РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Габрово, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600281 по описа за 2024 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат В. П. от АК
Габрово, в качеството й на договорен защитник на подсъдимия М. А. Т. от с.
***, общ. Севлиево против Присъда № 23/10.06.2024 г. по НОХД № 44/2024 г.
на РС Севлиево.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия М. А. Т. от с. ***, общ. Севлиево, с ЕГН **********, роден на
*** в гр. ***, български гражданин, ****, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
24.07.2023 г. до 08.08.2023 г. включително, в гр. Севлиево, при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, на три пъти се
заканил с убийство на Д. Л. Д., и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, а именно:
На 24.07.2023 г. в гр. Севлиево се заканил с убийство на Д. Л. Д. чрез
действия - нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото и
чрез думите: „Ще те ликвидирам!", „Ще те убия!", „Ако те видя с някой
1
друг, ще те заколя!",
На 26.07.2023 г. срещу 27.07.2023 г. в гр. Севлиево се заканил с убийство
на Д. Л. Д. чрез действия - нанасяне на удари с юмруци и ритници в
областта на главата и на тялото и чрез думите: „Ще те убия!", „Ще те
заколя!", „Ще те ликвидирам!" и
На 08.08.2023 г. в гр. Севлиево се заканил с убийство на Д. Л. Д. чрез
думите „Тази вечер ще те убия!", „Знам, че ще излизаш с твоите
приятелки да посрещаш рождения си ден и ще те убия заедно с тях!",
„Само да тръгнеш ще те убия!", с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
така наложеното на М. А. Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е
определил ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът е НАЛОЖИЛ на М. А. Т.
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК през първата година на
изпитателния срок, както следва: Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът е осъдил подсъдимия М. А. Т., с ЕГН ********** от с. ***, общ.
Севлиево, ул. ***, да заплати на частния обвинител Д. Л. Д., с ЕГН
**********, от гр. Севлиево, ***, направените от нея разноски за адвокатски
хонорар в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
Съдът е осъдил подсъдимия М. А. Т. да заплати по сметка на ОД на МВР
- Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 10,80 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на СРС е незаконосъобразна
и неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Нарушено било правото на защита на подсъдимия.
2
Претендира се окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда
и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение.
С жалбата не са направени доказателствени искания. Окръжният съд
прецени, че е необходим допълнителен разпит на свидетелите Д. Л. Д. и А. И.
М., поради което по свой почин допусна и проведе такъв в съдебно заседание.
В съдебно заседание, защитникът адв. В. П. от АК Габрово и
подсъдимият М. Т. поддържат въззивната жалба и направено искане.
В съдебно заседание, частният обвинител Д. Л. Д. и нейният повереник
адв. М. Б. от ВТАК оспорват въззивната жалба и молят присъдата на
районния съд да бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. А. Т. живее в с. ***, общ. Севлиево. Пострадалата Д. Л.
Д. живее заедно с родителите си в гр. Севлиево в жилище на адрес - ж.к. ***.
В периода от месец февруари на 2023 г. до месец юли на 2023 г. свид. Д.
Д. и подс. М. Т. живели на семейни начала в жилището на горния адрес. Още
докато живеели заедно, между Д. и Т. имало конфликти. Поради
неразбирателството помежду им двамата се разделили. След като подс. Т.
напуснал дома, в който живеел с Д., започнал да се държи агресивно спрямо
нея.
На 24.07.2023 г. вечерта, около 23,30 ч., подсъдимият отишъл с
автомобил в близост до ж.к. ***, като поискал да говори с пострадалата.
Последната се съгласила, тъй като имала желание да обсъдят изнасянето на
останалия багаж на подсъдимия от жилището, където същият живял по-рано
заедно с нея. Именно поради тази причина пострадалата излязла от дома си и
седнала в колата на подсъдимия. В хода на разговора подс. М. Т. заявил на
пострадалата, че не приема раздялата им и иска да се съберат отново. След
3
като свид. Д. заявила, че не желае да възобновяват отношенията си, подс. Т. се
ядосал и започнал да й нанася удари с юмруци по главата, в областта на
челюстта. Свид. Д. вдигнала ръка пред лицето си, за да се предпази, а
подсъдимият я сграбчил и я ударил по ръката, поради което Д. вдигнала и
другата си ръка. Тогава Т. й нанесъл удари в областта на подмишницата, по
бедрото и по лицето. Докато нанасял ударите на пострадалата, подсъдимият й
се заканил с убийство чрез думите: „Ще те ликвидирам!", „Ще те убия!", „Ако
те видя с някой друг ще те заколя!". Д. Д. успяла да отвори вратата на
автомобила и да избяга от подсъдимия. На следващия ден Д. посетила съдебен
лекар в гр. Велико Търново, където й било издадено Съдебно медицинско
удостоверение № 109/2023 г. от съдебен лекар д-р Д.Г..
Два дни след това, на 26.07.2023 г., около полунощ, подсъдимият Т.
отново причакал пострадалата в ж.к. ***, като отново бил с лек автомобил.
Подсъдимият помолил пострадалата да се качи при него в автомобила под
предлог, че се разкайвал за поведението си на 24.07.2023 г. Свид. Д. седнала в
автомобила, но оставила вратата отворена. Първоначално подс. Т. започнал да
се извинява на пострадалата и я попитал дали може да му прости.
Пострадалата заявила, че не може да забрави това, което й бил причинил, и не
може да му прости. Тогава подс. Т. ударил с юмрук свид. Д. в областта на
челюстта, в резултат на което тя политнала и паднала на улицата извън
автомобила. Тогава подсъдимият слязъл от колата и ритнал пострадалата в
областта на коляното докато същата се опитвала да се изправи. В резултат на
това, Д. отново паднала на земята. Веднага след това подсъдимият ритнал
пострадалата в областта на главата. Тя се хванала за главата с две ръце, след
което подсъдимият започнал да й нанася удари с юмрук в областта на
подмишниците и по краката. След това подс. Т. хванал свид. Д. за ръката и
започнал да я дърпа, а с другата си ръка продължавал да й нанася удари с
юмруци по цялото тяло. Едновременно с нанасянето на ударите подсъдимият
крещял думите: „Ще те убия!", „Ще те заколя!", „Ще те ликвидирам!".
По същото време свидетелят Й.Г.П. се прибирал към бунгалото, в което
живеел, на около 50 метра от последния жилищен блок в ж.к. ***, по път за
зеленчукови градинки в северозападна посока. Докато се прибирал свидетелят
П. възприел случилото се, тъй като чул виковете на подсъдимия и
пострадалата и спрял, за да види какво става, като се скрил до дърво между
гаражите, откъдето възприел както нанасянето на побоя на пострадалата от
4
страна на подсъдимия, така и чул репликите, отправени от подсъдимия към
нея.
Случилото се било възприето и от свидетеля А. И. М., който също
живеел в бунгало на ул. ***, на около 50 метра от последния жилищен блок в
ж.к. ***. Същата вечер, около полунощ, свид. М. чул силен лай на кучета,
поради което излязъл навън, за да види какво става. Тогава свидетелят М.
видял, че подсъдимият нанася удари на пострадалата с юмруци и ритници, и
чул отправените от него спрямо нея реплики: „Ще те убия!", които
подсъдимият изричал докато нанасял ударите на пострадалата. Свидетелят М.
се намесил, като се провикнал: „Кого ще убиваш ти?", след което подсъдимият
преустановил побоя, качил се в колата си и избягал.
Свидетелят П. възприел и намесата на свидетеля М., както и
автомобила, с който бил подсъдимия - черен на цвят, марка „***", модел „***"
с регистрационен номер ***. Свид. М. разпознал свид. Д. след като се
доближил до нея. Познавал я отпреди, тъй като двамата живеели в един
квартал. Свидетелят М. се опитал да помогне на пострадалата, но тя бързо
избягала в посока към дома си.
На 28.07.2023 г. пострадалата отново посетила съдебен лекар в гр.
Велико Търново - д-р Д.Г., като й било издадено второ Съдебно медицинско
удостоверение № 114/2023 г.
На 08.08.2023 г. вечерта свид. Д. Д. управлявала автомобила си марка
„***", с рег. № *** в гр. Севлиево. През целия ден подс. Т. правил опити да се
свърже с нея по телефона, но пострадалата била блокирала номера му. Тъй
като непрекъснато получавала съобщения, че подсъдимият я търси,
пострадалата му се обадила и му казала да я остави на мира, както и че
двамата щели да се разберат в съда. Подс. Т. й казал, че я е видял в града и, че
кара след нея. Пострадала видяла, че подсъдимият действително шофирал
автомобила си след нейния, поради което казала на Т. да спре, за да говорят.
Така двамата спрели колите си на улица до паркинга на товарния портал на
завод ***. Заедно с подсъдимия в автомобила му пътувал и свидетелят Е.Е.Ч..
След като спрял, подсъдимият слязъл от автомобила си, а свидетелят Ч.
останал вътре. Тъй като се страхувала от подсъдимия, пострадалата не слязла
от своя автомобил, а само свалила стъклото на прозореца на предната лява
врата, за да може да говори с М. Т.. Последният обаче се качил в автомобила
5
на пострадала, тъй като не искал разговорът им да бъде чут от свидетеля Ч..
След като се качил в автомобила, подс. Т. казал на свид. Д., че щял да й
направи подарък за рождения ден като я убие и й строши автомобила, и че не
можел да живее без нея. Подс. Т. се заканил с убийство на пострадалата като й
казал: „Тази вечер ще те убия! Знам, че ще излизаш с твоите приятелки да
посрещаш рождения си ден и ще те убия заедно с тях!". След това М. Т. извил
пръстите на дясната ръка на свид. Д. и започнал да я дърпа към него, а тя
започнала да го блъска да го моли да слезе от автомобила й. Подс. Т. излязъл
от автомобила и отново заплашил пострадалата с думите: „Само да тръгнеш,
ще те убия!", след което започнал да рита и удря автомобила й, като счупил
лявото й странично огледало и ритнал левия заден калник, в резултат на което
същият се деформирал. Пострадалата заключила автомобила и потеглила с
него към дома си. Подс. Т. потеглил след нея с автомобила си и я следвал
известно време, след което си тръгнал.
Пострадалата се прибрала в дома си, като уведомила родителите си за
случило се. След като научил за станалото, баща й подал сигнал на тел. 112.
Пристигналите на място полицейски служители съставили на подсъдимия
разпореждане по реда на ЗМВР /копие приложено на л. 33 по делото/.
На следващия ден 09.08.2023 г. пострадалата подала молба до Районен
съд Севлиево по реда на Закона за защита от домашно насилие, където било
образувано Гр. дело № 850/2023 г. по описа на съда и била издадена Заповед за
незабавна защита № 8/09.08.2023 г.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Твърдението на подсъдимия, че не е извършвал описаното в
обвинителния акт престъпление не се подкрепя от доказателствата. В
обясненията си на л. 26 – 27 от НОХД № 44/2024 г. подс. М. Т. не отрича, че е
имал интимна връзка със свид. Д. Д., която е прекратена през м. юни 2023 г.
На 24.07.2023 г. ударил два – три шамара на Д., защото обидила неговите
родители. Два дни след това /на 26.07.2023 г./ Т. и Д. говорили в неговата кола.
Тогава не е нанасял удари. От разпитаните за тази дата свидетели, единият бил
приятел на баща й, а другият бил „битов алкохолик“. На 08.08.2023 г. двамата
6
говорили в колата на Д.. Подс. Т. казал на свидетелката единствено, че ще й
провали рождения ден. Тя тръгнала и повредила калника на колата му, а той с
крак счупил огледалото на нейната кола. За всеки един от трите случая, подс.
М. Т. отрича да е отправял заплахи за живота на Д. Д..
Обратното се установява от показанията на свид. Д. Л. Д., които е дала
на л. 27 – 29 от НОХД № 44/2024 г., както и тези, дадени пред настоящия
съдебен състав на л. 37 от ВНОХД № 281/2024 г. От изявленията става ясно,
че на 24.07.2023 г. се качила в автомобила на Т., за да говорят. След като Д.
отказала да поднови връзката си с подсъдимия, същият й нанесъл удари с
юмруци по главата, в областта на челюстта, по ръката, в областта на
подмишницата, по бедрото и по лицето. Във времето, в което нанасял ударите
се заканвал към Д., че ще я ликвидира, ще я убие, а също и, че ще я заколи. За
следващата дата – 26.07.2023 г. свид. Д. Д. съобщава, че отново се качила в
автомобила на Т., защото той казал, че съжалява за случилото се на 24.07.2023
г. и пак искал да си поговорят. След като се изяснило, че Д. не може да прости
на подсъдимия и няма намерение да поднови връзката си с него, Т. я ударил с
юмрук в челюстта, след което Д. паднала извън автомобила. Докато била на
земята, подсъдимият ритнал свидетелката в областта на коляното и в главата.
Последвали и удари с юмруци в областта на подмишниците, по краката и по
цялото тяло. Докато нанасял този побой, подс. Т. отправял същите закани към
Д., а именно, че ще я убие, ще я заколи и, че ще я ликвидира. На 08.08.2023 г.
Т. се опитал да проведе разговор с Д. в нейния автомобил. След като за
пореден път се изяснило, че Д. не иска да има връзка с Т. и възнамерява да се
обърне към съда, подсъдимият заявил, че ще й направи подарък за рождения
ден като я убие и като й строши автомобила. Заканил се също, че ще убие Д.
заедно с нейните приятелки, когато посреща рождения си ден.
Показанията на свид. Д. Д., освен че са логични и последователни, се
подкрепят и от останалите доказателства по делото. От Съдебно медицинско
удостоверение № 109/2023 г. от 25.07.2023 г. на д-р Д.Г. /л. 44 – 45 от ДП/ се
установява, че по тялото на Д. е имало кръвонасядания по меките тъкани, по
долната част на челюстта, кръвонасядане и оток по вътрешната повърхност на
дясната мишница, кръвонасядане по дясната предмишница и оток в меките
тъкани, охлузна рана по пръстите на лявата ръка с оток на меките тъкани,
кръвонасядане и оток по вътрешната повърхност на лявото бедро. Имало е
оплакване от главоболие и болки в основата на носа при дишане. Травмите
7
отговарят да са получени на 24.07.2023 г. по начина, съобщен от пострадалата.
Това опровергава защитната версия на подсъдимия, че на 24.07.2023 г. бил
ударил „само 2 – 3 шамара“ на Д.. Медицинският документ е в потвърждение
на заявеното от пострадалата, че на този ден е била удряна с юмруци по
главата, в областта на челюстта, по ръката, в областта на подмишницата, по
бедрото и по лицето. Пред съдебния лекар Д. е съобщила, че травмите се
дължат на нанесен на 24.07.2023 г. около 23,30 часа в гр. Севлиево побой от
лице с имената М. Т..
За дата 26.07.2023 г. подс. Т. твърди, че въобще не е нанасял удари на Д.,
нито я е заплашвал. От Съдебно медицинско удостоверение № 114/2023 г. от
28.07.2023 г. на д-р Д.Г. /л. 42 – 43 от ДП/ се установява, че при прегледа са
намерени кръвонасядания и оток по меките тъкани в областта на долната
челюст на Д., кръвонасядания и оток по меките тъкани на вътрешната
повърхност на дясната мишница, кръвонасядания и оток по меките тъкани на
вътрешната повърхност на дясната предмишница, кръвонасядания и оток по
меките тъкани в задната повърхност на лявата мишница, охлузни рани в
областта на дясното коляно, кръвонасядания и оток по меките тъкани на
лявото бедро. Имало е оплакване от главоболие и виене на свят. Травмите
отговарят да са получени на 26.07.2023 г. по начина, съобщен от пострадалата.
Това опровергава защитната версия на подсъдимия, че на 26.07.2023 г. не е
удрял Д. Д.. Медицинският документ е в потвърждение на заявеното от
пострадалата, че на този ден е била удряна с юмрук в челюстта, ритана в
областта на челюстта и коляното, ритана в областта на главата, удряна с
юмруци в областта на подмишниците и по краката и, че е била дърпана. Пред
съдебния лекар Д. е съобщила, че травмите са от нанесен на 26.07.2023 г.
около 00,30 часа в гр. Севлиево побой от лице с имената М. А. Т..
Твърденията на свид. Д. Д. за събитията на 26.07.2023 г. се подкрепят от
показанията на свидетелите А. И. М. и Й.Г.П. В показанията, които свид. А. М.
е дала на л. 29 от НОХД № 44/2024 г., на л. 13 от ДП, приобщени по
съответния ред, както и тези, дадени пред настоящия съдебен състав на л. 48 и
49 от ВНОХД № 281/2024 г. става ясно, че на 26.07.2023 г. след 24,00 часа е
чул кучетата му да лаят. Видял мъж да изкарва момиче от кола и да я рита,
както и да я удря с ръце. Докато нанасял ударите, мъжът викал на момичето:
„Ще те убия“. След като М. тръгнал към двамата с въпроса: „Кого ще убиваш
8
ти?“, мъжът запалил колата и избягал. Свид. М. разпознал Д. Д., тъй като
живеят в един квартал. Предложил й помощ, но тя казала, че ще се оправи
сама. Преди това свид. М. виждал Д. и нейният нападател заедно в същия
квартал. В съдебно заседание на 28.03.2024 г. по НОХД № 44/2024 г. свид. А.
