Р Е Ш Е Н И Е
№ I-270 12.01.2021г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, първи въззивен граждански състав в открито заседание на
шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1. П.а
Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Върбанова въззивно гражданско дело №
2631 по описа за 2020 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14,
представляван от Димитър
Димитров, против Решение №
260055/17.08.2020г., постановено по гр.д.№ 9111/2019г. по описа на
РС-Бургас, с който е отхвърлен предявените от ищеца- въззивник искове по чл.422 ГПК против ответникът П.П.П., ЕГН **********, адрес ***, за приемане за установено, че П.П.П.
дължи на ищеца следните
суми: сумата от 822,93 лева, представляваща главница по револвиращ кредит, сумата
от 163,62
лева,
представляваща
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., 43,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №2844/26.07.2019 г. по
ч.гр.д.№6037/2019 г. на
БРС.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното
решение е неправилно,тъй като първоинстанционният съд
неправилно приел, че от ищеца не било доказано наличието на кредитно
правоотношение между страните.Този извод не бил правилен,
тъй като предвид разпределената от районния съд доказателствена тежест от
ищеца била поискана и била допусната ССчЕ, която установила, че процесните суми
били усвоени и от страна на
кредитополучателя били извършени 18 плащания/общо в размер на 1466,20 лева/ за
погасяване на задължението.В този смисъл сочи, че
правно и житейски нелогично било, в случай, че не е било възникнало кредитно
правоотношение между страните, ответникът да извърши 18 плащания за погасяване
на задължението по договора.Изтъква се нарушение на районния съд, изразяващо се
в неизлагане на начина, по който съдът, некредитиращ заключението на вещото
лице по ССчЕ, стигнал до окончателния правен резултат, обективиран в
обжалваното решение. Моли се отмяна на същото и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК вр. Чл. 37 от ЗПрП вр. чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лева. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззивника не
се явява, с нарочна писмена молба се поддържа жалбата и се моли уважаването й.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия
П., предявен чрез особения му представител
адвокат Таня Илиева от БАК, в който се изтъкват
съображения за неоснователност на въззивната жалба; изложени са доводи в
подкрепа мотивите на районния съд;претендира се
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание особения процесуален представител на
въззиваемия не се явява.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявени
са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност- осъдителни искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.
267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд
съобразно разпоредбата на чл. 269ГПК
са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в
цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, поради което е валидно.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, чрез
пълномощник – юк.Цветомира Седянкова,
с която се иска
от съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът П.П.П., ЕГН **********, адрес ***, дължи на
ищеца следните суми: сумата от 822,93
лева,
представляваща
главница по
револвиращ кредит, сумата от 163,62 лева, представляваща договорна лихва
за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., 43,15
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 04.01.2019 г. –
11.07.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2844/26.07.2019 г. по
ч.гр.д.№6037/2019 г. на
БРС. Ищецът
излага, че при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-11380467/30.07.2015г.
ответникът П.П. П. дал съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 1000 лева, която е активирана от кредитополучателя на
04.02.2016г. Кредитният лимит се усвоява посредством транзакции, като върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент.Излага, че съгласно чл. 1 и
чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.08.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника
плащане, поради което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като
ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена до него
покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.
410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с
искане за установяване спрямо длъжника дължимостта на
претендираните с исковата молба суми, в условията на евентуалност- за
осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.
В
срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения й от
съда особен представител – адв. Т.Илиева, депозира
писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва по основание и размер
с твърдението, че ответникът е сключил договор за предоставяне на потребителски
кредит за сумата от 322,92 лева, но не и за револвиращ кредит и кредитна карта.
Наред с това приложеният към исковата молба договор се оспорва като
недействителен поради липса на приложени общи условия към него, подписани от
страните, както и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. При условията на евентуалност въвежда възражение за нищожност на
клаузите относно размера на лихвения процент и ГПР поради противоречие с
добрите нрави. Счита, че предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно
обявена на длъжника на подробно изложени в отговора аргументи, въз основа на
които се иска отхвърляне на исковете.
Установява
се от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че на 30.07.2015г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и П.П.
П. като кредитополучател, е сключен взаимноразписан
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11380467,
съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит за
стоки в размер на 299
лв. Като размер на кредита по същия този
договор е посочена сумата от 322,92 лева, а като обща стойност на
плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 363,60 лева. Страните са
договорили изплащането да е на вноски - 9 на брой, всяка от които в размер на
40,40 лева при средно месечно отклонение на вноска до една стотинка. ГПР е договорен в размер на
36,46 %, а лихвения процент - в размер на 31,49 %.
Към договора е приложен погасителен
план, от
съдържанието на който е видно, че първата дължима вноска е с падежна дата
20.08.2015 г., а последната падежна дата е на 20.04.2016 г.
