Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 128 Година
2021, 18.01.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 02.12.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2172 по описа за 2020
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът П.П.П., с адрес Затвора –
Пазарджик е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н.
Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от общо 30 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане, както следва :
- 10 000 лева за периода от 05.08.2016г. до 05.02.2017г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;
- 20 000 лева за периода от 05.02.2017г. до 31.08.2020г., в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.
Твърди се, че на лицето са нарушени правата по чл.3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. В исковата молба /л.2-6/,
доуточнена в частта относно периода на задържане в първото по делото о.с.з., от
страна на ищеца чрез неговия процесуален представител адв.М. се твърди, че
причинените вреди се изразяват в неосигуряване на П. на елементарни битови и
хигиенни условия.
Досежно престоя в Арест – Пловдив се сочи липса на достатъчно жилищна площ;
липса на достатъчно пряка слънчева светлина в килията му; наличие на хлебарки,
дървеници, мухъл и плесен; лошо качество на предоставяната храна; поставяне на
ищеца в унизително положение, поради принуждаване да се съблича гол преди да се
види на свиждане с адвокат или свои близки.
Досежно престоя на ищеца в Затвора – Пловдив се твърди липса на достатъчно
жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; лоши хигиенни условия в килиите/липса
на вентилация, недостатъчно естествена светлина; липса на изолация на външните
стени, както и на радиатор, непредоставяне на дебели завивки, следствие от
което през зимата е било много студено; липса на покритие на пода; липса на
достатъчно мебели, в т.ч. шкафчета за всеки един от л.св.; спалното бельо се
сменяло много рядко; наличие на инсекти; невъзможност да ползва пералнята на
затвора без предварителна молба; липса на достъп до течаща вода, поради ниско
налягане/; представяната храна е с лошо качество и несъдържаща достатъчно
калории; лоша обща хигиена в Затвора – гр.Пловдив; поставяне в риск здравето на
ищеца след допускане на надзирател във видимо влошено здравословно състояние и
със съмнения за „Коронавирус“ да контактува с него, както и непредоставяне на
предпазни средства в тази връзка и лишаване от престой на открито и
раздвижване, в т.ч. предоставяне на храната на л.св. директно в килиите, която
е била от консерви; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на
поставената му диагноза „Астма“, в т.ч. лекарства и инхалатор. А през
периодите, през които е изтърпявал дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия“ се твърди, че не е разполагал със санитарен възел, не му е
била осигурена минимална жилищна площ и в килията е имало наличие на дървеници
и хлебарки.
Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност, алтернативно недоказаност на исковите претенции в така
претендирания размер.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпила Справка рег. №ОА2839/21.09.2020г. от ГД“Изпълнение на наказанията“,
ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест – Пловдив /л.17/, се
установява, че П.П. през исковия период е пребивавал на територията на Арест –
Пловдив от 06.08.2016г. до 02.02.2017г. През този период ищецът е бил настанен
в килия №207 на ет.2, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още
две задържани лица, като предоставената им жилищна площ е отговаряла на
изискуемите стандарти от 4 кв.м. Килията е била оборудвана с три легла с
размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има
също маса за хранене с размери 60/60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с диаметър 30
см. Посочва се също така в справката, че през м.юни 2009г. е открит новият
Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – гр.Пловдив и който
представлява масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Постелъчният инвентар в
килиите се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи, като чаршафите се сменят
и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, в т.ч. е предоставена
възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, а
поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните лица. Всяка
килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на
бойлерите - по един за двата етажа на ареста, изградена е модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност,
като размерите на санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на
Арест – Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност
най-малко два пъти седмично, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание. Отделно от това се посочва, че Арест – Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел,
който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон
конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста
представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини
въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством
други въздушни турбини пресен въздух се вкарва в килиите. Дневна светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см, който е с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража
лица ежедневно се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на
открито. По отношение обискирането на задържаните лица се посочва, че този
въпрос е уреден нормативно в чл.286 ал.3 ППЗИНЗС. А относно дезинфекцията на
арестните помещения за исковия период са представени протоколи за извършени ДДД
обработки/л.18/.
От Становище рег. №8188 от 21.09.2019г. от ГД“Изпълнение на наказанията“,
Затвор Пловдив/л.47-56/ се установява, че в затвора, а и в системата на ГД“ИН“
единственият документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по
спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което по
утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №Л-42/02.01.2020г.
