№ 416
гр. Разград, 01.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20223330200386 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Производство по реда на чл. 223 от НПК.
В залата се явяват разследващ полицай Г. И., лицето чийто разпит пред
съдия се иска З. С. С., както и АДВ. Д. П., повереник на З. С. С..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл.223 НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за разпит пред съдия на свидетеля З.
С. С. по ДП № 1873-Зм-410/2022 г. по описа на РУ - Разград.
СНЕ се самоличността на свидетеля.
З. С. С., родена ******* г. в гр. Исперих, живуща в с. К.****,
български гражданин, с основно образование, неомъжена, съжителстваща на
семейни начала с В. Ф. А., неосъждана, ЕГН **********, тел. ****.
СЪДЪТ разясни на свидетелят правата й по НПК и го предупреди за
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 НК.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато
бъда призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на
поставените ми въпроси, както и да остана на разположение на органа, който
ме е призовал, докато това е необходимо. Предупреден съм за отговорността,
която нося при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на
истина, както и при разгласяване на материалите по производството без
разрешение на прокурора- чл. 120 и чл. 198 от НПК; чл. 290, ал. 1 и чл. 360 от
НК.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление мен, мои възходящи , низходящи, братя, сестри или съпруг или
лице с което се намирам във фактическо съжителство – чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам
1
във фактическо съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата,които имам, а именно: да си служа с бележки
за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите
показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат
заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете;
които накърняват моите права и законни интереси – чл.122 ал.1 от НПК.
Уведомен съм ,че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам,
че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и
съгласно чл.122 ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури
тази възможност.
СВИДЕТЕЛЯТ З. С. С.: Разбирам, какви са ми правата. Запозната съм с
разпоредбата на чл. 119 от НПК. Беше ми назначен адвокат и се явявам с
него. Желая да бъда разпитана в качеството на свидетел въпреки, че В. ми е
мъж, и ще разкажа всичко така, както стана. Обещавам да говоря истината.
През 2006 г. се омъжих за В.. Нямаме граждански брак, но живеем на семейни
начала. През 2007 г. и 2008 г. се родиха двете ни дъщери. Имаме и едно малко
детенце, родено през 2020 г., което този месец ще стане на 2 годинки. И
трите ми деца са момиченца, но между средната ми дъщеря и малката,
имахме момченце, но то на 3 г. и половина почина от анемия. Момченцето
ни, когато се разболя всеки ден бяхме по болници. 14 дни беше в кома във
Варна, в болница „Света Марина“ бяхме. Един месец преди момченцето да се
разболее и почине В. започна да се дразни с мен. Това се случи в края на 2016
г., по Коледа. Това си го спомням, защото беше Коледа. От тогава той създава
тези проблеми. Причината за тези негови дрязги, за цялото му това поведение
е, че той много ревнува. Дразни се от всичко което правя, няма да отида в
комшиите, да не ходя в сестра му. Забраняваше ми всичко, например да не
ходя в магазина. Не ходя в магазина, само трябваше да стоя в къщи и пращах
децата. Дори ако се наложи да отида някъде, винаги има човек с мен, майка
му, баща му, децата, сестрите му, няма значение кой, винаги има човек с мен.
Откакто сме заедно с В. живеем в с. К.******. В тази къща живеем аз, В. и
нашите деца, живеят майка му и баща му. В. има две сестри, те и двете са на
квартира в селото. Едната му сестра е омъжена за моя брат, те също нямат
брак, но си живеят заедно и си имат деца. От 2016 г. В. все ми говореше, че
съм имала друг мъж, все за курвенски неща, аз не съм излизала дето се казва
от вкъщи, и все ме обвиняваше и така ми казваше. Всеки път за това ме
биеше. Например ако отиде на работа и там като се ядоса, и си го изкарва на
мен, като ме бие. Аз го питам - Защо на мен си го изкарваш? Например ти си
се ядосал на работа , а мен тормозиш. С когото имаш проблем оправи се с
него, така му казва. Той нищо не ми отговаряше. След това почваше да ми
говори, че съм ходила на мъже. Когото и да питате от селото, аз въобще не
излизам от вкъщи. Имаше периоди, когато ме биеше няколко дни поред,
когато почина момченцето, тогава ме биеше почти всеки ден. Докато бях
бременна, не ме биеше. Най-малкото момиченце се казва Н.. Аз като бях
2
бременна с нея, не знаех, че съм бременна, и той не знаеше. Беше ме ударил,
даже ме беше блъснал и тогава аз имах жалба. Започна да ме боли корема,
имах болки след неговите удари, подадох жалба и отидох на лекар. Преди да
пусна жалбата ходих на лекар, и тогава разбрах, че съм бременна. Пуснах
жалба до кварталния и той писа, че съм бременна. Кварталния писа много
нещо, попълних и аз нещо, но нямам представа какво, писах нещо, но имах
много болки, и не знаех какво. Докато бях бременна и докато се роди малката
дъщеря, имаше период в който всичко беше добре, до миналата година м.
10.2021 г. По това време В. работеше тук в града по строителство. Тогава
една вечер се прибра, не мога да кажа датата, беше се ядосал нещо на работа.
Седна на масата да пие нещо, пи някакъв алкохол. Аз бях с малкото дете,
беше по-малко тогава и се занимавах с нея. След 1-2 часа след като беше в
къщи, слезе в центъра и се върна пиян беше, клатеше се насам, натам. Видях,
че идва пиян и му помогнах да влезе вътре. Накара ме да му събувам
обувките. Изкарах му едната обувка, втората не можах да изкарам, и той
започна да се кара с мен, защо му събувам обувките. После пак каза –
Събувай ми обувките. Започна да се кара с мен, започна да ме удря с юмруци.
Имаме шкафове, удари ме на вратата, имах на много места синини. Хем ме
удари с юмрук, хем ме блъсна към шкафовете и стените, удари ме по устата и
ми изби два зъба. Зъба ми се заби в устната. Казах му - Спри за малко. Молех
го да спре. Цялата бях в кръв. Молих го да спре за да мога да пия вода, децата
бяха покрай нас. Само викаха – Татко, недей. Казах на средната дъщеря да
вземе малката и да излязат навънка, защото се страхувах за тях. Малката
беше заспала. Притеснявах се, исках да не ни види, това беше 9-10 ч.,
вечерно време. Той не спря да ме удря, бях цялата в кръв. Голямата дъщеря
викаше - Татко недей, недей. Нищо друго не можеше да направи детето.
Голямата дъщеря беше миналата година на 14 г. По едно време той ме бутна
към дивана, който е там, и седна до мен. Не ми позволи да пия вода. Помолих
го – Много те моля, искам да пия една вода. Той каза - Добре пий. Пих малко
вода. Той поиска да му подам цигара. Подадох му цигара, запали си
цигарата, наведе си главата, аз тогава го бутнах назад и тогава излязох. Аз
разбирах тогава, че ще продължава още да ме бие. За това го бутнах, за да се
спася. Искам да уточня, че дивана е разтегателен и беше разтегнат, и като
запали цигарата, като го бутнах той легна на дивана, по този начин успях да
избягам, защото му беше трудно да стане. Ръцете му са като клеши и не мога
да се измъкна от него. Това беше начина да избягаме с дъщеря ми. Искам да
уточня, че до сега на децата не е посягал, проблема му беше само с мен. След
този случай, близо до къщата, където живея с В., живее моя брат и сестрата на
В.. Аз с децата отидохме там. Те ме видяха, че цялата съм в кръв и нямам
зъби. Цялата случка се разигра през нощта, не знам колко беше станал часа.
Те веднага се обадиха на кварталния, оформих едни документи. Нещо
ставаше дума за съда, дали ще го съдя, ще обжалваме. Аз тогава му казах, че
всичко ще направя, виж какво ме направи. После дойдохме в Разград,
попълнихме документи, изпратиха ме в поликлиниката. Прегледаха ми
3
зъбите, носех някакви документи в полицията. Имаше тогава дело и му
сложиха условно на В., ама не знам какво му е условното, защото не ми е
казвал. И отминалата година след този случай, който разказах не ми е правил
никакви проблеми. Но м. януари отиде в чужбина и се върна в края на м.
април. Тогава ми каза, че трябва да се махне, за да не прави бели, и за това
замина за чужбина. В края на м. април донесе малко пари, започна да
ремонтира къщата. До преди два дни, 29.06.2022 г.,до тогава бяха добре
нещата. На 29.06.22 г. отиде на работа през деня в с. Пороище мисля, че
отиде да работи на частно, за каквото са го извикали. Върна се на 29.06.22 г.