В чл.12 от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11380467
страните са договорили освен усвоения кредит за покупката на смартфон, марка Lenovo, модел А500, на кредитополучателят да бъде отпуснат
и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, задълженията по нея да възникнат само след
активирането й. В тази връзка, договорено е още договорът да е безсрочен, а
всяка трансакция с кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, да представлява усвояване
по него. Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят
се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и
такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в
приложението по т.2.1 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да
преразглежда техните стойности всеки месец. Договорено е между страните и това
платежният документ да бъде връчен на кредитополучателя ведно с документ-
приложение, който е неразделна част от договора и съдържа всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, както и
правото на кредитора да я блокира при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране
на дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, да се приложи
разпоредбата на чл.3 от договора, според която при забава кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Според чл.24 от договора, с подписването му кредитополучателят е
потвърдил, че е запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от
който ответникът е декларирал, че е получил.
Към договора от 30.07.2015г.
е съставено Приложение/л.23 от делото на БРС/, носещо подписа на служител на
кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя П.П.П. револвиращ
кредит в размер на 1000 лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен достъп
до отпуснатия му револвиращ кредит.
Приложението съдържа и съществените елементи от договорното правоотношение за
отпускане на револвиращия кредит – главница, лихвен процент на договорната
лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др.
По делото на БРС/лист
28/ е представена товарителница изх.№ПМ001577678 с дата 02.02.2016г., с която
от БНП Париба Пърсънъл Файненс до П.П.П. е изпратено
пратка, получена на 03.02.2016г. на
изпратения адрес в гр.Бургас,ул.“Карлово“№25А,ет.1,ап.1, от лицето П. П.П..
Пред исковия съд е назначена и
изслушана ССчЕ,която след извършена справка с
представени по делото от ищеца месечни
извлечения по кредитна карта с титуляр П.П.П., издадена по договор за револвиращ
кредит от 30.07.2015г., установява,че в периода 15.03.2016 г. – 15.12.2017 г. е
усвоена сума в общ размер на 1613,51 лева, а до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК са извършени погашения в
размер на 1494,05 лева, като към 15.12.2018 г. е налице остатък в размер на
986,55 лева.Вещото лице сочи, че
главницата е в размер на 822,93 лева,
лихвата за забава върху главницата за периода 04.01.2019г. до 11.07.2019г.
възлиза на 43,21 лева.
Ищецът заявява, че е блокирал използването на
кредитната карта, както и че е поканил длъжника да плати. Доказателства за
връчване на поканата обаче няма.
По делото е приложено
ч.гр.д.№6037/2019 г. по описа на РС-Бургас, образувано на 25.07.2019 г. по
заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2844/26.07.2019 г., с
която е разпоредил длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на
кредитора сумата от 822,93 лева – главница, 163,62 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г. и сумата от 43,15 лева –
мораторна лихва за периода 04.01.2019 г. – 11.07.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
По иска с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл.
240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД във вр. чл. 9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника, по което ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията относно
размера на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по
договора в уговорения срок.
Доколкото не е оспорен
подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на договора на
30.07.2015г., както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по
кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за
доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото,
възникнала по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11380467 и приложение към него, представени и приети
по делото.В случая по делото по
безспорен начин се установява облигационната връзка между страните във
връзка със сключеният между тях на 30.07.2015г. в писмена форма Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11380467,както
и факта на ползване на сумата по договора за револвиращ
кредит от ответника П. Анализирайки датата
на получаване на пратката, изпратена от ищцовото
дружество с товарителница от
02.03.2016г. на ответника П., със заключението на вещото лице Джалева, от което се установява, че към 15.03.2016г. е била вече изтеглена и усвоена първата сума по Договора за
револвиращ кредит от ответника П.,съдът
намира за безспорно установено по делото предоставянето на кредитната карта на
кредитополучателя П., с която са извършени впоследствие и 18 плащания от негова страна за погасяване на задълженията
му/ вж. таблица на в.л. Джалева по извършената пред
БРС експертиза/.
Конкретният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в
редакцията му от 28.07.2015 г.
Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
В настоящия казус,
процесният договор е сключен в предвидената в чл.
10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със
застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита.
Безспорно изискването
на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага императивното изискване ДПК да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.Но в конкретния случай, доколкото за целия срок на договора е
договорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да
съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. С договора е установен фиксиран лихвен процент,
поради което не е необходимо да се съдържа методика за изчисляване на
референтен процент, съгласно чл. 33а
от ЗПК /чл.
11, ал. 1, т. 9а/.
В случая разпоредбите
на чл.
12 от ЗПК са неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е
предоставен под формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на
револвиращия кредит за него не се изготвя погасителен план, тъй като не е
известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоявана и съответно
ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат
теглени сумите, както и датата на погасяване.
Същевременно закрепена
е и възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок
/чл. 19 от договора, съотв. чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/.
Действително съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страните се
подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона
задължително съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Следователно,
процесният договор е действителен по аргумент на противното основание, съгласно
разпоредбата на чл.
22 от ЗПК.
