Присъда по дело №393/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 115/04.07.2024 година, постановена по НОХД
№ 393/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 46/2024г. по описа на РУ-Тополовград, с който
подсъдимият М. У. /М. W./, поданик на Кралство Мароко, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 15.06.2024 г., в района на гранична
пирамида № 278, намираща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.П. М. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор – С. И. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия М. У. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия М. У. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание около 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените
наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.
У., адв.П. М., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуА.зиране на наказанията спрямо подсъдимия да се вземе предвид
чистото му съдебно минало, младата му възраст, добросъвестното му процесуално
поведение в хода на БП, съдействието му за разкриване на обективната истина, направените
пълни самопризнания, поради което защитникът счита, че наказанията на подс. М. У. следва
да бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК под предвидения в
престъпния състав минимален размер на наказанието лишаване от свобода, а именно: 5
месеца лишаване от свобода, като се приложи чл.66 ал.1 от НК и глоба в размер на 500 лв.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият М. У. /М. W./ е роден на ********** г., в гр. Алхусамие, Кралство
Мароко и е поданик на Кралство Мароко.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около два месеца е
напуснал родината си по произход – Кралство Мароко, поради трудния живот и е влязъл на
територията на Република Турция, като се е установил временно в гр.Истанбул. Тъй като
намерението на подсъдими М. У. е било да се придвижи до държава в Западна Европа,
където желаел да заживее и поради това, че не притежавал надлежно разрешение да влезе в
Република България, решил да стори това не по предвидения от закона начин - без
съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
1

места. Тъй като нямал възможност да плати на „каналджия", подс. М. У. решил сам да мине
през границата между териториите на Р. Турция и Р. България, след което да продължи пътя
си към крайната си дестинация. През това време в Р. Турция подсъдимият се запознал със
свой сънародник, който също искал да се придвижи до държава в Европа, поради което
двамата решили заедно да преминат без ползване на услугите на каналджии турско-
българската граница.
В изпълнение на намерението си, на 12.06.2024 г., в гр. Истанбул, подс. М. У. и
сънародника му наели такси за гр. Одрин. От гр. Одрин се подсъдимият и неговият познат
се отправили пеша към границата с Република България, като се ориентирА. по навигацията
в телефоните си, която им била предварително дадена от други техни сънародници, които
били минА. по същия маршрут. Късно през нощта на 14.06.2024 г. достигнА. до телена
ограда. Подсъдимият знаел, че са стигнА. границата между Р. Турция и Р. България, като се
ориентирал по ветрогенераторите. Подс. М. У. и спътникът му тръгнА. покрай телената
ограда и намерили предварително изрязан отвор (дупка) в нея. Рано сутринта, на 15.06.2024
г., подсъдимият и спътникът му преминА. през отвора във възпрепятстващото съоръжение
на границата.
Така на 15.06.2024 г. в района на гранична пирамида № 278, намираща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, подс.М. У. влязъл през границата на
територията на Република България.
След това двамата сънародници продължили да се движи пеша през гориста
местност към вътрешността на страната ни, с намерение да стигнат до гр.Харманли, а след
това с транспорт от гарата в гр.Харманли, до гр.София. На път III - 559 в посока гр.
Тополовград - с. Орлов дол, в местността „Ханчето", находяща се в землището на гр.
Тополовград, на една от отбивките по земен път, подс. М. У. и спътникът му били засечени
от св.Б. П. С. - на длъжност мл. разузнавач, група „Криминална полиция“ при РУ -
Тополовград и колегата му Димитър Янакиев - Началник група „Криминална полиция“ при
РУ - Тополовград. Двамата спрели подсъдимия и спътника му за проверка и установили, че
лицата отговаряли на рисковия профил на мигрант, тъй като били без документи и на
английски език се самоопределили за поданици на Кралство Мароко. Двамата чужди
граждани били отведени в сградата на РУ-Тополовград, където с помощта на преводач
разказА. как са стигнА. до мястото, на което били установени.
Въз основа на заявеното от подсъдимия и спътника му и след извършено заедно с
тях проследяване на обратната следа, били установени признаци на нарушение на
държавната ни граница в района на гранична пирамида № 278, намираща се в землището на
с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол. Нарушението се изразявало в срез в долната част на
възпрепятстващото съоръжение (дупка).
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - М. У. /М. W./, роден на ********** г., в гр.
Алхусамие, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, с начално образование,
безработен, с адрес в гр. Алхусамие, Кралство Мароко, неженен, неосъждан. Тази
самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240617005000261027 от 17.06.2024г., издадена от БС при Районен съд-Тополовград, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
М. У. не е осъждан.
2

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетеля – Б. П. С. /на длъжност мл. разузнавач, група „Криминална полиция“ при РУ -
Тополовград/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитания свидетел С. се кредитират от настоящия съдебен състав
като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на
свидетеля. Показанията на св.С. кореспондират с останА.я доказателствен материал по
делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно
деяние. Възпроизведените от свидетеля С. факти са пряко относими съответно към мястото
и механизма на осъществяване на престъпното деяние и към начина на установяване и
откриване на подсъдимия – като един от двамата самоопределили се за поданици на
Кралство Мароко установени от св.С. и колегата му в местността „Ханчето“, находяща се в
землището на гр. Тополовград, която местност е в посока от гр.Тополовград към с.Светлина.
Писмените доказателства, приложени по БП № 46/2024г. по описа на РУ-
Тополовград /справка за съдимост на подсъдимия, Евродак дактилоскопна карта, Заповед за
задържане на лице от 17.06.2024г. ведно с Разписка, Писмо с рег. № 105450-3330 от
01.07.2024 година на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират
от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият М. У. /М. W./, роден на
********** г., в гр. Алхусамие, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, с начално
образование, безработен, с адрес в гр. Алхусамие, Кралство Мароко, неженен, без документи
за самоличност, неосъждан, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК, тъй като на 15.06.2024 г., в района на гранична пирамида № 278, намираща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
М. У. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 15.06.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
3

граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит като един от двамата
чужди граждани, самоопределили се за поданици на Кралство Мароко, установени от св.С. и
колегата му в местността „Ханчето“, находяща се в землището на гр. Тополовград, която
местност е в посока от гр.Тополовград към с.Светлина
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. У. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около месец и
половина, след като е напуснал родината си по произход – Кралство Мароко, поради трудния
икономически живот, бедността и безработицата, с намерение да отпътува от страната ни за
държава в Западна Европа, където желаел да се установи. Същият не е заявявал изрично в
дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в страната
ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като
държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България, от
където да продължи към Западна Европа.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл.279, ал.5 от НК, че влизането в
страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
поданик на Кралство Мароко. Съобразявайки се в случая с причините, мотивирА.
подсъдимия М. У. да напусне преди повече от два месеца доброволно родината си –
Кралство Мароко и да влезе нелегално на територията на страната ни, след едномесечен и
половина престой на територията на Р. Турция, като взе предвид и обстановката в държавата
по произход /липсата на безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен
въоръжен конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са нА.це основанията за
прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от
него не попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М. У. /М. W./, поданик на
Кралство Мароко, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
4

незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Кралство
Мароко, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от месец и половина, за да
премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където да
се придвижи към държава в Западна Европа, където желаел да се установи и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. М. У. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия М. У.
наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване
от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55
ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвидено в престъпния състав на чл.279
ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата
в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално състояние на
подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс. М. У. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца е
от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
не е необходимо наложеното на М. У. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на
това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. М.
У. наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 210.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – ОД на МВР-Хасково.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	115
Дата:	4 юли 2024 г. (в сила от 20 юли 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200393
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юни 2024 г.

Присъда по дело №393/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите