максимално предвидения в закона размер от 300 лв. Съдът
преценява, че индивидуализирана в този размер глобата се явява
необосновано завишена. Липсват доказателства за отегчаващи отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, които да обуславят наказание в максимален
размер. По делото не са ангажирани доказателства за имущественото
състояние на жалбоподателя, събирането на които е в тежест на наказващия
орган. Предвид изложеното, при преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН, съдът приема, че глоба в минималния размер от 100 лв. се явява
обоснована и съответстваща на извършеното нарушение.
В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
на основание чл. 63, ал. 2,т.4,вр. ал.7,т.2 от ЗАНН, като наложеното наказание
бъде намалено от 300 лв. на 100 лв.
При този изход на делото на жалбоподателя П. М. М. следва да се
присъдят разноски по делото, но тъй като същият нито е направил искане,
нито е представил писмени доказателства за направени такива съдът не дължи
4
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т.4,вр. ал.7,т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0271-000025 от
26.01.2022г. издадено от Началник група на РУ – Харманли към ОД на МВР -
Хасково, с което на П. М. М., с ЕГН **********, с адрес с. Тянево, общ
Симеоновград за нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е наложено на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на
300 /триста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100
/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5