Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. Велико Търново, 26.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 259/2023г. по описа на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 391/ 14.07.2023г., постановено по АНД № 1318/2022г., с което състав на
Районен съд Велико Търново потвърдил Наказателно постановление №
22-1275-001056/19.08.2022г., издаден от началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР
Велико Търново, с което на И.М.И. с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.95, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното лице,
действащо чрез упълномощения адвокат. Последният твърди, че
решението на РС е неправилно, т.к. е постановено в противоречие на действителната
фактическата обстановка и в нарушение на материалния закон. Обръща вниманието
на съда върху това, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно
механизма на ПТП. Поддържа, че подзащитният му нито е слизал от автомобила,
нито е оставил вратата отворена. Не е проверено твърдението му, че всъщност
другият водач е връхлетял с автомобила си и е ударил неговата кола. Настоява,
че ако действително се е случило описаното в НП, то жалбоподателят би имал телесни повреди. По изложените мотиви ПП на касатора моли
АСВТ да отмени решението на РС и самото НП.
В о.с.з. касаторът се явява и с
упълномощения адвокат. ПП поддържа КЖ и пледира за нейната основателност.
Претендира разноските, сторени пред въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба – началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР В. Търново не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Обръща
вниманието на съда върху обстоятелството, че воденият от жалбоподателя свидетел
е потвърдил, че вратата на автомобила е била отворена.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите
на страните, съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.3 от НПК.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК и по аргумент от противното на ал.2 на с.р., за
това касационно основание съдът не следи
служебно, поради което е ограничен в рамките на посочените конкретни пороци на
Решението, така както бяха посочени по-горе. Поддържа се и основание за
касиране по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушен е законът.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Въззивният съд установил, че НП е издадено
срещу И.И. за това, че същият слизайки от собственото си ППС и отваряйки
вратата е създал опасност за останалите участници в движението като е блъснал
преминаващ лек автомобил. Въз основа на доказателствата по преписката РС
възприел да се е осъществило соченото в НП деяние. Според ВТРС същото се
изразило в това, че И. като водач на МПС, спряно за престой на пътното платно,
отворил предна лява врата на лекия автомобил, без да се увери, че с това не
създава опасност, в резултат, на което с поведението си станал причина за настъпване на удар с
приближаващ лек автомобил, управляван то св. Ц. При това РС приел правната
квалификация на деянието за правилна, а наложеното наказание за съответно на
нарушението и потвърдил НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ не
сподели решаващия правен извод на въззивния съд. Намери, че Решението на РС е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, резултат на допуснати съществени процесуални нарушения
при събиране и преценка на доказателствата. При липса на мотиви за релевантни
за спора факти и необсъдени възражения на жалбоподателя относно механизма на
ПТП. При това не са обсъдени доказателствата с оглед заявеното оспорване
на съставения Протокол за ПТП, с което е
нарушено правото на защита на страната жалбоподател. Какво конкретно се има
предвид:
На стр. 11-14 от АНД на РС са приложени
като част от административнонаказателната преписка възражението на И., два броя
снимки и Протокол за ПТП. С разпореждането за насрочване на делото
първоначалният съдия докладчик е изискал попълване на преписката, като е уточнил, че според
Протокола снимките следва да бъдат 3бр. Според постъпилото Писмо от Сектор
„Пътна полиция“/вж. л.22/ се касаело за техническа грешка и снимките били само
2. Приложени са 2 бр. снимки, идентични по съдържание с тези, посочени по-горе.
В първото о.с.з. н а 15.12.2022г. не е даден ходи и съответно не са приети
доказателствата. Последвал е отводи
смяна на докладчика. В о.с.з. на 22.03.2023г. са разпитани двама
свидетели, но оглед на снимките/ВДС по см. на НПК/ не е извършен. В сл.с.з. са
извършени още разпити на свидетели, но нито съдът, нито страните са огледали
снимките като ВДС и Протокола от ПТП в
о.с.з., нито снимките и схемата на ПТП са предявявани на свидетелите.
Производството пред въззивния съд се
развива по реда на НПК, на основание чл.84 от ЗАНН. Съгласно чл.13, ал.2 от НПК, обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс. В тази връзка касационната инстанция установи, че в нарушение на реда,
предвиден в чл. 283 и чл.284 от НПК
Протоколът от ПТП и снимките от огледа на местопроизшествието не са приети като
доказателствени средства по реда на НПК. При това същите не са и обсъдени от РС,
макар да има изрично заявено оспорване на Протокола от ПТП. Освен това, по
съдържание снимките не съответстват на
механизма на ПТП, описан в НП. Не е изяснено изобщо дали това са снимките, съставени
при огледа на това ПТП, т.к. на едната се вижда рег. № *** на автомобил, който
няма връзка с посочените в НП. Същият е модел ***, има охлузвания в предната
дясна част на автомобила, което не съответства на механизма на ПТП. За другия
автомобил, с повредено огледало в дясно,
не може да се види рег. номер, нито марка и модел. При тези
обстоятелства в подложеното на проверка Решение на ВТРС не се съдържа преценка
на доказателствата и връзката им със случая, нито фактически констатации на
съда по този въпрос, нито правни изводи по наведените твърдения и доводи в
жалбата. Изложените мотиви в Решението са бланкетни и не намират опора в доказателствата,
предвид действителното съдържание на последните/в т.ч. снимките/. Оплакванията
в КЖ се потвърдиха както от фактическа така и от правна страна. Изтъкнатите от
жалбоподателя възражения не са обсъдени в цялост, като за някои от тях е било
необходимо събирането на допълнителни доказателства, което не е сторено. Решението
на наказателния съд не може да почива на предположения/вж. чл.303 НПК/.
Въззивният съд прилага НПК и в този процес служебното начало е засилено,
съгласно чл.13, ал.1 от НПК. В тази връзка РС не е изпълнил задължението си
по чл.107, ал.2 от НПК да изиска
попълването на административно наказателната преписка с относимите за спора доказателства,
които са във фактическа и правна връзка с това ПТП. Да приеме същите по
предвидения процесуален ред и да ги предяви на свидетелите. След това да ги оцени
съвкупно и предвид действителното им
съдържание, без да пренебрегване на информацията, заложената в тях.
Предвид изложеното инстанционната проверка
установи, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по
смисъла на чл.348, ал.3, вр. ал.1 от НПК, които налагат отмяна на постановеното
решение на ВТРС. Поради забраната за установяване на нови фактически положения
по аргумент на чл. 220 АПК и необходимостта да се установят по безспорен начин
факти, за събирането на които писмените доказателства не са достатъчни, както и
липсата на мотиви, настоящата инстанция намира, че се следва връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане на делото РС следва
да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото,
свързани с отговорността на касатора. Включително да прояви служебна активност
при попълване на делото с доказателства,
съобразно изложените в настоящото мотиви. При това следва да отговори на
възраженията, поддържани във възивната жалба, като изложи мотиви за основателността
на всеки от доводите.
По въпроса за разноските следва да се произнесе
първата инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2,
във вр. с ал.1 на с.р. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 391/14.07.2023г.,
постановено по АНД № 1318/2022г. по
описа на РС Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното следствие при съобразяване на указанията на касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: