№ 570
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100500818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.10.2021г., гр.д. 33675/18г., СРС, 58 с-в прекратява на
основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК производството по предявения при
евентуалност от Р. (България)“ ЕАД осъдителен иск за 12 693,67 лв. –
предсрочно изискуема главница с настъпила изискуемост на 03.05.2017 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, признава за установено по отношение на В. Е.М. че
има парични задължения по чл. 430, ал. 1; чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 288 ТЗ вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД към Р. (България)“ ЕАД по Договор за банков кредит от
14.05.2014 в размер на 882,08 лв. – изискуема главница за периода 05.12.2016
г. – 05.04.2017 г., 12 693,67 лв. – предсрочно изискуема главница с настъпила
изискуемост на 03.05.2017 г.; 367,35 лв. – изискуема редовна лихва за периода
05.12.2016 г. - 02.05.2017 г.; 970,38 лв. – изискуема наказателна лихва за
периода 05.12.2016 г. – 28.09.2017 г., включително; ведно със законна лихва
върху главниците (13 575,75 лв.), считано от датата 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 65/2015 г. на РС
1
- Перник в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, оставя без разглеждане предявения при
евентуалност от Р. (България)“ ЕАД осъдителен иск за 882,08 лв. – изискуема
главница за периода 05.12.2016 г. – 05.04.2017 г., 367,35 лв. – изискуема
редовна лихва за периода 05.12.2016 г. - 02.05.2017 г.; 970,38 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 05.12.2016 г. – 28.09.2017 г., включително;
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, като осъжда ответника да заплати на
ищеца сумата 348,27 лв. – съдебни разноски за заповедното производство и
сумата 1 459,47 лв. – за исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
бланкетна въззивна жалба от ответника по тях В. Е.М. Намира решението за
неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът Р. (България)“ ЕАД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430,
ал.1 и ал. 2 ТЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не
са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
2
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния
съд в частта им, оспорена в жалбата.
Въззивната жалба е изцяло бланкетна. Поддържат само се общи
оплаквания, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно.
При липса на ясна конкретизация за това по отношение на кои точно
релевантни за спора факти и приложими разпоредби, първоинстанционният
съд формира неправилни изводи, тези оплаквания са формални.
Неуточненият характер на твърдените пороци в решението води до
невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед
липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269,
изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на
решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата.
Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.10.2021г., гр.д. 33675/18г., СРС, 58 с-в в
частта, с която се признава за установено по отношение на В. Е.М. че има
парични задължения по чл. 430, ал. 1; чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 288 ТЗ вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД към Р. (България)“ ЕАД по Договор за банков кредит от 14.05.2014 в
размер на 882,08 лв. – изискуема главница за периода 05.12.2016 г. –
05.04.2017 г., 12 693,67 лв. – предсрочно изискуема главница с настъпила
изискуемост на 03.05.2017 г.; 367,35 лв. – изискуема редовна лихва за периода
05.12.2016 г. - 02.05.2017 г.; 970,38 лв. – изискуема наказателна лихва за
периода 05.12.2016 г. – 28.09.2017 г., включително; ведно със законна лихва
върху главниците (13 575,75 лв.), считано от датата 02.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 65/2015 г. на РС
- Перник в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4