през деня, легна за малко. Стана в следобедните часове на 29. Като стана от
сън започна да пие алкохол, пиеше бира около 2 килограма - туба, но не можа
да я изпие, остана. Между 6-7 ч. вечерта пак започна да се дразни с мен. До
преди да се върне от работа, аз готвих. Докато готвех ми се обади да отида до
магазина, да му купя цигари. Аз отидох да взема цигари и пак се прибрах в
къщи, да съм отсъствала от къщи 15-20 мин. Вечерта като започна да пие,
започна да се дразни с мен, къде съм била днеска, къде съм ходила. Обясних
му като човек, без да повишавам тон, че съм готвила и ми се е обадил да
отида да му взема 2 кутии цигари. Тогава магазинерката ми каза, че на
магазина няма цигари, а довечера щяла да докара. Тогава му казах, когато се
прибра. Започна той да се заяжда – Ти цял ден не беше в къщи, ходиш по
мъже. Започнаха същите разправии. Казах му на него, че не съм
освобождавала къщата, къде да отида. Даже по месинджър ми се обади и ме
видя, че съм в къщи. Аз това му казвам – Ти нали ме видя, че съм в къщи.
Нищо не съм правила, казах му, че никаква работа нямам с други мъже. Не
можа да ме познаеш от толкова години, че аз не съм такава жена да отида при
други мъже. Той стана от масата, говореше – Не, ти лъжеш, аз знам. Започна
да ме удря с ръце по лицето. Започна да ме удря с шамари по лицето, прави
се, че уж ще ме удари с едната ръка, показва едната, удря с другата. Хванах
му ръцете, и му викам – Недей, недей. И той тогава ме удари с глава, по
главата в областта на челото. Децата бяха покрай нас, голямата пак дойде –
Недей татко, му вика. Другите видяха всичко. Детето се мъчеше да го
успокоява, да ме предпази мен. Мина между мен и него, пред него застана и
му вика – Татко недей, седни. Той каза - Добре татко, няма да правя нищо на
майка ти. Искам да уточня, че когато ме удряше с шамари и с главата, бях
седнала на стола, а той беше прав. Тогава станах от стола, а зад мен е
чешмата, която е външна. Всичко това, за което разказвам се случва под
навеса, където е пред къщата, там има маса, столове, имаме външна чешма,
която беше зад мен. Изправих се от стола за да отида до чешмата, за да се
наплискам. Аз станах и тръгнах към чешмата. Тогава той се опитал след мен
да ме удари с ритник. Това после ми го каза дъщеря ми. Отидох да пия вода,
сипах си вода в чашата, пих и след това чашата я сложих на масата. В това
време В. отиде до тоалетна, аз използвах този момент, казах на децата –
Давайте да се махаме от къщи. Но преди да отиде до тоалетна, беше запалил
цигари и ми каза с много спокоен глас, че няма да може да живеем вече
4
заедно. Но продължаваше да ме обвинява с курвенски работи. Каза ми – Вече
няма да може да живеем заедно, излизай от къщи, остави моите деца и
излизай от къщи, отивай където искаш. До сега такова нещо не ми беше
казвал, останах шашната. Тогава тръгна в тоалетната и казах на децата -
Хайде майко, щом така иска да отиваме. Тръгнахме към неговия вуйчо, той
близо живее. Не можахме 200-300 метра да минем, от къщи той викаше –
Върнете, се върнете се. Ние не се върнахме, а започнахме да бягаме, защото
знаех, че ще прави някакви проблеми, че пак ще ме бие. Тогава аз се обърнах
и видях, че В. тича след нас. По едно време пристигна до мене. Пред мен бяха
средната и малката ми дъщеря. Голямата ми дъщеря беше избягала по-
напред. Викаше на нея - Върни се татко, няма да правя нищо на майка ти. Тя
много се беше уплашила и отиваше при вуйчо му да търси помощ. Тогава не
си спомням с каква дреха бях, уточнявам бях с тениска. В. ме хвана за
тениската за да не избягам от него и ме върна в къщи, заедно със средната и
малката дъщеря. Върна ме в къщи и вика - Къде отиде Ф.. Ф. се казва
голямата ми дъщеря. Аз му обясних, че сме тръгнали да отидем във вуйчо му,
и дъщеря ни е отишла там, защото няма къде да отиде. Изпратих малката
дъщеря да прибере кака си. В. изпрати средната дъщеря да прибере кака си.
След известно време първо се върна Е. – средната ми дъщеря, каза че е
заключена вратата на вуйчото, нямало ги е и се връща. Това го разбрала от
кака си, която е срещнала по пътя си. През цялото това време В. ми казваше,
къде сме отивали, защо така, къде отишла Ф.. Продължи да се разправя. Това
го е чула голямата дъщеря и казала на сестра си, че ще отива да търси помощ,
защото чула, че продължаваме да се караме. Защото В. казал, че ще
продължава да ме бие и затова щяла да търси помощ. В последствие разбрах,
че е отишла в магазина на кмета. Казала на кмета – Татко бие майка ми, моля
да се обадиш на полицията. Поискала помощ от кмета. Когато Е. се върна
през това време каза, че кака й е казала, че вуйчо й го няма. В. отново
изпрати Е. да прибере кака си. Когато са говорили, Ф. е казала на Е., че отива
да търси помощ при кмета и втория път когато В. изпрати Е. да прибере кака
си, не е отишла във вуйчо си, а направо е отишла при кмета. Тогава кмета се е
обадил на полицията. Доколкото разбрах мисля, че е имало сигнал и от
комшиите, че прави В. проблеми. По същото време става. Разбрах, че кмета е
накарал децата да чакат при него да дойде полицията. Децата дойдоха заедно
с кмета и полицията. Кмета оставил децата в колата си. Кмета дойде с двама
полицаи. Аз бях с най-малката дъщеря в къщи при В.. Аз видях полицейската
кола, но не казах нищо на В.. Кмета го извика, той като излезе навънка видя,
че полицаите са дошли. Тогава попълнихме документи, и аз им разказах
всичко което се е случило. Големите деца бяха уплашени, малката е по-
мъничка и не разбира, нереагира по никакъв начин, но каките играеха с нея,
да е по-настрани за да не разбира. Аз бях уплашена, защото това не е един,
два пъти, а много пъти. Аз се уплаших не спира да се дразни, продължава и
ме удря. Ако не бяха извикали полиция мисля, че повече щеше да ме бие. В.
се опитваше да ме удря пред полицаите и го задържаха, пак се дразнеше с
5
мен. На мен ми викаше – Зелиха, недей знаеш, че съм с условно. Бях
принудена, защото трябваше да се спасявам. Искам да уточня, че от една
седмица майката и бащата на В. не бяха в къщи, извикаха ги в Русе да работят
за няколко дена, сигурно ще се върнат след няколко дена. Когато се случи
всичко това не бяха в къщи. Майка му и баща му са ме виждали, че ме е бил.
Майка му и баща му от години, до миналата година не бяха в къщи, с години
наред бяха на работа в Русе. Когато попълвахме документите с полицаите ми
викаше – Недей Зелиха, знаеш че съм с условно. Той ми каза да не го
обжалвам, че ще влезе вътре. Аз му казах – Ти да не си ме ударил и аз нямаше
да пускам жалба. Много добре знаеш, че си с условно. Беше станало вече
тъмно и сестрата на В. взе малката, за малко у тях за да може да приключим с
документите. След това аз и децата се върнахме в къщи, а В. го задържаха.
Докато пишех жалбата аз не съм чула нищо В. да ме заплашва на турски език,
че ще ме заколи. В. пред полицаите говореше и на български и на турски,
както му хрумва. В къщи по принцип говорим на турски език. Но когато ми
казваше на мене да не попълвам и да не пускам жалбата ми го казва на турски
език. Дори полицаите по едно време казаха да говорим на български език,
защото не могат да разберат, какво говорим. Там бяха и моя брат и неговата
сестра. Те говореха нещо помежду си на турски език. Аз такова нещо не съм
чула. Уточнявам, че В. ми удари 5-6 шамара с ръце и от удара главата по
челото, най- много ме заболя челото, и главата ме заболя. Не знам дали съм се
зачервила, не съм се видяла, там нямаме огледало навън. Вчера, когато ме
прегледаха в полицията ме болеше повече, но в къщи се мазах с кремове,
олекна ми и не ме боли толкова.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Г. И.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. ПАВЛОВ: Нямам въпроси.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,33 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни
екземпляра.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6