Решение по адм. дело №461/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на А. Т. П., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, чрез адвокат Д. З., АК – Бургас против заповед № РД-16-207/17.02.2025 година на кмета на Община Поморие.

С оспорената заповед, на основание на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на А. Т. П. и Т. И. Д. да премахнат собствения си незаконен строеж: „Навес – лятна кухня“, с размери 3.20/4.60 м с височина Н=2.50 м, с дървена конструкция, реализиран в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] (урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ, кв.11 по плана на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място].

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че лицето по чийто сигнал е започнало производството, няма правен интерес от премахване на процесния обект, поради което липсва предпоставката на чл. 24 от АПК за започване на производство по неговото премахване. Сочи се, че обектът описан в заповедта не представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ, неправилно е квалифициран като такъв от VІ-та категория, и съответно не попада в хипотезата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Заявяват, че обектът може лесно да бъде отстранен, не е трайно прикрепен към земята, няма основи, които да са вкопани в имота, извършен е от мажоритарните собственици на имота. Поддържат, че административният орган не е разгледал направените от жалбоподателите възражения за търпимост на обекта. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства и иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответникът – кмет на О. П. представя административната преписка. В с.з. се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том І, дело № 64/1959 г. на Поморийски народен съдия (л. 51), нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том І, дело № 126/1988 г. на Поморийски районен съдия (л.36), нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том І, дело №218/1988 г. на Поморийски районен съдия (л. 33) и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 16.06.1997 г. (л.37) жалбоподателите А. Т. П. и Т. И. Д. се легитимират като собственици на 2/3 идеални части от имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и на част от изградената в имота жилищна сграда, построена въз основа на сключен договор за групов строеж от 23.10.1989 г. по реда на чл. 192 от ЗТСУ (л. 34) и разрешение за строеж № 100 от 29.08.1989 г. на началник управление в Община Поморие (л. 38).

По данни от КККР на [населено място] - А. Т. П., Т. И. Д. и Т. Г. Г. са съсобственици на процесния имот с [идентификатор] (л. 60), като Т. Г. притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, с площ от 283 км., представляващ УПИ VІ-601 в кв. 11 по плана на [населено място], ведно със самостоятелен обект в сграда в същия имот с [идентификатор], а именно гараж с площ от 18 кв.м., и съответните идеални части от сградата по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том І, дело №97/2016 г. (л. 67).

На 27.02.2024 г. Т. Г. подала до кмета на О. П. жалба, в която твърди, че в притежавания от нея в съсобственост с А. Т. П. и Т. И. Д. имот е извършено незаконно строителство без нейно съгласие. Сочи, че във вътрешната част на двора е изграден навес с лятна кухня, къщичка за куче и навес към основната сграда в имота, вследствие на което същата е поставена в невъзможност да ползва собствения си гараж. Според Г. строителството е извършено от А. П.. Отправено е искане за извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на незаконното строителство (л. 64).

Във връзка с постъпилата жалба, с писмо с изх. № ДИТ-969-1/13.03.2024 г. (л. 57) О. П. уведомила на 14.03.2024 г. (л. 58) жалбоподателите и Т. Г., че на 19.03.2024 г. в 11.00 часа ще се извърши проверка от служители на общинската администрация в съсобствения им имот с [идентификатор].

На 19.03.2024 г. в присъствието на Т. Д. и Т. Г. служители на О. П. извършили проверката, за която е изготвен констативен протокол № 1 от същата дата. Констатирано е, че в имота има монтирани два броя навеси – един, долепен до жилищната сграда, и друг – монтиран на имотната граница с имоти с идентификатори 57491.503.290 и 57491.503.287, както и изградена масивна баня с тоалетна на границата с имот с [идентификатор] (л. 56).

С писмо от 10.04.2024 г., кметът на О. П. изискал от А. П. и Т. Д. да представят строителни книжа и документи за установените при проверката обекти в имота (л. 53).

На 25.04.2024 г., в отговор Т. Д. представил в О. П. договор за групов строеж № 948/25.10.1989 г. (л.49) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 27.02.1959 г., (л.51), за което бил изготвен протокол (л. 48).

С писмо от 29.04.2024 г. О. П. уведомила двамата жалбоподатели, че поради непредставяне на документи за изграждането на установените обекти в съсобствения им имот – два броя навеси и баня с тоалетна, ще бъде извършена повторна проверка (л. 45). Писмото е изпратено на жалбоподателите по пощата с обратни разписки, които са се върнали с отбелязване „Непотърсена“ (л. 46 и л. 47).

На 10.05.2024 г. е извършена повторна проверка в присъствието на Т. Д., за която е съставен констативен протокол № 1 от същата дата. В протокола са описани общо четири обекта, установени в имот с [идентификатор]:

– масивна сграда представляваща баня и тоалетна с размери 3.20 м х 1.60 м с височина Н=2.00 м построена на границата на имоти с идентификатори 57491.503.292, 57491.503.294 и 57491.503.287 по КККР на [населено място]. Постройката е със стени от тухлена зидария, външна и вътрешна мазилка и стоманобетонна плоча;

- навес с размери 6.50 м х 2.20 м с височина Н=2.50 м, изпълнен от дървени колони монтирани върху базалтови плочи, дървени греди и обшивка с дървена ламперия покрит с воалит. Покривът е захванат с анкерни болтове за североизточната фасада на жилищната сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. В навеса е изграден и дървен барплот с размери 1.10 м х 2.10 м;

- дървен навес с размери 2.50 м х 2.00 м от монтирани колони върху базалтови плочи, дървени греди и обшивка с дървена ламперия, покрит с воалит, с изградена под него зидана мивка и

- навес с размери 3.20 м х 4.60 м с височина Н=2.50 м, изграден върху бетонова основа, облицована с гранитогрес, дървени колони и греди с обшивка от дървена ламперия покрит с воалит, изграден на границата на имот с [идентификатор] и 57491.503.287, като към имот с [идентификатор] е долепен до съществуваща масивна ограда. В навеса е обособена кухня (предмет на настоящото дело).

При проверката е констатирано, че описаните обекти възпрепятстват ползването на самостоятелен обект с [идентификатор] – гараж (л.42).

На 10.06.2024 г. в О. П. е подадено заявление от А. П. и Т. Д., ведно с писмени доказателства към него – документи за собственост и разрешение за строеж на жилищна сграда (л. 32 – 38). В същото е посочено, че двамата, заедно с Т. Г. са собственици на имот с [идентификатор], а притежаваният от Г. обект – гараж, винаги е бил ползван за склад, а не по предназначение. Направено е уточнение, че жалбоподателите са заварили, установените навеси в имота, при закупуването му през 1988 г. и се ползват като слънцезащитни съоръжения.

По повод на отправено искане на директора на дирекция „СУТОС“ при О. П. на 14.05.2024 г. (л.41), главният архитект на О. П. дал становище, обективирано в писмо с изх. № 94Т-969-1/08.07.2024 г. (л.31), в което посочил, че двата установени навеса (в дъното на имота) в проверения имот имат функцията на лятна кухня и представляват постройка на допълващото застрояване, за която не се изисква инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж.

В резултат на извършените проверки на място и по документи и постъпилото становище от главния архитект, от служители на О. П. към дирекция СУТОС е издаден констативен акт № 04 от 18.07.2024 г. по отношение на обект: „навес – лятна кухня“, находящ се в УПИ VІ, кв. 11 по плана на [населено място], представляващ имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес – [улица], [населено място] и с размери 3.20 м х 4.60 м с височина Н=2.50 м е изграден върху бетонова основа, облицована с гранитогрес, дървени колони и греди с обшивка от дървена ламперия и покрит с воалит, изграден на границата с имоти с идентификатори 57491.503.290 и 57491.503.287 по КККР на [населено място], като имот с [идентификатор] е долепен до съществуващата масивна ограда. Сочи се, че в навеса е обособена кухня. Посочено е, че според становище на гл.архитект на Общината от 08.07.2024 г. установеният обект представлява строеж – допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Констатирано е, че в архива на О. П. не е открито разрешение за строеж за обекта, в резултат на което е прието, че същият е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ (л.28). Констативният акт е връчен на жалбоподателите по пощата с писмо с обратна разписка на 23.07.2024 г. (л.26-27).

На 25.07.2024 г., в предоставения с констативния акт 7-дневен срок, жалбоподателите са представили в община Поморие писмен отговор, в който сочат, че по отношение на обекта, предмет на констативен акт № 04/18.07.2024 г. е започнала процедура по узаконяване с удостоверение за търпимост (л. 30).

По повод на отправено запитване от директора на дирекция „СУТОС“ при О. П. на 19.08.2024 г. (л.22), главният архитект на О. П. дал становище, обективирано в писмо с изх. № 94Т-969-1/07.01.2025 г. (л.18), в което посочил, че обектите „навес на границата на имот с [идентификатор]“ и „навес – лятна кухня“, с оглед изявлението на жалбоподателите, че същите са реализирани преди 1988 г., не са търпими строежи по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ЗИД на ЗУТ, тъй като не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно сега действащите правила на ЗУТ. Посочено е, че обектите не отговарят на разпоредбите на Глава шеста – Второстепенни и временни постройки, временни строежи, стопански постройки и санитарни съоръжения от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. на Министерството на строежите и архитектурата, тъй като са разположени в дъното на имота и на страничната регулационна линия, като калканните им стени не покриват калканната стена на заварена сграда в съседния имот и не е налично съгласие на собственика на съседния имот, изразено с нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана пред служители в техническата служба, че е дадено съгласие и че стените ще се покрият напълно. Посочено е още, че обектите не отговарят на условията на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

Към административната преписка са приобщени още и извадки от регулационния план на [населено място], съответно на одобрения план със заповед № 1293/1968 г. (л.20) и на одобрения план със заповед № РД-16-487/1988 г. (л.21).

Въз основа на данните, съдържащи се в съставения констативен акт и становища на главния архитект на О. П. от 07.01.2025 г. и от 08.07.2024 г., кметът на О. П. издал процесната заповед № РД-16-207/17.02.2025 г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации за изпълнения строеж, констатирал е, че същият е реализиран без разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор, приел е, че строежът не е търпим, и че е VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ, посочил е, че в срока за подаване на възражение срещу констативния акт от страна на жалбоподателите е постъпило заявление, че е инициирана процедура по узаконяване на строежа – издаване на удостоверение за търпимост и на основание чл. 225а и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ наредил да бъде премахнат установения незаконен строеж: „Навес – лятна кухня“, с размери 3.20 м х 4.60 м с височина Н=2.50 м, с дървена конструкция, реализиран в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], УПИ VІ, кв.11 по плана на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място] (л. 11).

Заповедта е получена от жалбоподателите на 24.02.2025 г. (л.110). Жалбата сезирала съда е подадена чрез органа на 11.03.2025 г.

По искане на жалбоподателите по делото е разпитан свидетеля Н. С. Б.. Според показанията й процесният навес е съществувал още от 1999 г. и е представлявал навес с дървени греди. Обяснява, че тъй като покривът е течал, се наложил ремонт, като преди шест – седем години били сменени гредите. Посочва, че на пода е имало плочи, които впоследствие са били премахнати и е направена обикновена замаска. Заявява, че под навеса няма обособена кухня. Твърди, че има мивка отвън, а вътре маса с четири стола, но няма обособен кът за готвене.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която отговоря на поставени от него въпроси. Заключението е прието без оспорване по делото и същото ще се цени заедно с останалите доказателства, които ще бъдат обсъдени по съществото на разглеждания спор.

