Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.2.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3838/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД твърди, че е изправна страна
по валидно облигационно правоотношение с ответника К.В. Цокова, произтичащо от
договор за потребителски кредит, сключен между тях на 03.04.2013г., по който е
изпълнил задължението си да предостави на ответника банков кредит в размер
21 000,00 евро при първоначална възнаградителна лихва 8,79% и срок за
връщане 180 месечни вноски, считано от датата на усвояване на средствата –
5.4.2013г. Твърди, че ответникът е преустановил плащанията на 2.6.2016г. при
остатъчен дълг по главницата 5851,50 евро. и други акцесорни задължения за
възнаградителна лихва, административни такси и обезщетение за забава. Поддържа да е налице договорна клауза за предсрочна
изискуемост на остатъчните задължения по кредите при забава в плащанията над 90
дни, както и неустоечна клауза за мораторна неустойка, представляваща надбавка
от 3% върху лихвения процент на възнаградителната лихва, начислявана върху
просрочената главница. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
ответникът е в просрочие от 479 дни, а задълженията му възлизат на 5851,50 евро
главница, 802,75 евро възнаградителна лихва за периода от 5.4.2016г. до
предявяването на иска, 61,92 евро обезщетение за забава /неустойка/ и 99,55
евро такси и разноски. Счита исковата молба за изявление до длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. Иска осъждането на ответника да заплати
тези задължения, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на
28.09.2017г. до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв.В.И.
*** прави изявление, че признава иска. Не претендира разноски. Признанието на иска е недействително,
тъй като представеното по делото пълномощно не включва правата по чл.34, ал.3 ГПК.
Ищецът не е поискал решение при
признание на иска.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ:
За основателността на исковете за връщане на
главницата по заема и заплащането на възнаградителната лихва ищецът следва да
установи предоставянето на паричен заем на ответника в размер най-малко на
сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, както и
размерът на всяко от двете задължения.
При установяване
на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Според приетите писмени доказателства, неоспорени
от ответника - договор за ипотечен кредит от 3.4.2013г., общи условия,
погасителен план и извлечение от банковата сметка на ответника, последният е
получил от ищеца в заем 21000 евро на 5.4.2013г., които се е задължил да върне
на 180 месечни погасителни вноски. Уговорена е възнаградителна лихва в
първоначален размер от 8,79% /чл.7.1/, както и мораторна неустойка в размер на
допълнителни 3% върху лихвата /чл.17.1/. Освен това ответникът е поел
задължението да плаща административни такси за одобряване и управление на
кредита съгласно тарифата на банката, както и разноски за обслужване на
задължението /чл.2.1/.
Според представеното от ищеца извлечение от
счетоводните му книги, към 27.9.2017г. ответникът е бил в забава на плащанията
по кредита в продължение на 479 дни. Към този момент неговите задължения към
ищеца възлизат на 5851,50 евро главница;
802,75 евро възнаградителна лихва за периода от 5.4.2016г. до 27.9.2017г.;
61,92 евро обезщетение за забава /неустойка/ за периода от 5.6.2016г. до
27.9.2017г. и 99,55 евро такси и разноски. Ответникът не е оспорил тези
фактически твърдения на ищеца нито извлечението от счетоводните книги.
Относно предсрочната изискуемост на вземанията:
Представена е нотариална покана до ответника, съдържаща изявлението на
ищеца, че поради допуснатото неизпълнение обявява всички вземания по кредита за
изискуеми, която на 2.6.2017г. е връчена фингирано на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, вместо на посочения адресат в чл.25 от договора. Ответникът не
е оспорил редовността на връчването, поради което съдът го намира за надлежно и
приема, че по този начин ищецът е упражнил валидно своето потестативно право по
чл.60, ал.2 ЗКИ да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем.
Въз основа на посочените писмени доказателства съдът намира за установено, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора за кредит, поради което в негова полза е възникнало вземане
за главница, възнаградителна
лихва и заемни такси в размера по извлечението от счетоводните книги на
банката, което ответникът не е погасил напълно. За непогасения остатък от тези задължения са
предявени процесните осъдителни искове, които следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска в
тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг, уговорена неустоечна клауза за
мораторна неустойка и изпадане на ответника в забава.
По изложените по-горе мотиви
съдът прие за доказано наличието на главен дълг. Страните са уговорили клауза за мораторна
неустойка в чл.17.1 от договора, определена като надбавка от 3% върху размера
на възнаградителната лихва за срока на забавата. Съдът достигна до извод, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила 2.6.2017г., от когато
ответникът е в забава. Ищецът претендира обезщетението за забава с начален
момент 5.6.2017г. и краен момент 27.9.2017г. в размер на 61,92 евро, съгласно неоспореното извлечение от счетоводните му
книги. Доколкото се претендира обезщетение за по-кратък период от срока на
забавата, искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото
ответникът следва да заплати на ищеца деловодните му разноски в размер на 620,58лв. държавна такса и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.25, ал.1 НЗПП, съобразявайки неоспорването на предявените искове от
ответника.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника К.В. Цокова, ЕГН ********** да заплати на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК …. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 5851,50 евро -
главница; сумата 802,75 евро - възнаградителна лихва за периода от 5.4.2016г.
до 27.9.2017г.; сумата 99,55 евро - административни такси и разноски за
обслужване и сумата 61,92 евро - обезщетение за забава /неустойка/ за периода
от 5.6.2016г. до 27.9.2017г., ведно със законната лихва от 28.9.2017г. до плащането на задълженията,
произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен между страните на 3.4.2013г.
в гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА К.В. Цокова, ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, …..
сумата 820,58лв. за деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: