Определение по дело №1419/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1801
Дата: 27 септември 2019 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И ***,    27.09.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1419 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №34620/08.08.2019г., подадена от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №1846 от 17.07.2019 г. постановено по гр.д. №9477/2019г. по описа на Районен съд Бургас.       

С обжалваното решение районният съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Б. от БАК, сумата от 2619,26 лева /две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.06.2016г. – 31.12.2017г., сумата от 391,77 лева /триста деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сбора на мораторните лихва върху стойността на дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода 01.06.2016г. – 21.12.2018г., сумата от 1099,96 лева /хиляда деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода 01.06.2016г. – 31.12.2017г., сумата от 200,78 лева /двеста лева и седемдесет и осем стотинки/ - мораторната лихва, дължима върху стойността на неплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен, за периода от 01.06.2016г. до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в размер на 254,77 лева.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционното решение в частите, с които: е осъдена ОД МВР да заплати на В.В. сумата от 1099,11 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 282,85 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.06.2016г. до 31.12.2017г. нощен труд в дневен, ведно с мораторната лихва, законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба 21.12.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта относно разноските.

В останалите части първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.М.В., чрез пълномощника адв. Б. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1419 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

         Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.