№ 2590
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100500544 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №544/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на
„Електроразпределителни мрежи Запад “ ЕАД ЕИК ******* от гр.София срещу решение
№11813 от 06.07.2023 г постановено по гр.д.№9848/23 г на СРС , 53 състав , поправено с
решение №15942 от 04.10.2023 г по същото дело ; в частта , с което въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на „С.П.“ ООД ЕИК ******* от гр.София сумата от
59,42 лева – лихва за забава за периода 20.01.2022 г – 17.02.2022 г върху вземанията по
фактура №0...28265 от 21.11.2022 г фактура №0...28268 от 21.11.2022 г и фактура
№0...28275 от 29.11.2022 г , които фактури са издадени по договор №22.143 от 25.05.2022 г и
касаят пощенски и куриерски услуги за месеците август , септември и октомври 2022 г .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Уточнението към ССЕ
касаещо лихвите за забава е представено след приключване на устните състезания и не е
надлежно доказателство . Лихвите за забава са претендирани и се дължат от друга дата –
31.01.2023 г до датата на предявяване на иска . Първоинстанционният съд не е изложил
мотиви относно дължимостта на лихвите за забава . Плащането на главницата по фактурите
е извършено по сметка на ЧСИ /след наложен запор/ на 03.02.2023 г т.е. лихва въобще не е
била започнала да тече .
Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивните жалби срещу основното
1
решение и решението за поправка на ОФГ. В о.с.з оспорва същите .Въззивната жалба е
допустима. Основното решение и решението за поправка на ОФГ са връчени на въззивника
на 07.07.2023 г и на 06.10.2023 г и са обжалвани в срок съответно на 20.07.2023 г и на
17.10.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочените решениято на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част .
Видно от исковата молба ищецът е претендирал сумите по посочените фактури „ведно със
законната лихва от датата на падежа на фактурата до окончателното плащане“ . Исковата
молба е нередовна , защото ищецът не е спазил изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК
като не е посочил размер на иска за лихва за забава и периода , за който се претендира
лихвата за забава преди датата на предявяване на иска , включително и по отношение на
главницата по всяка една от фактурите .
С определение от 16.05.2023 г СРС е констатирал нередовностите на исковата молба по
отношение на лихвата за забава и е дал указанията за отстраняването им . Определението на
СРС е връчено на ищеца на 01.06.2023 г , но в указания срок нередовностите не са били
отстранени от ищеца .
При тези данни вместо да върне частично исковата молба , СРС е дал ход на устните
състезания на 21.06.2023 г . На 06.07.2023 г до СРС е депозирано от вещото лице
„уточнение на ССЕ“ визиращо именно лихвата за забава . След него СРС се е произнесъл по
същество и е уважил иска за лихва за забава .
С разпореждане от 22.01.2024 г настоящият съд повторно остави исковата молба без
движение с указания да се уточни размер на иска за лихва за забава и периода , за който
същата се претендира . Разпореждането е връчено на ищеца на 26.02.2024 г . В указания
седмичен срок – на 04.03.2024 г /по пощата/ – ищецът е подал молба с вх.№29278 от
13.03.2024 г в СГС , с която посочва , че се претендират общо 312,09 лева лихви за забава за
периода 01.11.2022 г – 03.02.2023 г по процесните фактури . Констатира се , че посочения
размер на претендираната лихва за забава е различен от този в решението на СРС . Различен
е и периода , за който се претендира лихвата .
Според настоящия съд уточнението в молбата от 13.03.2024 г в СГС не може да се вземе
предвид . Налице са били предпоставки за връщане на исковата молба още от СРС , а
дадените указания от СГС не пораждат правни последици . На основание чл.129 ал.3 ГПК -
2
решението на СРС трябва да се обезсили в обжалваната част , като в тази част също така
следва да се върне исковата молба и да се прекрати производството по делото .
С оглед изхода на делото ответникът има право на допълнителни разноски пред СРС и на
разноски пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №11813 от 06.07.2023 г постановено по гр.д.№9848/23 г на СРС , 53
състав , поправено с решение №15942 от 04.10.2023 г по същото дело ; в частта , с което
„Електроразпределителни мрежи Запад “ ЕАД ЕИК ******* от гр.София е осъден да
заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.78 ал.1 ГПК на „С.П.“ ООД ЕИК ******* от
гр.София :
-сумата от 59,42 лева – лихва за забава за периода 20.01.2022 г – 17.02.2022 г върху
вземанията по фактура №0...28265 от 21.11.2022 г фактура №0...28268 от 21.11.2022 г и
фактура №0...28275 от 29.11.2022 г , които фактури са издадени по договор №22.143 от
25.05.2022 г и касаят пощенски и куриерски услуги за месеците август , септември и
октомври 2022 г ; и
-сумата от 3,37 лева разноски пред СРС .
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА И ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение
на иск за лихви за забава до 23.02.2023 г върху посочените по-горе фактури .
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД ЕИК ******* от гр.София да заплати на „Електроразпределителни
мрежи Запад “ ЕАД ЕИК ******* от гр.София допълнително сумата от 12,43 лева разноски
пред СРС и сумата от 75 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева
по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3