Определение по дело №57018/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2825
Дата: 20 януари 2025 г. (в сила от 20 януари 2025 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20241110157018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2825
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110157018 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на Ж. К. Ж., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 333860/21.10.2024 г., срещу „Н.Б.С.“ ЕООД, с
ЕИК: ***, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Ж.
К. Ж., извършено със заповед № 33/17.07.2024 г., връчена на 22.07.2043 г., и
същото да бъде отменено; 2/ Ж. К. Ж. да бъде възстановен на заеманата
длъжност „автор на техническа документация“ „Н.Б.С.“ ЕООД при условията
от преди уволнението; 3/ да бъде осъден „Н.Б.С.“ ЕООД да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа в периода от 22.07.2024 г. до
22.01.2025 г. в размер на 46 433.82 лева / 6 месеца по 7738.97 лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.; 4/
да бъде осъден „Н.Б.С.“ ЕООД да заплати на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1934.74 лева – 5 дни за 2024
г.; 5/ да бъде осъден „Н.Б.С.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 3250 лева
– неплатена част от възнаграждение за м. юни 2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.; 6/ да бъде
осъден „Н.Б.С.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5047.06 лева
неплатено възнаграждение за м. юли 2024 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.;
При условията на евентуалност ако искът за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна и обусловените от него искове бъдат
отхвърлени – са иска да бъде осъден „Н.Б.С.“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 7738.97 лева – обезщетение в размер на възнаграждението на
работника за един месец поради оставането му без работа вследствие на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба – 27.09.2024 г.;
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 33 от
1
01.02.2024 г. като последно е заемал длъжността „автор на техническа
документация“, с място на работа гр. София и код по НКПД 26416011. Твърди
се също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед №
33/17.07.2024 г. – на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че заповедта била с правно основание по чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ – но не ставало ясно дали трудовият договор се
прекратявал поради закриване на част от предприятието или поради
съкращаване на щата. Излагат се допълнителни доводи, че преди уволнението
с ищеца били проведени поредица от разговори, в хода на които работодателят
му предложил да го преназначи на друга длъжност или да го уволни по
споразумение – доколкото било взето решение за намаляване на разходите.
Ищецът обаче не бил съгласен с предложените от ответника варианти и
продължил да изпълнява задълженията си добросъвестно. Въпреки това обаче
ищецът не получил възнаграждение за част от м. юни и м. юли 2024 г.
На 18.07.2024 г. по електронна поща получил заповедта за уволнение. На
24.07.2024 г. получил заповедта и по куриер, доколкото преди това бил за
няколко дни в чужбина. В тази връзка и ищецът приема датата 22.07.2024 г. за
прекратяване на ТПО, доколкото същата била вписана в заповедта, а така били
извършени и съответните отразявания в НАП и НОИ.
Въпреки прекратяването ищецът не получил възнаграждение за м. юни
и м. юли 2024 г., нито полагащото му се обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 2024 г. – възлизащ на 5 дни.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: предизвестие, заповед №
33/17.07.2024 г., трудов договор № 33 от 01.02.2024 г., покана за доброволно
плащане. Иска се допускане на счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Н.Б.С.“ ЕООД, с ЕИК: *** не е
постъпил писмен отговор. Исковата молба е връчена на дружеството на
29.10.2024 г. – на лицето Л.Н. / офис мениджър/.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети
по делото, тъй като са относими за спора.
Не следва да се допуска съдебно счетоводна експертиза, доколкото не е
подаден отговор на исковата молба.
Следва да се разясни на ищеца, че в случая от изложените от него доводи
не се установява предявяване на иск за поправка на основанието за уволнение
в трудовата книжка – доколкото ищецът не твърди грешно основание, а иска
отмяна на уволнението си. Освен това искът за оставане без работа за шест
месеца поради уволнението и искът за обезщетение поради оставане без
работа от един месец поради уволнение на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ – не могат да бъдат предявени в условията на кумулативност – доколкото
искът по чл. 222, ал. 1 от КТ предполага законосъобразност на уволнението.
2
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
уточни дали предявява иска по чл. 222, ал. 1 от КТ / за сумата от 7738.97 лева/
в условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен искът за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна респ. обусловените от него
искове за възстановянане на длъжността преди уволнението и оставането без
работа за срок от шест месеца. При липса на такова уточнение съдът ще
приеме иска за предявен в условията на евентуалност.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № 33/17.07.2024 г., връчена на 22.07.2024 г. Ищецът претендира
признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта, както и
възстановяването му на предишната заемана длъжност. Предвид оставането
си без работа ищецът претендира и заплащане на обезщетение за този период
– с максималната продължителност от шест месеца.
Ищецът претендира и обезщетение за неизползван отпуск и за
неплатено трудово възнаграждение. При условията на евентуалност
обезщетение за един месец оставане на работа след уволнението на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от ГПК.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ и с чл. 128 от КТ и чл.
224, ал. 1 от КТ. Предявеният като евентуален иск е с правно основание по чл.
222, ал. 1 от КТ. .
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е бил нает по трудово
правоотношение при ответника в обект в гр. София, на длъжност „автор на
техническа документация“ към датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с издаването на заповед № 33/17.07.2024 г., връчена на
24.07.2024 г. – по куриер, а на 18.07.2024 г. по електронна поща.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото. Ищецът
следва да докаже и че в периода от 22.07.2024 г. до 22.01.2025 г. респ. от
3
22.07.2024 г. до 22.08.2024 г. е останал без работа, както и размера на
трудовото си възнаграждение преди прекратяване на договора с ответника
съответно размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че действително е налице
съответното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, спазване на процедурата по
уволнението, обстоятелството, че издадената заповед отговаря на
нормативните изисквания. Ответникът следва да докаже и че е изплатил на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и размера
му респ. сумите за трудови възнаграждения.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за оставането си без работа и размера на обезщетението по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ нито по чл. 222, ал. 1 от КТ; ответникът не сочи
доказателства за изплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертиза
предвид липсата на отговор на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи: копие от трудовата си книжка в цялост и същата в оригинал
/за констатация от съда/, като го предупреждава, че в противен случай съдът
може да цени поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани
обстоятелствата, пред установяване на които страната е създала пречки пред
доказването.
ДА СЕ ИЗИСКА ИНФОРМАЦИЯ от трето лице – НАП – за обявени
сключени и прекратени трудови договори на ищеца в периода от 01.07.2024 г.
до 01.02.2025 г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от
10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
4
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5