ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50182
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110127077 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
ОПРЕДЕЛИ:
Указва на ответника в едноседмичен срок от уведомяването да подпише лично
отговора на исковата молба, респективно да представи пълномощно на адв. Е. или с писмена
молба да потвърди извършените от него процесуални действия, в противен случай съдът ще
приеме процесуалното действие за неизвършено (чл. 101, ал. 3 ГПК).
Указва на ответника, в случай, че предявява насрещни искови претенции да
съобрази, че небрачните искове задължително се съединяват с иск за прекратяване на брака,
като в писмена с препис за другата страна в едноседмичен срок от уведомяването да заяви
дали предявява и иск за прекратяване на брака при евентуалност, като в случай че поддържа
и предявените небрачни искове, следва да конкретизира началния момент от който
претендира заплащане на издръжка, както и размерът на наема, който иска да му бъде
заплащан за ползването на семейното жилище. В същия срок да представи и доказателства
за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева, за
което да представи по делото документ за платена такава. При неизпълнение на тези
указания в срок, съдът ще счете, че в отговора няма обективирана насрещна искова молба.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
11:15 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, ищцата
да се изпрати препис от отговора на исковата молба. Да се призове компетентната ДСП с
препис от исковата молба и отговора по местоживеене на страните, като й се укаже, че до
датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази
1
устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
Докладът следва да съдържа, какви са условията за живеене (като направят посещение на
жилищата на страните), които има всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите (като наблюдават среща
между детето и всеки от родителите), доходи и ангажираност на родителите, подкрепяща
среда и др., следва да посочат и в интерес на детето ли е да бъде изслушано от съда, ако е
навършило 10 г. възраст. ДСП следва да даде становище и дали са налице условията на чл.
138а, ал. 3 СК.
Указва на страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалните доклади, вкл.
за наблюдение на контакт между детето с всеки един от родителите.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Подадена е искова молба от Р. Н. Матееева (ищец) срещу Л. И. М. (ответник).
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове. Представени са писмени приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания;
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника. Оспорва
исковата молба, счита, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен. Обективирана е и
насрещна искова молба при евентуалност, с която е са предявени обективно кумулативно
съединен небрачни искове.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените писмени документи, като писмени
доказателства по делото.
По направените доказателствени искания от страните, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, след посочване на конкретни обстоятелства, които ще
бъдат установени с тях и изслушване на страните.
Задължава страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно упражняването на родителските права
по отношение на децата, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по
реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до
300,00 лева.
Указва на ищеца по първоначалната искова молба и ищеца по насрещната, че
следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без
уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие на такава,
производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 от ГПК).
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
2
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за спогодби и медиация“. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова/Мария Георгиева на тел. 02/8955 423, мобилен телефон:
0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
3
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане
на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат
молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на
които да бъдат уведомени, в случай че желаят разглеждане на делото за по-ранна дата.
Указва на страните, в случай на постигане на споразумение помежду им, да го
изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава: *************@***.*******.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4