В заключението си вещото лице е установило, че в ПИ с [идентификатор] са изградени два навеса. Първият е с дървена конструкция, с размери 6.82 м/1.86 м (2.20 м до края на покривната козирка) и височина около 2.50 м. Изграден е на североизточната фасада на жилищната сграда. Вторият навес е изграден в дъното на имота, в североизточния му ъгъл, на границите с [ПИ] и [ПИ]. Представлява Г- образен навес с дървена конструкция. Оборудван е като лятна кухня с площ около 20 кв.м., която се ползва за санитарно-битово обслужване – приготвяне на храна, хранене и отдих. Посочено е, че по-малката част от този навес е монтирана върху базалтовите плочи, покриващи дворното пространство и предмет на друго административно производство. Под тази част от навеса, на границата с [ПИ] е изградена зидана мивка, обслужваща останалата част от навеса, кухнята. Другата по-голямата част на Г- образния навес, с дървена конструкция, включва пет броя дървени колони със сечение 10/10 см, като общите дървени колони, между двете части на навеса и колоните в цялата втора, по-голяма негова част, предмет на настоящото производство, стъпват върху бетонова площадка, с височина ~ 30 см, с две стъпала, покрита с гранитогрес. Колоните са закрепени за нея с по два броя ъглови метални планки и болтове. Върху колоните са монтирани дървени подложки с ширина ~ 50 см, а върху тях – 2 бр. надлъжни покривни греди (столици), със сечение 10/10 см. Напречно на гредите, през 50 см. са монтирани 12 бр. ребра със сечение 5/10 см, като укрепването е с паянти. Върху ребрата е изпълнена дървена ламперия от рендосани дъски, покрита с воалит. По стрехите са монтирани челни дъски. Посочено е, че размерите на тази част от навеса са: 3.20/4.37 м, а средната му височина е ~ 2.50 м. Покривът е едноскатен, общ за двете части на Г- образен навес, със слаб наклон към двора.

Вещото лице е констатирало, че в кадастралния и регулационен план на [населено място], старата съществуваща къща е зачертана. Сочи, че на плана тя е отразена като двуетажно масивно жилище – 2МЖ и при мащабно замерване от плана, квадратурата и е около 92 кв.м. В нотариалния акт за покупко-продажба от 27.07.1988 г. е описана полумасивна сграда с един жилищен етаж, на площ 65 кв.м. и сутеренен етаж на 50 кв.м. Към заключението е изготвена „Комбинирана скица на кадастрален и регулационен план и геодезически замервания“ (Приложение 1), в която е защрихована частта от старата къща, която съвпада с местонахождението на процесния навес. Сочи се, че тя представлява четириъгълник с размери на изток ~ 2.00 м, на запад и север ~ 1.75 м и на юг ~ 1.87 м.

Вещо лице е установило, че в О. П. е внесено заявление с вх. № ТСУ-849/28.04.2025 г. от А. П., с искане за издаване на удостоверение за търпимост, като към заявлението са приложени конструктивно становище от строителен инженер и 3 бр. нотариално заверени декларации, с които тя и двама съседи декларират, че строителството на двата навеса в УПИ VІ, кв. 11 по плана на [населено място] е извършено в периода 1988 – 2000 г. Посочено е, че заявлението е внесено след датата на издаване на заповедта за премахване и остава без отговор и последващи действия. Няма данни обаче за деклариране и иницииране на процедура по узаконяване на Г- образен навес, в частност обект „навес – лятна кухня“, изграден в [ПИ] на границите с [ПИ] и [ПИ], в сроковете и по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ.

При извършена справка за процесния навес-лятна кухня в Община Поморие, вещото лице не е открило строителни книжа, в това число разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга за навеса.

Вещото лице е констатирало, че процесния обект не е отразен нито в кадастралния план от 1988 г., нито в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. На кадастралния план от 1988 г. експертът сочи, че се вижда, че в имота е имало изградена масивна двуетажна къща, която е достигнала до границите на процесния обект, съвпадайки с част от него. Самият обект не е отразен върху плана. На плана е отбелязано, че двуетажната къща се събаря (същата е зачертана) и е показано застроително петно на четириетажна масивна стоманобетонова жилищна сграда, която вече е изградена и е нанесена в кадастралната карта.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежни страни, адресати на оспорения административен акт, в законоустановения срок и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на Общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строежът е категоризиран като VІ-та категория. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.

Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, строежите по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 147 от ЗУТ са от шеста категория. Нормата на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ регламентира временните строежи, в която хипотеза процесният строеж не попада. В нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ са изброени видовете строежи, за които за издаване на разрешение за строеж не е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Такъв строеж, съобразно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, са постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1 от ЗУТ. В чл.151, ал.1 от ЗУТ са посочени постройките, за чието изграждане не е необходимо издаване на разрешение за строеж, като в нито една от посочените точки не е упоменат като обект навес, лятна кухня или обекти обобщени като допълващо застрояване или второстепенни постройки на допълващото застрояване. Единствено в т.3 от цитираната разпоредба са посочени леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни, които по същество представляват второстепенни постройки на допълващото застрояване и не съответстват по функционално си предназначение на процесната постройка.

В настоящият случай, процесният обект, наименован „навес – лятна кухня“, представлява част от Г-образен дървен навес с функционално предназначение – лятна кухня, съобразно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Лятната кухня, а същевременно и навесите (които не представляват леки постройки за отоплителни материали и инвентар, каквото предназначение няма процесния обект) като самостоятелен обект на застрояване, не попадат в хипотезите на изчерпателно изброените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ обекти. Същите имат характеристики на допълващо застрояване, съответно второстепенни постройки на допълващото застрояване. В тази връзка следва да се приеме, че процесният обект като допълващо застрояване попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Предвид това съдът приема, че правилно процесният обект е квалифициран като такъв от VІ-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Заповедта е в предписаната от закона писмена форма и е мотивирана с излагане на фактическите и правните основания за нейното издаване, както и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Действително в заповедта не се съдържа посочване на конкретната точка от чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на която установеният строеж е приет за незаконен, но този пропуск на административния орган, въпреки че представлява нарушение на административнопроизводствените правила, в случая не може сам по себе си да доведе до незаконосъобразност на заповедта, доколкото в текстовата част на същата се съдържат достатъчно данни и конкретно посочване на предпоставките, въз основа на които е извършена преценка за незаконност на строителството, а именно липса на разрешение за строеж и в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая е проведена надлежна процедура по издаване на оспорената заповед, както и от фактическите основания за издаване на същата може по недвусмислен и категоричен начин да се изведе правното основание, т.е. съответната хипотеза от чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на която е разпоредено премахване на разглеждания строеж, а именно в случая това е чл. 225, ал. 2, т. 2, предложение второ от ЗУТ – строеж извършен без издадено разрешение за строеж. Липсата на посочване на конкретната правна норма, въз основа на която се определя защо строежът е незаконен е посочена – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, съдържа се и като текстовото изписване в заповедта, поради което не е основание да се приеме, че е налице неяснота във волята на административния орган или че е ограничено правото на защита на жалбоподателите. Последните са наясно с фактическите установявания и конкретната предпоставка, поради която изпълнения от тях строеж е приет за незаконен, което обуславя извод, че същите имат възможност да се защитят в пълна степен срещу констатациите на органа. Ето защо, така допуснатото от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ от АПК, а именно непосочване на конкретно правно основание, в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си да доведе до отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Производството е започнало въз основа на издаден констативен акт № 4 от 18.07.2024 г., изготвен при спазване изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и от компетентните за това лица. Актът е надлежно връчен на жалбоподателите, в качеството им на извършители на установения строеж, с което е спазено изискването за уведомяване на лицето за започване на производство по чл.225а от ЗУТ. На жалбоподателите е дадена възможност да представят възражения по акта. Вместо възражения от тяхна страна единствено е постъпил отговор, че е започнала процедура по узаконяване на процесния обект, която процедура обаче е започнала след издаване на процесната заповед (доколкото съобразно изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза молбата за провеждане на производство по §184 от ПЗР на ЗУТ е подадена на 28.04.2025 г.) и съответно е ирелевантна за настоящото производство. Оспорената заповед също е връчена надлежно на оспорващите.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че поради липса на правен интерес у Т. Г. за премахване на процесния строеж, не са изпълнени изискванията на чл.24 от АПК за започване на производството. По същество производството за премахване на незаконно строителство е регламентирано в ЗУТ, който закон се явява специален спрямо АПК. За започване на това производство административният орган разполага с оперативна самостоятелност, т.е. същия разполага с преценката дали да го започне или не, като в тази връзка постъпилите сигнали за извършено незаконно строителство не са обвързващи за органа. Следователно дали лицето подало информация пред кмета на О. П. за извършено незаконно строителство има или не правен интерес да „докладва“ същото е ирелевантно за провеждане производство по премахване на незаконно строителство.

Независимо от горното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

По дело липсва спор относно собствеността и извършителите на строежа.

За да постанови оспорената заповед административният орган е приел, че установеният строеж – „Навес-лятна кухня“ е незаконен, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т.е. извършен е без надлежно издадено разрешение за строеж, представляващо основание за премахване по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, пр. второ от ЗУТ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че процесния обект не представлява строеж.

Съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

По същество строежът, предмет на процесната заповед, действително не е трайно прикрепен към земята и няма вкопани основи. Въпреки това този обект не може да се [жк], каквито доводи се навеждат в жалбата, доколкото за неговото изграждане са извършени съответните строително-монтажни работи, в случая чрез изграждане на дървена конструкция. Същият е оборудван като лятна кухня. От друга страна, от данните по делото безспорно се установява, че навесът е ситуиран в собствения на оспорващите имот и няма функциите посочени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а има обслужващи функции към построената в имота на жалбоподателите лятна кухня, с която представлява функционална и конструктивна цялост и която също представлява допълващо застрояване. Последното сочи, че навесът, оборудван като лятна кухня има обслужващо предназначение към основното застрояване в имота, което категорично го квалифицира като второстепенна постройка от допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ и съответно като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, в какъвто смисъл е и заключението по съдебно-техническата експертиза.

Процесният строеж не е търпим, тъй като не попада в хипотезите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. За да е налице която и да е от хипотезите на тези разпоредби е необходимо строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите правила и нормативи.

Според твърденията на процесуалният представител на жалбоподателите процесният строеж в сегашният му Г-образен вид е съществувал още към 1990 г. (л.109, стр.2 от делото – протокол от проведеното на 07.07.2025 г. открито съдебно заседание). Към този момент действаща е била Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно чл. 118, ал. 1 от наредбата, второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки, а според чл. 121, ал. 2, второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. В настоящият случай, съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експретиза, процесният навес е изграден в дъното на [ПИ], на вътрешните граници с [ПИ] и с [ПИ], като е долепен до плътни огради с височини съответно ~ 1.50 м и ~ 2.55 м, не с калканна стена която да покрива напълно калканната стена на заварена сграда в съседния парцел, както и не са открити съгласия на собствениците на съседните парцели, изразени в нотариално заверени заявления от тях, до техническата служба при общината, или декларации, подписани в присъствието на длъжностни лица от техническата служба за задължение от тяхна страна да направят също такива постройки, така че калканните стени да се покрият напълно. С оглед на това процесният обект „навес-лятна кухня“ не отговаря на разпоредбите на Глава 6 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно сега действащите разпоредби на ЗУТ, разпоредбата на чл. 41, ал. 1, предвижда, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а ал. 2, че когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота, като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. А разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване, а ал. 2, че второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. Съгласно съдебно-техническа експертиза процесният навес-лятна кухня е изграден в [ПИ], Урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване (до 10 м). Оборудван е като лятна кухня, която се ползва за санитарно-битово обслужване – приготвяне на храна, хранене и отдих и е със статут на Второстепенна постройка на допълващото застрояване. Изграден е в дъното на [ПИ], на вътрешните граници, пред плътна ограда с височина ~ 1.50 м към [ПИ] и пред плътна ограда с височина ~ 2.55 м към [ПИ]. Средната му височина от терена е ~ 2.50 м, а светлата ~ 2.20 м, т.е. процесният обект „Навес – лятна кухня“ не отговаря на всички разпоредби на ЗУТ. Ето защо съдът приема, че строежът не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Предметът на оспорената заповед обаче не е индивидуализиран в достатъчна степен. Същият не представлява самостоятелен обект, а е част от Г-образен навес, който се ползва с предназначение – лятна кухня. Предмет на заповедта е „навес-лятна кухня“, за който е описано, че е изграден в дъното на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] (УПИ VІ, кв. 11 по плана на [населено място]) с размери 3.20 м/4.60 м с височина Н=2.50 м, изграден върху бетонова основа облицована с гранитогрес, дървени колони и греди с обшивка от дървена ламперия и покрит с воалит, под който е обособена кухня, като същия е квалифициран от административният орган като самостоятелен обект. Така даденото описание на строежа обаче не е идентично с описанието дадено от вещото лице. Експертът е категоричен, че процесния строеж не е самостоятелен обект, а представлява част от Г-образен навес с дървена конструкция, състояща се от колони и греди, и обшивка от дървена ламперия, монтиран върху базалтовите плочки, покриващи дворното пространство, с едноскатен покрив, покрит с воалит, с площ от около 20 кв.м. и оборудван като лятна кухня. Двете части на този Г-образен навес, една от които е предмет на настоящото производство, имат общ покрив, ползват общи носещи колони и конструктивни елементи и имат общо функционално предназначение.

Съдът споделя становището на вещото лице относно характеристиките на обекта, а именно че същият не представлява самостоятелен обект. За да може един обект да се квалифицира като самостоятелен същият следва да има самостоятелни носещи конструкции или да е закрепен трайно към друг обект, или да може ясно да бъде разграничен по своята самостоятелност, а случаят не е такъв. Процесната част от навеса не е самостоятелна и не е закрепена за другата част на лятната кухня, по начин, който да позволява неговото разграничение - с оглед наличието на общ покрив, ползването на носещи греди за цялата Г-образна постройка и общото функционално предназначение. Невъзможността описаният в заповедта обект да се разграничи като самостоятелен такъв, води до извод, че административният орган неправилно е квалифицирал установения строеж като самостоятелен обект, а не като част от друг по-голям обект, което по същество обуславя неправилна индивидуализация на подлежащия на премахване строеж.

От друга страна, действително нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ предвижда възможност за премахване и на част от строеж. В тази хипотеза административният орган има задължение да опише частта от строежа, която подлежи на премахване, по начин, който да води до категоричен и безпротиворечив извод коя част от строежа е незаконна и съответно подлежи на премахване. В случая това не е сторено. Единствено посочването, че навесът стои на дървени колони без да се уточни тяхното местоположение, функции и дори брой, води до невъзможност да се разбере каква точно част от целия строеж следва да бъде премахната според административния орган. Липсва категорично разграничение на строежа предмет на заповедта от целия по-голям обект. Последното следва от обстоятелството, че двете части на навеса, както ги разграничава административния орган, ползват една обща конструкция – покрив и носещи елементи. Следва да се отбележи също, че с премахването на процесната част безспорно ще се наруши покривната конструкция на целия обект – Г-образен навес – лятна кухня.

В този смисъл съдът приема, че е наредено премахването на строеж, който неправилно е определен като самостоятелен обект и не е индивидуализиран в достатъчна степен. Посочените по-горе несъответствия водят до невъзможност да се идентифицира с точност незаконния строеж, както и да се установи волята на административния орган относно точните негови параметри, които подлежат на премахване. Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено в оспорената заповед, а не да бъде установявано или допълвано в хода на съдебното производство или евентуално при предприемане на действия изпълнение.

При изложените съображения съдът приема, че в разпоредителната част на оспорената заповед липсва точно и ясно очертаване на правата и задълженията, възникнали по повод на премахването на вписания в нея незаконен строеж, с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Административният орган в производството по премахване на незаконно строителство има задължение да даде точно и конкретно описание на незаконния строеж, който да дава възможност да се разбере какво именно следва да бъде премахнато. Последното е от съществено значение за спазване принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, като е издал заповед, чието разпореждане не въвежда пълна яснота в нейния предмет, административният орган е допуснал нарушение в разпоредителната част на заповедта, представляващо допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и съответно на приложението на закона, което определя издадената заповед като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите. О. П. следва да бъде осъдена да заплати на А. Т. П. и Т. И. Д. разноски в общ размер на 1 120 лева, от които 20 лева заплатена държавна такса за двамата жалбоподатели (л.79), 450 лева заплатен депозит и довнасяне за изготвяне на съдебно-техническа експертиза ( л. 103 и л. 153) и 650 лева заплатено адвокатско възнаграждение (л. 155).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Бургас, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № РД-16-207/17.02.2025 година на кмета на О. П..

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на А. Т. П., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН] сумата от 1 120 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.