на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява
за срок от три години. По отношение на ищеца П. се установява, че същият е
изтърпял две наказания „лишаване от свобода“ по НОХД №1644/2014г. с приложен
чл.68 на ОС-Пловдив в размер на три години лишаване от свобода и друго по НОХД
№384/2017г. на ОС в размер на две години лишаване от свобода. Двете наказания
са наложени за престъпления по чл.354а НК, начало на изтърпяване на наказанието
– 05.08.2016г. при първоначален строг режим – 26.04.2017г., като е изложена
наличната информация за периода от 07.02.2017г./когато е постъпил в Затвора –
гр.Пловдив/ до 28.08.2020г./когато е бил освободен/, както следва:
- от 07.02.2017г. до 24.05.2018г. е бил настанен в спално помещение №27 на
пост III, което спално помещение е с площ от 39,02 кв.м. без
санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м, а
санитарният възел е с площ от 4,36 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
1,20/ 1,20м., като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90/180см., а шкафовете са с размери 45/50см. За този период се установява, че
ищецът за период от общо 289 дни е пребивавал с повече от 8 л.св./т.е. на
по-малко от 4 кв.м. на л.св./, а именно: от 07.02.2017г. до 08.02.2017г., от
11.02.2017г. до 20.03.2017г., от 11.04.2017г. до 25.04.2017г., от 16.05.2017г.
до 23.05.2017г., от 30.05.2017г. до 01.06.2017г., от 13.06.2017г. до
24.07.2017г., от 12.09.2017г. до 04.10.2017г., от 11.10.2017г. до 30.10.2017г.,
от 03.11.2017г. до 13.12.2017г., от 22.12.2017г. до 23.12.2017г., от
31.01.2018г. до 01.02.2018г., 09.02.2018г. до 21.02.2018г., от 26.02.2018г. до
27.02.2018г. и от 08.03.2018г. до 24.05.2018г. включително;
- от 25.05.2018г. до 28.06.2018г. е бил настанен в спално помещение №5 на
пост VI, което спално помещение е с площ от 28,52 кв.м. без
санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,98/1,15м и 0,48/ 0,95м.,
а санитарният възел е с площ от 2,46кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,31/1,10м., като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90/180см., а шкафовете са с размери 45/50см. За този период се установява, че
ищецът е пребивавал с по-малко от 6 л.св/или, на повече от 4 кв.м. за всеки
един л.св./.;
- от 29.06.2018г. до 03.07.2018г. е бил настанен в спално помещение №17 на
пост VI, което спално помещение е с площ от 28,75кв.м. без
санитарния възел, разполага с един отваряем прозорец с размери 1,00/1,00м., а
санитарният възел е с площ от 3,14кв.м. с един отдушник с диаметър 110см., като
за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90/180см., а шкафовете са
с размери 45/50см. За този период се установява, че ищецът е пребивавал с
по-малко от 6 л.св./или, на повече от 4 кв.м. за всеки един л.св./;
- от 04.07.2018г. до 22.04.2019г. е бил настанен в спално помещение №5 на
пост VI, което спално помещение е с площ от 28,52 кв.м. без
санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,98/1,15м и 0,48/ 0,95м.,
а санитарният възел е с площ от 2,46кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,31/1,10м., като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90/180см., а шкафовете са с размери 45/50см. За този период се установява, че
ищецът за период от общо 119 дни е пребивавал с повече от 6 л.св./т.е. на
по-малко от 4 кв.м. на л.св./, а именно: от 17.08.2018г. до 22.08.2018г., от
07.12. 2018г. до 03.01.2019г., от 10.01.2019г. до 11.01.2019г., от 22.01.2019г.
до 31.01. 2019г., от 05.02.2019г. до 17.02.2019г., от 19.02.2019г. до
08.04.2019г. и от 12.04. 2019г. до 22.04.2019г. включително;
- от 23.04.2019г. до 28.08.2020г. е бил настанен в спално помещение №12 на
пост VI, което спално помещение е с площ от 41,65кв.м. без
санитарния възел, разполага с три отваряеми прозореца с размери 1,00/1,00м.,
1,00/1,10м. и 1,50/1,10м., а санитарният възел е с площ от 2,56кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 0,30/1,15м., като за всеки лишен от свобода е
осигурено легло с размери 90/180см., а шкафовете са с размери 45/50см. За този
период се установява, че ищецът за период от общо 275 дни е пребивавал с повече
от 9 л.св./т.е. на по-малко от 4 кв.м. на л.св./, а именно: от 14.06.2019г. до
01.07. 2019г., от 03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г., от
15.07.2019г. до 19.09. 2019г., от 26.09.2019г. до 30.09.2019г., от 17.10.2019г.
до 24.10.2019г., от 08.11. 2019г. до 01.12.2019г., от 03.12.2019г. до
20.02.2020г., от 03.04.2020г. до 02.06.2020г. и от 25.08.2020г. до 28.08.2020г.
включително.
От становището се установява също така, че на всички лишени от свобода е
осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп
до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има
достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно
локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да закупят такива от
лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед
№ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието.
