Решение по дело №43635/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6919
Дата: 16 април 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110143635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6919
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110143635 по описа за 2022 година
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. София, ........, е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Ж. П. К., ЕГН **********, гр.
София, .........., дължи следните суми: 758,11 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 15.05.2019 г. до
14.09.2019 г. за аб.№ .........; 35,18 лв. по Договор за лизинг от дата 27.11.2017г. за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black , от които 1 бр. лизингова вноска на обща
стойност в размер на 17,59 лв. за периода месец 10/2019 г., и 17,59 лв. сума по чл.1, ал.2 от
договора за невръщане на устройството; 554,26 лв. по Договор за лизинг от дата 14.12.2018г.
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dual Blue, от които 13 бр. лизингови вноски на
обща стойност в размер на 514,67 лв. за периода от месец 10/2019 г. до месец 11/2020 г., и
39,59 лв. сума по чл.1, ал. 3 от договора за лизинг за невръщане на устройството; 32,46лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2018г. за
мобилен номер ............., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
261,10лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2018
г. за мобилен номер ..............., от които 79,98 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 181,12лв. представляваща неустойка за ползване на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dual Blue c предоставена отстъпка, съгласно т.7 от
договор за мобилни услуги от дата 14.12.2018г., ведно със законна лихва за период от
10.12.2021 г. до изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3750/2022 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответникът
не изпълнявал задълженията си по договорите за далекосъобщителни услуги в установените
срокове, което обусловило правото на мобилния оператор да ги прекрати едностранно.
1
Съгласно т.12, ал.2 от Общите условия, с оглед прекратяването, станали предсрочно
изискуеми и дължимите до края на договорите за лизинг лизингови вноски. Моли да се
уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е абонат за
посочените услуги и размера им, както и дължимостта им. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. За
основателността им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за
електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период,
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и
валидно неустоечно съглашение, облигационно правоотношение с ответника по валиден
договор за лизинг, предаване на вещта и изискуемост на вземанията за лизингови вноски за
целия срок на договора. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да са съществували
сочените в исковата молба облигационни правоотношения по договори за мобилни номера
............., 359892489172, ............. и ..............., по силата на които ищецът се е задължил да
предоставя на ответника услуги чрез своята мобилна наземна мрежа срещу ежемесечно
заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно издадени фактури. В тази
насока са приложените по делото договор от 3.7.2015 г. за ползване на мобилни услуги с
мобилен номер 359892489172 и подписано към него допълнително споразумение на
20.10.2017 г. със срок 24 месеца до 20.10.2019 г., с абонаментен план 25.99 лв. месечно;
допълнително споразумение към договор за ползване на мобилни услуги с мобилен номер
............. от 27.11.2017 г. със срок 24 месеца до 27.11.2019 г., с абонаментен план Коледа 2017
36.99 лв. месечно; договор от 14.12.2018 г. за ползване на мобилни услуги с мобилен номер
............. със срок 24 месеца до 14.12.2020 г., с абонаментен план Тотал 12.99 лв. месечно и
договор от 14.12.2018 г. за ползване на мобилни услуги с мобилен номер ............... със срок
24 месеца до 14.12.2020 г., с абонаментен план Тотал 31.99 лв. месечно. От приетите
договори за лизинг се установява също така, че заедно с договорите за мобилни услуги,
между страните са сключени и договори за лизинг от 20.10.2017 г. за мобилно устройство
Huawei MediaPad Y3 10 4G grey, договор за лизинг от 27.11.2017 г. за мобилно устройство
Samsung Galaxy J7 2017 dual black и договор за лизинг от 14.12.2018 г. за мобилно
устройство Samsung Galaxy А9 2017 dual blue. Според първия договор, лизинговата цена е
160.77 лв., като в чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено на
лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, с лизингова вноска 6.99 лв.
месечно. Според договора от 27.11.2017 г., лизинговата цена е 404.57 лв., като в чл. 4 от
същия е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за лизинг
е бил за 23 месеца, с 23 лизингови вноски в размер по 17.59 лв. месечно, последната с падеж
2
27.10.2019 г. Съгласно договора от 14.12.2018 г., лизинговата цена е 910.57 лв. /при
стандартна цена без абонамент 1289.90 лв./, като в чл. 4 от същия е посочено, че
устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, с
23 лизингови вноски в размер по 39.59 лв. месечно, последната с падеж 14.11.2020 г.
Приложими към договорите за мобилни услуги и лизинг са Общите условия на оператора,
които ответникът е получил при подписване на договорите, видно от приложените
декларации, подписани от него.
Съгласно договорите и общите условия към тях, стойността на ползваните услуги месечно
се определя от ищеца чрез издаване на фактура. Според чл. 26 и чл. 27 от ОУ, фактурите
подлежат на заплащане в 18-дневен срок от издаването, като неполучаването им не
освобождава абоната от задължението за плащане. Според договорите, при прекратяване
преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му,
той дължи неустойка в размер на три месечни абонаметни такси, както и възстановяване на
част от ползваната отстъпка от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок от
договора.
В чл. 12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг е предвидена предсрочна изискуемост на
месечните вноски при прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени с
лизингополучателя. А според чл. 1 от договорите, ако след изтичане на срока им
лизингополучателят не изкупи или не върне устройството в едномесечен срок, дължи
допълнително обезщетение в размер на една месечна вноска.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по процесните
фактури се води непогасено вземане на ищеца към ответника в размер на 758.11 лв., в което
са включени лизингови вноски и мобилни услуги за избрания тарифен план. Начислените
суми за лизингови вноски са 35.18 лв. по Договор за лизинг от дата 27.11.2017г., от които 1
бр. лизингова вноска в размер на 17,59 лв. за периода месец 10/2019 г., и 17,59 лв. сума по
чл.1, ал.2 от договора за невръщане на устройството; и 554.26 лв. по Договор за лизинг от
14.12.2018г., от които 13 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 514,67 лв. за
периода от месец 10/2019 г. до месец 11/2020 г., и 39,59 лв. сума за невръщане на
устройството. Начислени са неустойки в размер на 464.94 лв., като се претендират 293.56
лв. Неустойката в размер на 181.12 лв. за ползване на устройство представлява част от
разликата между стандартната цена и промоционалната цена съответстваща на оставащия
срок от договора.
Съобразно приетите по делото фактури, начислените за периода от 15.05.2019 г. до
14.09.2019 г. месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги възлизат на
541.40 лв., тъй като в претендираната сума от 758.11 лв. са включени и лизингови вноски.
Следователно, през процесния период страните са били обвързани от договорите между тях,
съответно са дължали изпълнението им.
Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги и
потребление, са предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е
предоставил ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да
се има предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на
3
услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на
дължимата месечна такса по договора. За процесния период по делото са представени
фактури, с които са начислени такси в размер на 541.40 лв.
С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което искът по чл. 79 ЗЗД
следва да се уважи за установения размер от 541.40 лв. и отхвърли за разликата до
претендираните 758.11 лв.
Относно договорите за лизинг: изясни се по делото, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилните устройства на
лизингополучателя, с което за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите
лизингови вноски за ползване на вещите. Срокът за ползване и по двата лизингови договора
е изтекъл към датата на подаване на заявлението в съда, поради което е безпредметно да се
изследва настъпването на предсрочна изискуемост. Ето защо ответникът е бил длъжен по
силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилните устройства след изтичане на наемния срок,
освен при подписване на договор за изкупуването им. Така или иначе, и в двата случая той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Предвид падежирането
им, те са станали изискуеми. Доказателствената тежест за установяване на плащането или
връщането е на лизингополучателя. Доколкото не се установи ответникът да е върнал
лизинговите устройства, той дължи да заплати освен цената им, и предвиденото договорно
обезщетението в размер на по една месечна вноска. При липса на доказателства и за
плащане, исковете следва да се уважат в цялост.
Претендираните от ищеца неустойки произтичат от едностранно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство. При наличието на писмен
договор между страните и по аргумент от чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е необходима писмена форма за
предупреждение от страна на кредитора за изпълнение и последиците при липса на такова.
По делото е представена от ищеца покана, връчена на ответника на 26.9.2019 г., за надлежно
упражненото право за едностранно прекратяване на договорите при липса на плащане в
посочения срок. След изтичането му е настъпило прекратяването на договорите и от този
момент са станали дължими уговорените неустойки – в размер на три месемчни абонаметни
такси – съответно 32.46 лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.12.2018г. за мобилен номер ............. и 79.98 лв. за мобилен номер ................ Съгласно
договора за мобилни услуги от 14.12.2018г., лизингополучателят дължи и възстановяване на
отстъпката от цената на устройството, в размер на 181.12 лв. съразмерно на оставащия срок
от договора.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважените искове, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото
производство разноски за държавна такса 72.76 лв., платено адвокатско възнаграждение
196.25 лв., депозит вещо лице 400 лв. и депозит особен представител 440 лв., дължими са
962.56 лв. В заповедното производство, дължими са 194.41 лв., съобразно уважената част на
вземанията.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК ........., седалище и
адрес на управление гр. София, ........, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД,
чл. 345 ТЗ и чл.92 ЗЗД, че Ж. П. К., ЕГН **********, гр. София, .........., дължи следните
суми: 541.40 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за период от 15.05.2019 г. до 14.09.2019 г. за аб.№ .........; 35.18 лв. по
Договор за лизинг от дата 27.11.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017
Dual Black , от които 1 бр. лизингова вноска на обща стойност в размер на 17,59 лв. за
периода месец 10/2019 г., и 17,59 лв. сума по чл.1, ал.2 от договора за невръщане на
устройството; 554.26 лв. по Договор за лизинг от дата 14.12.2018г. за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А9 Dual Blue, от които 13 бр. лизингови вноски в размер на 514.67 лв. за
периода от месец 10/2019 г. до месец 11/2020 г., и 39.59 лв. сума по чл.1, ал. 3 от договора за
лизинг за невръщане на устройството; 32.46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 14.12.2018г. за мобилен номер ............., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси; 261.10 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 14.12.2018 г. за мобилен номер ..............., от
които 79.98 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 181.12лв.
представляваща неустойка за ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А9 Dual
Blue c предоставена отстъпка, ведно със законна лихва за период от 10.12.2021 г. до
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3750/2022 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
дължимостта на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за разликата
над 541.40 лв. до претендираните 758.11 лв.
ОСЪЖДА Ж. П. К., ЕГН **********, гр. София, .........., да заплати на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК
........., седалище и адрес на управление гр. София, ........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 962.56 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 194.41 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5