М. е посочил подсъдимия М. Т. като „момчето“, което е удряло Д. Д..
Свид. Й.П. е дал показания на л. 29 от НОХД № 44/2024 г. Заявява, че на
26.07.2023 г. в късните часове се връщал от „почерпка“ със свои познати. Под
един орех видял Д., която познава от преди. Един мъж я измъкнал от кола и
започнал да я рита и да й удря шамари. През това време мъжът крещял: „Ще
те убия, ще те заколя, няма да бъдеш с никой друг“. В съдебно заседание на
28.03.2024 г. по НОХД № 44/2024 г. свид. Й.П. е посочил подсъдимия М. Т.
като мъжът, който удрял Д. Д..
За дата 08.08.2023 г. подс. Т. твърди, че е казал на Д., че ще й провали
рождения ден, ритнал и счупил огледалото на нейната кола, но не е отправял
заплахи. Тези негови твърдения се опровергават от доказателствата по делото.
Веднага след инцидента на тази дата, свид. Д. Д. се обадила на баща си Л.Д..
Същият е разпитан в съдебно заседание на 23.05.2024 г. по НОХД № 44/2024 г.
Съобщава, че видял счупеното огледало на автомобила на дъщеря си
непосредствено след инцидента. Пред него Д. се оплакала, че е била
заплашвана от Т., че „ще я убие, ще я заколи, че ще е само негова и друг мъж
нямало да погледне“, а това, което щял да направи, подс. Т. определил като
„подарък за рождения й ден“. Свид. Л.Д. лично видял и нараняванията на
дъщеря си, получени на 24.07.2023 г. и 26.07.2023 г. Д. Д. казала, че са й
причинени от М. Т.. За инцидента на 08.08.2023 г. потвърждават и
полицейските служители М.Г. и Г.П. Те са говорили с Т. и Д. пред дома на
последната в ж.к. *** в гр. Севлиево. Сигналът на 112 е подаден от подс. Т. и
свид. Д., като по делото са прилож. и записи от разговорите. Полицейските
служители са видели счупеното огледало на лекия автомобил „***“,
управляван от пострадалата. Тези повреди са описани и в протокола за оглед
на местопроизшествие на л. 15 – 20 от ДП. Между Т. и Д. имало пререкания на
място, като станало ясно, че преди това са имали връзка, но са се разделили.
Полицейските служители са съставили разпореждане, с което са разпоредили
именно на подс. Т. да не влиза в спор и пререкания с Д. Д. и да не й отправя
закани и обиди, въпреки твърденията, че е имало агресивно поведение и от
нейна страна.
9
Свид. Е.Ч. потвърждава, че на 08.08.2023 г. подс. М. Т. е влязъл в
автомобила на Д. Д. за да си говорят. Не е чул разговора, тъй като прозорците
на тази кола били затворени. Действително е налице противоречие в
показанията на този свидетел, което е констатирано и от районния съд. Свид.
Е.Ч. твърди, че Д. е скъсала тениската на подсъдимия още докато същият е
бил в колата й, а самият подсъдим заявява, че тя е скъсала тениската след като
той е отишъл до дома й, извикан от полицаите. Свидетелите М.Г. и Г.П.
потвърждават, че пострадалата е скъсала тениската на Т. докато са се
разправяли пред дома й. Правилно районният съд е обсъдил, че свид. Е.Ч.не е
чул разговор между пострадалата и подсъдимия, поради което неговите
показания не могат да допринесат съществено за изясняване на
обстоятелствата по делото. По същият начин, показанията на свидетелката
Н.Т. /майка на подсъдимия/ не могат да допринесат за изясняване на
обвинението за оправени закани, тъй като Т. не е възприела лично диалози
между подсъдимия и пострадалата. Подробности за конкретните дати не са й
преразказвани от нейния син. Свид. Т.а описва събитията, които са протекли
на 08.08.2023 г. пред жилището на Д. в ж.к. *** в гр. Севлиево, които са
последващи деянието и не са спорни.
По делото са представени и други писмени доказателства в подкрепа на
твърденията на свид. Д. Д.. С Решение № 166 от 03.10.2023 г. по Гр. дело №
850/2023 г. на СРС, влязло в сила на 13.10.2023 г., М. А. Т. е задължен да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално и друга форма на насилие по отношение на Д. Л. Д.. На същият е
забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на Д. за срок от 18 месеца. Въз основа на решението е
издадена заповед за незабавна защита. Видно от докладните на л. 60 и 61 от
НОХД, подс. Т. е нарушавал заповедта за незабавна защита. Решенията по
граждански дела не са задължителни за наказателния съд относно въпроса има
ли извършено престъпно деяние. От проведеното производство за защита от
домашно насилие обаче става ясно, че контактите между М. Т. и Д. Д. не се
изчерпват до разговори за багажа на подсъдимия, който е останал в жилището
на пострадалата, нито единствено до опити на Т. да поднови връзката си със
свид. Д.. Налице е системен тормоз от страна на М. Т. по отношение на Д.,
който не е престанал дори и след издаването на заповед за защита от съда и се
10
е наложило Т. да бъде задържан за нарушаване на тази заповед. Горното
опровергава твърденията на подсъдимия, че конфликтните ситуации са
изчерпани с удрянето на „два - три шамара“ на 24.07.2023 г., защото Д.
обидила неговите родители. Показанията на свид. Д. Д. се подкрепят от тези на
свидетелите Й.П., А. М., Л.Д., М.Г. и Г.П., от медицинските документи, които
отразяват подробно телесните увреждания, нанесени на свид. Д. и отричани от
подс. Т., както и от документите, издадени в производството по защита от
домашно насилие, които имат за цел да бъдат прекратени актовете на
физическо, психическо и емоционално насилие от подсъдимия по отношение
на пострадалата, като въпреки това са налице нарушения на издадената от
съда заповед. Няма основание да не се кредитират с доверие в цялост
показанията на свидетелката Д. Д.. Те са логични, последователни,
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото. В
обясненията на подс. М. Т. се представя единствено защитна версия, с която се
цели избягване на наказателната отговорност.
Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия, доколкото на
същия е дадена пълна възможност да участва в събирането на доказателства и
да даде обяснения. В правомощията на съда е да прецени кои доказателства са
относими към предмета на спора и кои доказателствени искания няма да
допринесат за издирване на обективната истина. Поради изложеното,
настоящият състав на ГОС прие, че първоинстанционният съд правилно е
признал подс. М. А. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл. 144,
ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на наложеното от съда наказание:
За извършеното от подс. М. А. Т. умишлено престъпление се предвижда
наказание – до шест години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд
е направил подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, а именно – извършеното от подс. Т. деяние е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, обуславяща се от динамиката на извършване
на подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е
ценил чистото съдебно минало на подсъдимия и доброто му процесуално
поведение. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е взел предвид, че
11
деянието е извършено в кратък период от време и, че тормозът, който е
осъществен от подсъдимия над пострадалата, сериозно е разклатил психиката
й и я принудил да напусне града и да отиде да живее в гр. Казанлък, където
според показанията на последната, подсъдимият продължавал да я притеснява.
Правилна е преценката, че наказание над минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК – шест месеца лишаване
от свобода се явява най - подходящо за извършеното от Т. престъпление.
Наказанието е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Няма
основание за прилоЖ.ето на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се
установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Такива не се сочат и от страните.
Подсъдимият М. Т. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Наложеното с атакуваната присъда наказание
лишаване от свобода е в размер на шест месеца. Първоинстанционният съд
правилно е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това
наказание за минималния срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Наред с условното осъждане, районният съд е наложил на М. А. Т.
пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК през първата година на
изпитателния срок, както следва: Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, на основание чл. 67, ал. 3 от
НК. Въззивният съд взе предвид, че подсъдимият Т. не е личност със завишена
степен на обществена опасност, както е посочил и СРС, съобразявайки
чистото му съдебно минало. Целта на наказанието и съпътстващите го мерки е
поправяне на дееца. Пробационната мярка "Задължителни периодични срещи
с пробационен служител", която е наложил съда, с нищо няма да допринесе за
поправянето и превъзпитанието на Т., а само ще създаде неоправдани с нищо
ограничения в ежедневието му и в изпълнение на трудовите му задълЖ.я.
Затова и настоящият състав на ГОС намира, че наложеното на подс. Т.
наказание е справедливо по размер и начин на изтърпяване и достатъчно за
реализиране на целите на специалната превенция. Липсва необходимост от
налагане на пробационна мярка в изпитателния срок на условното осъждане.
12
От друга страна, тази пробационна мярка е наложена
незаконосъобразно. Пробационната мярка, която съдът може да наложи на
осъдения през изпитателния срок /чл. 67, ал. 3 от НК/, не представлява
наказание пробация и не се подчинява на правилата, предвидени за него. Тази
мярка е средство за въздействие с цел превъзпитание на осъдения и нейната
продължителност зависи от продължителността на изпитателния срок, като
това обстоятелство следва ясно и от редакцията на нормата на чл. 67, ал. 3 от
НК, където се казва, че пробационната мярка се постановява "през
изпитателния срок" / в този смисъл Р № 179/2011 г. по н. д. 1150/2011 г. на
първо н. о. ВКС; Р № 232/2014 г. по н. д. 636/2014 г. на трето н. о. на ВКС; Р №
528/2013 г. по н. д. 1960/2012 г. на трето н. о. на ВКС; Р № 312/2011 г. по н. д.
1563/2011 г. на първо н. о. на ВКС/. С други думи, на съда е предоставена
възможността да прецени необходимостта от постановяване на такава мярка,
но не и да определя срок в размер, различен от този на изпитателния, в който
тя следва да се осъществява. Последното становище на ВКС в тази насока е с
Решение № 51 от 11.05.2021 г. по н.д. № 140/2021 г., ІІІ н.о., НК. Като е
определил пробационна мярка с по-кратък срок от изпитателния /за шест
месеца/, районният съд е нарушил закона. По делото обаче липсва протест по
отношение на наказанието. Ако окръжният съд измени срока на
пробационната мярка от шест месеца на три години, който срок ще
съответства на изпитателния срок, така ще утежни полоЖ.ето на подсъдимия,
което е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от НПК. Поради
изложеното, присъдата на СРС следва да бъде изменена, като се отмени в
частта, с която е наложена на М. А. Т. пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК през първата година на изпитателния срок, както следва:
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца, на основание чл. 67, ал. 3 от НК.
Тъй като за извършеното умишлено деяние е предвидено наказание
лишаване от свобода, повече от три години, разпоредбата на чл. 78а от НК е
неприложима.
Разпореждането с разноските е в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК.
В заключение може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
потвърждаване, освен в частта по прилоЖ.е на чл. 67, ал. 3 от НК. Изведеният
13
в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт в други негови части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Частният обвинител Д. Д. претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция. По делото е представен договор за правна помощ, от
който е видно, че Д. Д. е заплатила в брой на повереника адв. М. Б. от ВТАК за
участие пред въззивната инстанция сума в размер на 1800 лева. С оглед
неоснователността на въззивната жалба, направеното искане, и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М. Т. следва да бъде осъден да заплати на
частния обвинител Д. Д. сума в размер на 1800 лева – разноски по делото
пред въззивната инстанция. ВъзраЖ.ето за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар е неоснователно. Наказателният съд няма правомощия да
намалява дължимата сума за разноски, които са платени за адвокатско
възнаграждение, каквото право има гражданския съд по реда на ГПК. От
друга страна, съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения, за защита
на частния обвинител по дела за престъпления с предвидено наказание между
пет и десет години лишаване от свобода, минималното възнаграждение е 1500
лева. По тази причина, уговорената сума за адвокатски хонорар между
частния обвинител Д. и адв. Б. в размер на 1800 лева не може да се счете за
прекомерно завишена.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334, т. 3
и 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 23 от 10.06.2024 година, постановена по НОХД №
44/2024 г. на Районен съд Севлиево, като ОТМЕНЯ същата
В ЧАСТТА, с която на основание чл. 67, ал. 3 от НК е наложена на
подсъдимия М. А. Т. пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК през
първата година на изпитателния срок, както следва: Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23 от 10.06.2024 година, постановена по
14
НОХД № 44/2024 г. на Районен съд Севлиево в останалата част.
ОСЪЖДА М. А. Т., с ЕГН ********** от село ***, общ. Севлиево, ул.
*** да заплати на Д. Л. Д., с ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. *** сума в
размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ - разноски за участието на
повереник по ВНОХД № 281/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15