В становището се посочва още, че л.св. П. е назначаван на работа, както
следва: със Заповед №1270/14.08.2017г. е назначен в „Мебелно производство
Ремонт и обработка на дървени сандъци“, шестдневна работна седмица, осемчасов
работен ден, доброволен труд, за срок от един месец с цел обучение, след което
да премине срещу заплащане в зависимост от заработката, като след обучението си
е спрян от работа, поради несправяне с работата; със Заповед №1675/26.10.2017г.
е назначен на доброволен труд, неплатен по поддържане на хигиенните условия в
затворническата баня, осемчасов работен ден, шестдневна работна седмица,
почивен ден - неделя, като е спрян със Заповед №779/25.05.2018г.; със Заповед
№2207/16.08.2019г. е назначен в „Обособено производство“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив
на шестдневна работна седмица, осемчасов работен ден, с почивен ден - неделя за
срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, работил е до
освобождаването си на 28.08.2020г. Или, за периода на престой в Затвора –
Пловдив ищецът има 429 работни дни. Същият не е изявявал желание за включване в
групова работа, поради желанието му да редуцира размера на наказанието си чрез
включване в работния процес.
Установява се също така, че ищецът многократно е наказван дисциплинарно,
както следва: №677/04.05.2018г. с „изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия“ за ползване на мобилен телефон и употреба на алкохол;
№740/15.05.2018г. с „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“,
тъй като на 07.05.2018г. на Трети пост е употребил алкохол; №752/ 18.05.2018г.
с „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“, тъй като на
09.05.2018г. се е държал грубо и арогантно с постовия надзирател; №839/
31.05.2018г. с „писмено предупреждение“, тъй като е извършил нерегламентирана сделка
с л.св. П.Г. срещу заплащане с цигари; №882/08.06. 2018г. с „лишаване от
хранителна пратка за срок до три месеца“, тъй като на 09.05.2018г. в 08,30 часа
при извършено претърсване и обиск в стая №27, на пост №3, е притежавал вещи с
преправен документ за собственост, оставени му от други лишени от свобода/три
месеца без хранителна пратка/; №1861/ 16.10.2018г. с „изолиране в наказателна
килия за срок до 14 денонощия“, тъй като на 05.10.2018г. в 20,10 часа при обход
на пост №6 мл. инсп. С.К.– надзирател е забелязал л.св. П. във видимо нетрезво
състояние, при което е извършена проверка на ищеца и на останалите в спално
помещение №5, като П. е дал резултат 1,22 промила, друг лишен от свобода – 0,48
промила, а под леглото на трети е намерен мобилен телефон „Самсунг“/7 денонощия
НК/; №409/08.02.2019г. с „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“,
тъй като на 01.02.2019г. в 16,30 часа на пост №6, стая №5 по време на
претърсване е открито преносимо USB-устройство „HUAWEI“, собственост на П./три
месеца без хранителна пратка/; №408/08.02.2019г. с „изолиране в наказателна
килия за срок до 14 денонощия“, тъй като на 01.02. 2019г. в 16,30 часа на пост
№6, стая №5 е направен тест за употреба на алкохол на ищеца, който първоначално
е отказал, както и на други л.св., при което са отчетени на П. 1,61 промила/14
денонощия НК/; №2378/03.09. 2019г. с „изолиране в наказателна килия за срок до
14 денонощия“, тъй като на 26.08.2019г. в 22,30 часа на пост №6, стая №5 е
извършено претърсване и обиск на л.св., при който са открити слушалки СОНИ,
както и модем с антена СОНИ, собственост на П., за които същият е предоставил
подправена служебна бележка/10 денонощия НК/;
№1460/30.06.2020г. с „писмено предупреждение“, тъй като на 26.06.2020г.
в 16,30 часа на пост №6, стая №12 П. е ползвал предоставен му от освободен
л.св. телевизор, без документ. И най-сетне се установява, че ищецът е бил и
награждаван с писмена похвала за показана добра работа и примерно поведение.
Представени по делото са също така с писмо Рег.№5329/07.10.2020г. на
Началника на Затвора – Пловдив:
- Справка от Величка Танкинова – младши експерт, от която се установява, че
Затворът – Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи,
калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички
л.св. в корпуса и двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално
бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност, като грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден график от
Началника на Затвора, два пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св.
има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като
при изхабяване по преценка на л.св. същият има право бельото му да бъде заменено,
като оформи молба, адресирана до началника на затвора. Посочва се изрично, че
няма данни ищецът да е подал молба, в която да изявява воля за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор/л.38/. Представен е в тази връзка Седмичен график на
служебната пералня в Затвора – гр.Пловдив, ведно с Разяснителна легенда на
понятията/л.65-66/. В справката се посочва също така, че за поддържането на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл.80
ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л.св. При извършените проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта;
- Докладна записка от д-р Румяна Даскалова – лекар ординатор МЦ
Затвора-Пловдив, към която е приложено копие от наличната медицинска
документация на П. от 2018г., а именно Амбулаторен лист №548/02.03. 2018г. за
извършен преглед от д-р Димитър Василев – кардиолог; резултати от извършени изследвания
от 13.08.2018г.; Амбулаторен лист №227/22.03.2018г. за извършен преглед от д-р Й.
