№ 1195
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100513304 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15227/19.09.2023 г., постановено по гр.д. № 34336/2022 г. на
Софийски районен съд, 82 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Б. В. С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. С. дължи
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 574,39 лева, представляващи
доставена топлинна енергия през периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, с включена
сума за дялово разпределение, както и сумата от 68,90 лева, представляващи
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., с включена мораторна лихва
върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 73199, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38161/2021 г. на
СРС, 82 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Б. В. С. да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД разноски в размер на 407,10 лева.
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на „Топлофикация София”
ЕАД срещу Б. В. С. за горницата над сумата от 574,39 лева до пълния претендиран
размер от 1832,63 лева, с включена сума за дялово разпределение и за периода
01.05.2018 г. – 30.06.2018 г., както и за горницата над сумата от 68,90 лева до пълния
претендиран размер от 219,99 лева, с включена мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„МХ Елвеко“ ООД.
1
Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответницата Б. В. Стефанова, подадена чрез особения представител адв. Г. Ч..
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че дори и да се приеме, че вземанията касаят ответницата, то задълженията трябва
да са свързани с реално предоставяне на топлинна енергия въз основа на реални
отчети. Твърди се, че не са представени обаче доказателства за това. Твърди се, че
липсва доставена топлинна енергия, определена по качество и количество. Поддържа
се, че вписванията в счетоводните книги се преценяват с оглед на тяхната редовност и
останалите доказателства по делото. Сочи се, че редовността на търговските книги не
се предполага, а трябва да бъде доказана от този, който се позовава на вписването.
Твърди се, че поради това дължимата сума трябва да се докаже с доказателства,
различни от счетоводната документация на търговеца. Предвид изложеното се иска
отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в
съответствие със събраните доказателства, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „МХ Елвеко” ООД, не взима становище по
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
по чл. 55г от ЗПИНМ № 193, том XIX, дело № 3783/70 г., от който е видно, че М.М. С.
и В.Д.С. са придобили собствеността върху апартамент № 44 в бл. ****, ж.к. „Красно
село”.
Представени са и протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от 02.09.2002 г. и списък на присъствалите етажни собственици. В
списъка е посочен В.Д.С., участвал в събранието като собственик на апартамент № 44,
с абонатен № 73199. Протоколът е подписан от В.Д.С., като подписът не е оспорен в
срока за отговор на исковата молба.
Представено е удостоверение за наследници на М.М. С., починала на 25.10.2008
г., от което се установява, че същата е оставила като наследници по закон – преживял
съпруг В.Д.С., дъщеря Б. В. С. и син Б.В.С.. Представено е и удостоверение за
наследници на В.Д.С., починал на 11.12.2019 г., от което се установява, че същият е
оставил като свои наследници по закон – дъщеря Б. В. С. и син Б.В.С..
Представени са искова молба, депозирана от Б. В. С. срещу Б.В.С. и В.Д.С. за
делба на процесния имот. По делото е приобщена и справка от Служба по
вписванията, от която се установява, че по партидата на процесния имот не са налице
други вписвания след вписване на 01.11.2017 г. на исковата молба за делба.
С оглед на горното въззивният съд приема, че СРС обосновано е приел, че
ответницата (настояща въззивница) Б. В. С. е имала качеството на съсобственик на
процесния имот през исковия период.
Още с отговора на исковата молба, подаден в законоустановения за това срок,
особеният представител адв. Г. Ч. е оспорил твърдението, че през исковия период са
доставяни услуги на претедираната от „Топлофикация София“ ЕАД стойност, както и
че е доставяна на адреса топлинна енергия, отговаряща на държавния стандарт за
топлопреносната мрежа. Поддържано е, че начисляваните суми по прогнозни сметки и
изравнителни сметки са изчислени върху невярна информация и без основание.
Поддържано е, че се дължи заплащане за реално доставена и консумирана топлинна
енергия, а не презюмирана и едностранно начислена услуга. Твърдяно е, че се
претендират плащания на неизмерени и недоставени количества топлинна енергия.
Оспорени са изравнителните сметки относно броя на отоплителните тела, отопляемия
обем, данните за отчет, изразходваното количество топла вода. Подаденият отговор е
поддържан от особения представител и в първото проведено пред СРС открито
съдебно заседание.
Въпреки оспорванията в хода на производството пред първата инстанция няма
изготвени съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертиза. Такива не са поискани
от страна на „Топлофикация София” ЕАД и пред въззивната инстанция.
От конституираното като трето лице помагач на ищеца – „МХ Елвеко” ООД, не
са представени доказателства за извършвани отчети на процесния имот и за исковия
период, респ. не са представени изготвени изравнителни сметки за процесния имот и
за исковия период.
Единственото доказателство за количеството на доставената топлинна енергия и
нейната стойност са представените от „Топлофикация София” ЕАД съобщение към
фактура № **********/31.07.2019 г., фактура № **********/31.07.2020 г. и счетоводна
справка към 10.05.2021 г. Последните са оспорени в срока за отговор на исковата
молба от особения представител на ответницата (настояща въззивница) Б. В. С..
Горепосочените доказателства на „Топлофикация София“ ЕАД представляват
3
частни документи, които съдържат изявления на ищеца по делото. Поради това същите
не могат сами по себе си да докажат, че действително е извършвана доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период и че тази топлинна енергия
е в количеството и на стойността, сочени от ищеца. По делото не са събрани никакви
доказателства за това, че са извършвани отчети за реално потребената енергия в
процесния имот, че средствата за измерване отговарят на нормативните стандарти, че
претендираната сума е изчислена в съответствие с нормативните изисквания. Предвид
горното настоящият състав приема, че не е доказано по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е извършило доставка на твърдяното количество топлинна енергия до
процесния имот през исковия период. Поради това не се установява и насрещно
възникналото задължение на ответницата (настояща въззивница) Б. В. С. за заплащане
на претендираната от ищеца цена на топлинна енергия.
При липса на доказателства за наличие на реално доставяна топлинна енергия в
процесния имот през исковия период не се дължи и претендираната цена за услуга
„дялово разпределение“. По делото не се установява да е извършвано дялово
разпределение през исковия период, респ. че то е извършвано от дружеството „МХ
Елвеко“ ООД.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да се отмени, като се отхвърлят неправилно уважените от СРС
претенции на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 565,88 лева, представляващи
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., както и за сумата
от 8,51 лева, представляващи цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. (обща стойност на двете главници – 574,39 лева).
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и
главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на
ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
Тъй като по делото не се установява ответницата (настояща въззиваема) Б. В. С.
да дължи претендираната стойност за топлинна енергия, както и не се установява, че
се дължи цената на услугата „дялово разпределение”, то не се дължат и
претендираните акцесорни задължения за обезщетение за забава върху тези главници.
Тоест и в частта, в която е уважен акцесорният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно. В тази
връзка подлежат на отхвърляне претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата
от 67,34 лева, представляващи, обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., както и за сумата от 1,56
лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2018 г. (обща стойност на
двете обезщетения за забава – 68,90 лева).
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивния съд право на разноски има само
въззивницата Б. В. С.. Същата не е претендирала такива, поради което въззивният съд
не следва да присъжда разноски на нито една от страните.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на въззивницата е
бил освободен от внасянето на държавна такса при депозиране на въззивната жалба.
Следователно държавната такса следва да бъде събрана с решението по делото.
Поради обстоятелството, че въззивната жалба е основателна, то въззиваемият
4
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд
сумата от 50,00 лева, представляващи дължима, но незаплатена предварително
държавна такса за въззивното производство.
С оглед цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове
решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15227/19.09.2023 г., постановено по гр.д. № 34336/2022 г.
на Софийски районен съд, 82 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. В. С. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.
В. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 574,39 лева, представляващи
доставена топлинна енергия през периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, с включена
сума за дялово разпределение, както и сумата от 68,90 лева, представляващи
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., с включена мораторна лихва
върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 73199, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38161/2021 г. на
СРС, 82 състав, както и В ЧАСТТА, в която Б. В. С. е осъдена на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски в размер на 407,10 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Б. В. С.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. "Красно село", бл. ****, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД следните суми: сумата от 565,88 лева, представляващи доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен
№ 73199, за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата от 8,51 лева, представляващи
цена за услугата „дялово разпределение” за същия имот за периода 01.07.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от
67,34 лева, представляващи обезщетение за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода 15.09.2019 г. – 10.05.2021 г., както и сумата от 1,56 лева,
представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.07.2018 г. – 10.05.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38161/2021 г. на СРС, 82 състав.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано в
законоустановения за това срок.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 77 ГПК
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата от 50,00 лева,
представляващи дължима, но незаплатена предварително държавна такса за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„МХ Елвеко” ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6