Установява се от
заключението на вещото лице Джалева, че последната
вноска по кредита е отразена в месечното
извлечение от 15.07.2018г., при което общо извършените погашения са в размер на
1494,05 лева; към датата на блокиране на кредитната карта /съгласно чл.
20, предл. второ от ДПК/ дължимата сума възлиза в
общ размер от 986,55 лева, от които главницата е 822,93 лева. Вещото лице
изчислява, че лихвата за забава върху главницата от 822,93 лева, изчислена за
периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г., възлиза на 43,21 лева.
Не се установява по
делото кредиторът да е извършил уведомяване на длъжника за обявяване на целия
дълг за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по реда на чл. 417
от ГПК, от която дата по арг. от чл.
422, ал. 1 от ГПК специалният установителен иск се счита предявен.
На осн.
чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47,ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Изхождайки от цитираните
разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника по иска едва с
преписа от исковата молба, на неговия особен представител на 06.02.2020г.В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.
Съгласно разясненията,
дадени в т. 2 на Т. Р. № 3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г., размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
В настоящия случай,
предвид гореизложеното и изхождайки от датата на връчване на исковата молба
ведно с книжата, включващи и изявлението на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила
на 06.02.2020г. (датата на която книжата са връчени на особения представител).
Предвид изложеното и
при съобразяване с данните от заключението на вещото лице, дължими на кредитора
са задълженията за главница в размер на 822,93 лева.Разликата над размера от
822,93 лева до размера от 986,55 лева,който вещото лице в заключението си
установява като дължима сума съгласно
проверените месечни извлечения на
ищеца-кредитор, не се доказа да се дължи на ищцовото
дружество на претендираното основание.-
като възнаградителна лихва.Законна лихва върху
главницата се дължи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която
дата е 06.02.2020г.,поради което
искането за присъждането на такава в размер на 43,21 лева за периода от 04.01.2019г.
/дата, на която се твърди да е изпращана покана за доброволно изпълнение, но
липсват годни доказателства, установяващи извършване на такова действие/ до 11.07.2019 г., е лишено от
основание.
Ответникът не е
ангажирал доказателства за извършени погашения след последното плащане на 15.07.2018г.,
поради което и претенцията на ищеца за установяване дължимостта
на главница в размера, установен със заключението на вещото лицe
по ССчЕ, за сумата от 822,93 лева е основателна. Това
налага отмяна на атакуваното решение в частта за главното вземане до така
установения размер.От ищцовата страна не е установено по основание и по размер
претендираната сума за възнаградителна лихва, с оглед
на което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази му отхвърлителна част.
По изложените по-горе
съображения решението на исковия съд и в
частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта
на обезщетение за забава в размер от 43,15 лева за периода от 04.01.2019г. до
11.07.2019 г., като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Резултатът от спора налага отмяна на решението в съответната част с присъждане
на разноски в полза на търговеца съобразно уважената част, както следва:
сторените разноски в заповедното производство в размер на 75 лева /за ДТ и юрк възнаграждение/, в исковото производство в размер на 547лева
/за ДТ, юрк възнаграждение, определено на 100 лева,
възнаграждение за особен представител и вещо лице по ССчЕ/
и във въззивното производство в размер на 312,50 лева /за ДТ и юрк възнаграждение, определено на 100 лева, и
възнаграждение на особения представител/.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260055/17.08.2020г., постановено по гр.д.№ 9111/2019г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, гр. София, срещу П.П.П., ЕГН **********, адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79
и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
от 822,93
лева,
представляваща
главница по револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, съгласието за който е
обективирано в Договор от 30.07.2015г.
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11380467 от
30.07.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата от 822,93 лева, начиная от подаване на заявлението
до изплащане на вземането, за което има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от
ГПК №2844/26.07.2019 г. по
ч.гр.д.№6037/2019 г. на
БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните,
че П.П.П., ЕГН **********, адрес *** дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Франция, рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 822,93 лева/осемстотин двадесет и два лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща непогасена главница по револвовиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard,
съгласието за който е обективирано в Договор от 30.07.2015г. за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-11380467, ведно със законната лихва върху сумата от
822,93 лева, начиная от подаване на заявлението на 25.07.2019г. до изплащане на
вземането, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2844/26.07.2019 г. по
ч.гр.д.№6037/2019 г. на БРС
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 260055/17.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 9111/2019г. по описа на РС-Бургас в частта, с
която са отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А.,
Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон
България, гр. София, срещу П.П.П., ЕГН **********,
адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79
и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата
от 163,62
лева,
представляваща
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г. и за сумата от 43,15
лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 822,93 лева за периода 04.01.2019 г. – 11.07.2019
г., за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от
ГПК №2844/26.07.2019 г. по
ч.гр.д.№6037/2019 г. на
БРС.
ОСЪЖДА П.П.П.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати
на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., Франция, рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,сторените разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева , в исковото производство в размер
на 547лева и във въззивното производство в размер на 312,50лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.
чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател:
Членове:1/
2/мл.с.