Д.– уролог; Фиш за спешна медицинска помощ/нечетлив/ и резултати от извършени
изследвания от 13.12. 2018г., с уточнение, че в периода от 2018г. до 2020г.
няма налични прегледи и консултации/л.40-45/;
- Справка относно правното положение на П.П.П., ведно с План на присъдата
/препланиране/ на П.П.П. от 20.06.2019г., Схема за оценяване на вероятност за
ново осъждане и профил на нуждите, Доклад за лишения от свобода П. от
13.06.2019г./л.46, л.57-59/;
- Инструкция за организацията, реда и безопасното използване на спортните
зали и уредите в тях на територията на Затвора Пловдив и прилежащите
затворнически общежития от 05.01.2005г., Графици за разпределение на времето на
лишени от свобода от III и VI пост от
25.03.2014г.; График за ползване на библиотеката към Затвора – гр.Пловдив от
28.06.2006г.; Работно време за клиенти
на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив от 18.11. 2019г., График
за подстригване на л.св. от служебния бръснар/л.60-67/.
С отговора на исковата молба от ответника са представени протоколи за
извършени ДДД обработки в Затвора – Пловдив през целия исков период/л.21 и
сл./.
По делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел О.Р., който
заявява, че познава ищеца от 2018г., месец април, откогато са били в една
стая/№12 на шести пост/ до освобождаването му. В тази стая са били 10 л.св., а
понякога и повече, но със сигурност по-малко от 10 л.св. не са пребивавали в
тази стая, която е преходна, има си санитарен възел, а ищецът е бил в
по-малкото от двете преходни помещения, в което са били настанени 4 л.св. на
площ от приблизително 8-9 кв.м. Уточнява, че тази стая, в която са били
настанени, е бивша тоалетна, която от 4-5 години е пригодена за настаняване на
л.св., през нея минават тръби и от тях има конденз и влага, дори вратата на
санитарния възел е паднала. На следващо място посочва, че едното легло в тази преходна
стая е било на вишка, а другите са били две единични, разположени на пода. В
преходната стая имало един прозорец, който е с размери 1,50/0,70см, може да се
отваря и да влиза свеж въздух, има лампа, обаче в санитарния възел след 10 часа
няма светлина, естествена светлина има, изолация на стените няма и те са
прогизнали. Преходната стая е с плочки, а другата е с балатум, който целият е
изпокъсан, няма никакви плочки в тази стая. В тази преходна стая нямало
отопление и зимата е било студено, не са разполагали с термометър, с който да
замерят температурата, като замервания не са били правени и от администрацията
на затвора. Давали само по едно одеяло на човек за завиване. По отношение на
хигиената твърди, че няма никакви хигиенни условия, сами си почиствали,
осигурявали си сами неща за почистване, като от затвора нищо не им давали.
Впоследствие заявява, че им раздавали препарати, но не всеки месец, а три пъти
в годината, като им давали прах за пране и обикновени сапуни. Има хлебарки и
дървеници, като в годината един или два пъти пръскат, дори и преди около месец
са пръскали с препарат. По отношение на мебелировката твърди, че тук-там има по
някой счупен стол и направени маси, на които да се хранят, има шкафчета, които
са на много години и ръждясали. Впоследствие обаче посочва, че няма нито един
стол и нито една маса, те си ги купували от други л.св., които са повече време
в затвора.
Доколкото свидетелят си спомня, ищецът е имал проблеми с дишането и е
взимал някакви хапчета, но не може да каже от къде ги е взимал, ходил е в
лечебницата и е казвал, че са му давали някакви хапчета. Свидетелят не е
присъствал на криза на ищеца, при която да се е налагало да викат лекар. Докато
е бил в затвора, ищецът е работил в цех за ел. табла. Не е виждал да го викат
за курсове. Банята се ползвала два пъти седмично, имат право да се разхождат по
коридорите в светлата част на денонощието.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди в периода от 05.08.2016г. до 05.02.2017г. по време на
пребиваване от него в Арест – Пловдив и в периода от 05.02.2017г. до 31.08.
2020г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото
от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3
КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/
сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
01.06.2009г., приложима относно първия исков период в частта му от 05.08.
2016г. до 05.02.2017г., както и втория такъв от 05.02.2017г. до 06.02.2017г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г., приложима относно останалата част от исковия период/ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и
ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална
битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали
през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай
при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието
„жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно
като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи –
стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да
осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на
ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по
шест съединени дела Н. и други срещу България/. Последното е пилотно решение по
своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда,
чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или
системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,че
провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване
за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в
българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би поправило
нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на
този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба,
указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на
доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на
ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които
нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно
доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване,
което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху
третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна
връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В тази
връзка и на страните са дадени нарочни указания.
Както вече се посочи, претендираното
от ищеца обезщетение за понесени неимуществени вреди е за периодите от
05.08.2016г. до 05.02.2017г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест –
Пловдив и от 05.02.2017г. до 31.08. 2020г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затвора – Пловдив, които неимуществени вреди се твърди да са пряка последица от
допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение
на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС.
На първо място, с оглед събраните по делото доказателства, следва да се
посочи, че се установява П. *** на 06.08. 2016г. и да е престоял там до
02.02.2017г., данните му за постъпване в Затвора – гр.Пловдив са от
07.02.2017г. и е престоял там до 28.08.2020г.,
когато е бил освободен, или на 05.08.2016г. и от 03.02.2017г. до
05.02.2017г. не се установява ищецът да е пребивавал на територията на Арест –
Пловдив, съответно от 05.02.2017г. до 06.02.2017г. и от 29.08.2020г. до
31.08.2020г. не се установява да е бил на територията на Затвора – Пловдив,
поради което и следва да се приеме, че за 05.08.2016г., от 03.02.2017г. до
04.02.2017г. вкл. и от 29.08.2020г. до 31.08.2020г. вкл., искът е недоказан,
доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посочените
от него заведения, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба
да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени
нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на исковата претенция, касаеща престоя на ищеца в Арест –
Пловдив, който се установи, че е от 06.08.2016г. до 02.02.2017г., от събраните
по делото доказателства се установява недоказаност на извършени нарушения на
чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
Това е така, защото, както вече се посочи, в тежест на ищеца е да проведе
главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения, като в тази връзка
следва да ангажира доказателства, каквито намери за необходимо. От събраните в
хода на съдебното производство такива се установява, че по време на престоя на
ищеца в Арест – Пловдив в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е
осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м., всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка, постоянно течаща студена вода, а ползването
на топла е осигурено сутрин и вечер, същите са били оборудвани с легла, маса за
хранене и табуретки, постелъчно бельо, което ежеседмично се подменя и изпира в
пералните помещения на ареста, в т.ч. на лицата е предоставена възможност да
ползват собствено бельо. Осигурена е и пряка слънчева светлина чрез наличния в
килията прозорец с размери 150/150см, който е отваряем и чрез който при желание
на задържаните лица може да се извършва проветряване. Вентилацията в
помещенията е осигурена и чрез новоизградена вентилационна система. Отделно от
това, за лятото е осигурено охлаждане посредством чилърна система, а през
зимата за отопление се използват климатични конвектори, свързани към
водонагреен газов котел. По делото не се установиха и данни да има дървеници и
хлебарки, в каквато насока са твърденията на ищеца. Обратно, от страна на
администрацията са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в Арест – Пловдив,
а именно, че е бил принуждаван да се съблича гол преди свиждане с адвокат или
свои близки, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.92 ал.1, т.4 ЗИНЗС
задължава надзорно-охранителния състав да извършва обиск на лишените от свобода
при отиване и връщане от свиждане. В тази връзка и от затворническата
администрация се посочва, че въпросът, касаещ обискирането на задържаните лица
е уреден нормативно в чл.286 ал.3, т.2 ППЗИНЗС, която разпоредба предписва, че
за предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража
могат да бъдат подлагани на обиск, който е задължителен във всички случаи на
влизане или излизане от килията или района на ареста, какъвто случай е
безспорно излизането за свиждане, съответно влизането след свиждане. В тази
връзка и доколкото, обискът и претърсването се извършват, с оглед специалната
цел - да се предотврати нарушение, а и по делото няма твърдения извършилите ги
лица да не са сторили това не по установения в правилника и в закона ред,
следва да се приеме, че твърденията на ищеца са недоказани. В подкрепа на
изложеното е и фактът, че от негова страна не са ангажирани доказателства -
протоколи и/или извадки от водения нарочен дневник за извършвани обиск и/или
претърсване, които ищецът да е отказал да е подпише, съответно да е изложил
своите възражения.
И най-сетне, относно възраженията за лошо качество на предоставяната от
Арест – Пловдив храна, следва да се посочи, че от страна на ищеца отново не
бяха ангажирани конкретни доказателства. Исканата от него справка от това
затворническо заведение касае единствено и само условията, при които е
пребивавал, вкл. размер на килиите, брой на осъдените лица в същите, тяхната
осветеност, данни за извършени ДДД обработки и справка за санитарния възел и
банята, която се ползва от ищеца, каквито справки от Арест – Пловдив са
представени и от които, както вече се посочи и по-горе, се установи, че липсват
данни за извършени нарушения по чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
Или, исковата претенция на П. в тази й част, а именно за периода от
05.08.2016г. до 05.02.2017г., в който се твърди, че е пребивавал в Арест –
Пловдив и за който период претендира неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на втора искова претенция, касаеща престоя на ищеца в Затвора
– гр.Пловдив, който се установи, че е от 07.02.2017г. до 28.08.2020г. вкл., от
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че за периодите от
07.02.2017г. до 08.02.2017г., от 11.02.2017г. до 20.03.2017г., от 11.04. 2017г.
до 25.04.2017г., от 16.05.2017г. до 23.05.2017г., от 30.05.2017г. до 01.06.
2017г., от 13.06.2017г. до 24.07.2017г., от 12.09.2017г. до 04.10.2017г., от
11.10. 2017г. до 30.10.2017г., от 03.11.2017г. до 13.12.2017г., от 22.12.2017г.
до 23.12. 2017г., от 31.01.2018г. до 01.02.2018г., 09.02.2018г. до
21.02.2018г., от 26.02. 2018г. до 27.02.2018г. и от 08.03.2018г. до
24.05.2018г.; от 17.08.2018г. до 22.08. 2018г., от 07.12.2018г. до
03.01.2019г., от 10.01.2019г. до 11.01.2019г., от 22.01. 2019г. до 31.01.2019г.,
от 05.02.2019г. до 17.02.2019г., от 19.02.2019г. до 08.04. 2019г. и от
12.04.2019г. до 22.04.2019г. и от 14.06.2019г. до 01.07.2019г., от 03.07.2019г.
до 09.07.2019г., на 12.07.2019г., от 15.07.2019г. до 19.09.2019г., от
26.09.2019г. до 30.09.2019г., от 17.10.2019г. до 24.10.2019г., от 08.11.2019г.
до 01.12.2019г., от 03.12.2019г. до 20.02.2020г., от 03.04.2020г. до
02.06.2020г. и от 25.08.2020г. до 28.08.2020г. включително (в обхвата на
претендирания) ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По делото от страна на ответника не бяха оборени и твърденията за
осигуряване на съответното отопление през студените месеци за времето, през
което ищецът е пребивавал в спално помещение №12 на Шести пост. Това е така,
защото от негова страна се твърди, че е бил настанен в преходно спално
помещение, състоящо се от една по-голяма стая, в която е имало радиатори и една
по-малка стая, в която е липсвал радиатор и той лично е пребивавал в
неотопленото помещение, които твърдения се доказаха от разпитания по делото
свидетел. Същите не бяха оборени от затворническата администрация, доколкото не
се представиха доказателства, че в това по-малко помещение е наличен радиатор
или пък такива, че въпреки неговата липса, в цялото помещение се постига
температура, съответстваща на изискванията на съответните стандарти.
Останалите твърдения на ищеца обаче останаха недоказани.
Освен че в останалите периоди в обхвата на претендирания лицето е обитавало
помещения, в които жизненото му пространство е било повече от 4 кв.м., през
целия исков период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като
във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. В тази насока са и показанията на
разпитания по делото свидетел, посочен от самия ищец. Това, че прозорците имат
решетки, по никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да
влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина
в помещението, но от друга страна, решетките са поставени поради спецификата на
сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Всички помещения,
в които е пребивавал П./килия №27 на Трети пост, килия №5, №17 и №12 на Шести
пост/ са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по
отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище,
се сочи, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден,
като в подкрепа на тези твърдения са приложени и самите графици, касаещи Трети
и Шести пост, видно от които лишените от свобода от Трети пост са разполагали с
достъп до баня всеки вторник и четвъртък от 13,30 часа до 16,30 часа, съответно
лишените от свобода от Шести пост са разполагали с достъп до баня всеки
понеделник и петък от 13,30 часа до 16,30 часа. На лишените от свобода е бил
осигурен и достъп до служебната пералня, както и до служебния бръснар, т.е. и
други дейности, освен къпането, за които би бил необходим достъп до топла
течаща вода, са били подсигурени. До извод в обратната насока не водят
твърденията за ниско налягане, доколкото от една страна, в случай, че това се
дължи на ВиК повреда, то не само лишените от свобода няма да имат вода, но и
всеки гражданин, намиращ се около ВиК повредата, а от друга, понякога и цели
населени места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда
не поставя лишените от свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно положение
от всеки друг гражданин. Все в тази насока и следва да се посочи, че
разпитаният по делото свидетел заявява, че л.св. имат право да се разхождат по
коридорите в светлата част на денонощието, което ще рече, че в случай, че
налягането на по-горните етажи за определен период от време е било слабо, то е
нямало пречка ищецът да слезе на някой от по-долните етажи и да задоволи своите
потребности в общите санитарни помещения.
От цитираната по-горе справка, изготвена от Величка Танкинова – мл. експерт
в Затвора – Пловдив/л.38/ се установява също така и че в Затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода, като в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р., че дават по едно одеяло на л.св., доколкото нито
ищецът, нито свидетелят заявяват да са подавали молба за изпиране на спалното
бельо или за допълнителен инвентар, на която молба да са получили отказ.
Впрочем, налице е и нарочно изявление в тази връзка в посочената справка. Ето
защо, в тази част претенцията също е неоснователна.
По делото не се установиха и данни да има дървеници и бълхи, в каквато
насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото свидетел. От страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.18 и сл./, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са били подадени оплаквания
за хигиената в помещенията в Затвора – гр. Пловдив, в т.ч. и за наличието на
инсекти и гризачи.
По отношение на твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че оборудването във
всяко едно спално помещение е стандартно - определен брой легла и съответния
брой шкафчета и няма данни, освен разбира се показанията на разпитания по
делото свидетел, на ищеца да не е било предоставено шкафче, той да е заявил
изрично, че иска такова да му бъде предоставено за лично ползване/а не общо с
някой друг лишен от свобода/ и да му е било отказано. При това положение, ще се
следва да се приеме, че и това твърдение е недоказано.
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото
доказателства справки и становища се установява, че тя се осъществява от
лицата, настанени в спалните помещения, което обстоятелство се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел. За целта л.св. получават
съответните прибори, както и могат да си закупят от лавката вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да ползват и държат при себе си, съгласно
Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. Показанията на
свидетеля по отношение на предоставените материали, настоящият съдебен състав
не кредитира, тъй като същите са противоречиви, така, първоначално същият
заявява, че нищо не им дават от затвора и че сами си осигуряват всичко за
чистенето, а впоследствие посочва, че раздават препарати /прах за пране и
обикновен сапун/, но само три пъти в годината.
Недоказани останаха и следващите твърдения относно общата хигиена,
поддържана от администрацията на Затвора – Пловдив, доколкото също не са
подкрепени с никакви доказателства, а и ищецът не посочва под прозореца на кои
точно килии е изхвърлян въпросният боклук, за да се извърши преценка,
съществувал ли е по отношение на него твърденият риск от разпространение на
зарази. Все в тази насока и следва да се посочи, че от справката на лист 38-39
по делото се установява, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е
разкрит работен обект на основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен
лишен от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е
установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна. На този обект
пък се установява, че за определен период от време, а именно от 26.10.2017г. до
25.05.2018г. е бил назначен именно ищецът, т.е. като част от поддържащите
хигиената лица на територията на Затвора – Пловдив, П. също допринася за
нейното добро поддържане и в случай, че е било допуснато твърдяното нарушение,
на още по-малко основание може да претендира неимуществени вреди/така чл.5 ал.1 ЗОДОВ/.
По отношение на следващото оплакване, а именно, че служител на затвора е
допуснат до работа със съмнения за коронавирус, както и че всички лишени от
свобода са били заключени и не са допускани да се разхождат свободно, а и
храната им е била носена по килиите, следва да се посочи, че отново не се
констатира ищецът да е бил поставен в по-неблагоприятно положение от останалите
граждани на Р.България,доколкото по време на обявената пандемия, правото на
свободно придвижване като цяло е било ограничено за всички граждани, като целта
на това ограничаване е именно с оглед опазване тяхното здраве и живот, каквато
цел, очевидно е следвана и от затворническата администрация. В този смисъл
оплакванията на жалбоподателя съдът намира за неоснователни. Впрочем, не са
ангажирани и каквито и да било доказателства от негова страна в подкрепа на
изложените твърдения.
Ищецът не успя да се справи и с доказателствената тежест относно
твърденията за лошо качество и нискокалорична храна, предоставяна на лишените
от свобода през целия му престой в Затвора – Пловдив, както и за лошите битови
условия през време на пребиваването му в наказателна килия, като изложените
по-горе съображения, касаещи престоя в Арест – Пловдив, са приложими и в този
случай. Видно от направените в исковата молба доказателствени искания,
поддържани в първото по делото о.с.з. от процесуалния представител на ищеца -
адв.М., липсват такива в твърдяната насока, а тежестта да установи извършени
нарушения по чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, е на ищеца.
По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг
затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода са определени в Наредба №2/ 2010г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването
и Министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС. Налице е разлика
между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване,
оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската
такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната
следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това
следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от
17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г. Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се
създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил,
доколкото, видно от представеното медицинско досие, на същия са правени редица
прегледи от различни специалисти – кардиолог, уролог, в т.ч. в амбулаторния
лист от 02.03.2018г. се посочва, че има фамилна обремененост, касаеща
заболяването бронхиална астма, като придружаващо заболяване също е посочена
астма, т.е. не се установява по безспорен начин къде точно се е разболял П. от
посочената астма. Без значение обаче дали се е разболял преди постъпването си в
Затвора – Пловдив или е заболял на по-късен етап, от разпита на свидетеля Р. се
установява, че ищецът е посещавал лечебницата, откъдето са му предоставяли
лекарства, които е приемал за проблемите с дишането. Отделно от това,
свидетелят посочва и че не е присъствал на криза, налагаща викането на лекар.
Или, не се установява ищецът да е имал конкретни здравословни оплаквания, на
които да не е получил полагащата се медицинска помощ. Все в тази насока и
следва да се посочи, че няма данни да е бил диагностициран от съответни
специалист, който да е назначил терапия и/или да е препоръчал използването на
инхалатор и на тези нужди ищецът да е получил отказ от администрацията на
Затвора – Пловдив.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална
и корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална
корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от
рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от
свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според
ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална
социална дейност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 47-56 по
делото, ищецът не е изявявал желание за включване в групова работа, поради
желанието му да редуцира размера на наказанието си чрез включване в работния
процес. В подкрепа на изложеното е и фактът, че за целия си престой има 429
работни дни, за което са изложени конкретни данни с какви заповеди и на какви
позиции е бил назначаван П., поради което и не може да се приеме, че ищецът е
бил изцяло лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за
ресоциализация и личностна промяна.
От гореизложеното е видно, че за конкретно посочени периоди ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на
Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Установява се също така, че в период от около шест месеца/колкото трае
отоплителният сезон 2019/2020/, когато ищецът е пребивавал в килия №12 на Шести
пост, на ищеца не е било осигурено отопление, съответстващо на изискванията на
съответните стандарти.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно липса на достатъчно жилищна площ
за периода от 07.02.2017г. до 08.02.2017г., от 11.02. 2017г. до 20.03.2017г.,
от 11.04.2017г. до 25.04.2017г., от 16.05.2017г. до 23.05. 2017г., от
30.05.2017г. до 01.06.2017г., от 13.06.2017г. до 24.07.2017г., от 12.09. 2017г.
до 04.10.2017г., от 11.10.2017г. до 30.10.2017г., от 03.11.2017г. до 13.12.
2017г., от 22.12.2017г. до 23.12.2017г., от 31.01.2018г. до 01.02.2018г.,
09.02. 2018г. до 21.02.2018г., от 26.02.2018г. до 27.02.2018г. и от
08.03.2018г. до 24.05. 2018г.; от 17.08.2018г. до 22.08.2018г., от 07.12.2018г.
до 03.01.2019г., от 10.01. 2019г. до 11.01.2019г., от 22.01.2019г. до
31.01.2019г., от 05.02.2019г. до 17.02. 2019г., от 19.02.2019г. до 08.04.2019г.
и от 12.04.2019г. до 22.04.2019г. и от 14.06.2019г. до 01.07.2019г., от
03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г., от 15.07.2019г. до 19.09.2019г.,
от 26.09.2019г. до 30.09.2019г., от 17.10.2019г. до 24.10.2019г., от 08.11.2019г.
до 01.12.2019г., от 03.12.2019г. до 20.02.2020г., от 03.04.2020г. до
02.06.2020г. и от 25.08.2020г. до 28.08.2020г. включително/общо 683 дни/ и
липса на достатъчно отопление за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г., когато
ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които периоди ищецът е пребивавал в това заведение.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване и достатъчно отопление, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, липсата на достатъчно отопление, са предизвикали такова ниво
на страдание за П., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Тореджани,
делото Червенков срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от
съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ и липса на достатъчно
отопление, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 2 000 лева при съобразяване на
съдебната практика по идентични дела.
Според този съд именно посоченият
размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от
състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост.
В останалата част за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от
20 000 лева, за периода от 05.02.2017г. до 31.08.2020г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвор – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/в размер на 2 000 лева/, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2020г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в процеса разноски.
Те се констатираха от една страна да са в размер на 10 лева за заплатената
държавна такса.
От друга, в представения договор за правна защита и съдействие/л.7/,
сключен с ищеца, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно
представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице.
На основание чл.10 ал.3 изречение второ от ЗОДОВ, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/, възнаграждението за
пълномощника на ищеца възлиза на 1 430 лева, а съразмерно уважената част от
иска има той има право на сумата от 95,33 лева. Или на адв. М. следва да се
заплати от ответника сумата от 95,33 лева възнаграждение.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се
явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78
ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на П.П.П., понастоящем в Затвора – Пазарджик
сумата от 2 000/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив, както и
законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2020г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния и размер от 20 000 лева
и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 05.02.2017г. до
31.08.2020г., както и претенцията в размер на 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба изцяло, за понесени от П.
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест –
Пловдив за периода от 05.08.2016г. до 05.02.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на П.П.П., понастоящем в Затвора – Пазарджик сумата от 10/десет/лева, представляваща внесена държавна
такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, партер
сумата от 95,33/деветдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по
делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” – София, ул.”Н.
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: