Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 04.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3926 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът * със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.П. от САК, излага твърдения в ИМ, че с ответната * са страни по сключен между тях на 08.04.2016г. индивидуален договор №041030/08.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от */**. Твърди, че от страна на ответната * е налице виновно неизпълнение на договорно задължение по процесния сключен между тях договор за заплащане стойността на 3 флакона от отпуснатия лекарствен продукт, посочен в ИМ, на здравноосигуреното лице И. К. И.в размер на исковата сума от 942,75лв., поради което претендира осъждането на ответната * да му я заплати, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане. Иска си основава на твърдения, че исковата сума е дължима на търговеца на дребно - ищец, тъй като в резултат на грешка при попълване на рецептурната бланка и въвеждане на данните в специализирания софтуер за работа по договора с *, е въведено отпускане на 1 флакон от отпуснатото на здравноосигуреното лице И. К. И. лекарство на стойност 314,41лв., като в действителност на пациента е предоставен и отпуснат продукт от 4 флакона на стойност 1257,63лв., което последно обстоятелство се потвърждава от декларация от пациента, която е предоставена на **, така и от съставен КП №А-166/14.09.2017г. на **. Навежда, че мотивите за отказа на ответника за плащане на исковата сума са от техническо, а не от правно естество, както и че техническите трудности за отчитане в софтуерната система на извършеното отпускане не са причина за неизпълнение на договора. Навежда, че в случая не е налице нито едно от посочените в чл.32 ал.1 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от * /ДР бр.22/22.03.2016г./ основания за отказ за плащане от страна на *, която при подаване на коригиран финансов отчет и фактура, е длъжна да заплати съответната стойност. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез Ст. З. - Управител и адв.П. от САК, поддържа предявеният иск по съображения, подробно развити в писмена защита.
Ответникът *, чрез Директора на ** - *, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез Ст. ЮК Хр. А. в ** - *, депозира писмен отговор, с който релевира възражение, че спорът касае изпълнение на административен договор и не е подсъден на граждански съд. По същество оспорва предявеният осъдителен иск като неоснователен и недоказан с довод, че незаплащането на претендираната от ищеца сума се дължи на негово неизпълнение на сключения процесен Договор №041030/08.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от */**. Навежда, че ищцовите твърдения, че грешното заявяване на количеството на отпуснатия лекарствен продукт е техническа грешка, която може да бъде коригирана впоследствие, не отговаря на клаузите на действащия между страните договор, в който ясно са разписани сроковете и начина за отчитането на изпълнението на същия от страна на аптеката. Навежда освен техническа невъзможност за извършване на подобно заявяване, съществуващата забрана за извършване на подобни действия по договора между страните, позовавайки се на чл.20 ал.4 т.5 от д/ра. Оспорва ищцовата теза за неприложимост в случая на чл.32 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от * /ДР бр.22/22.03.2016г./. В СЗ, чрез пълномощника си Ст. ЮК Ангелов, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира съдебни разноски в минимален размер ЮК възнаграждение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта на сключен между тях на 08.04.2016г. Договор №041030/08.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цери за домашно лечение, заплащани напълно или частично от */**, на основание чл.45 ал.15 от ЗЗО, чл.7 ал.1 и чл.16 ал.1 от Наредба №10/24.03.2009г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели /обн., ДВ, бр.24 от 2009г./ /Наредба №10/, и в съответствие със съгласуваните между * и БФС Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от *, по силата на който ищецът "*" ЕООД, притежаващ разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека "*" с адрес в гр.*, е изпълнител, а ответникът - възложител. Между страните по делото липсва спор и че процесният договор е действал в периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., когато е прекратен, поради изтичане на срока. По силата на чл.1 от сключения между страните процесен договор, изпълнителят, чрез посочената аптека "*" в гр.*, се задължава да отпуска на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от ЗЛПХМ, включени в приложение №1 на Позитивния лекарствен списък /ПЛС/, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от * по реда на Наредба №10, срещу насрещно задължение, съгласно чл.8 ал.1 от д/ра, на възложителя да заплати дължимите суми за отпуснатите и отчетени от изпълнителя ЛП, МИ и ДХ, при условията на Наредба №10.
По делото
безспорно се установи, че в срока на действие на процесния договор - на
08.08.2017г. ищецът - изпълнител, чрез аптека "*" е отпуснал на
здравноосигуреното лице И. К. И., с ЕГН **********, 1 опаковка, съдържаща 4
флакона от процесния лекарствен продукт с * код LF234 - Enbrel 50 mg. sol. for ing. In pre filled pen 50 mg/ml -
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ответното възражение, че спорът, предмет на делото, е относно изпълнението на един административен договор, поради което не е подсъден на гражданския съд, е неоснователно. Процесният Договор №041030/08.04.2016г. е сключен между страните преди приемане новелата на чл.19а от АПК, /нов - ДВ, бр.74/20.09.2016г., изм. ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, която норма е материално - правна и няма обратно действие, предвид което процесният договор не е административен, а е облигационен и за уреждане споровете по него се прилагат нормите на ЗЗД, предвид което спора е подсъден на гражданския съд. Въпросът, че делото е родово подсъдно на настоящият граждански съд е разрешен с влязло в сила Определение по Вчгр.д.№307/2019г. по описа на ВТОС в производство по реда на чл.247 ал.1 т.2 вр. чл.121 от ГПК, задължително за долустоящия съд на основание чл.278 ал.3 от ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му за защита на свое неудовлетворено парично притезание.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Безспорно по делото е установен факта на възникнало облигационно правоотношение между страните от сключен между тях процесен Договор №041030/08.04.2016г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от */РКОЗ, който е типов и разпоредбите му преповтарят клаузите на образец на типов договор и съставлява Приложение №3 към Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от *. С оглед типовия характер на договора, върху съдържанието му ищецът - изпълнител по договора, не може да влияе. Безспорно по делото се установи, че ищецът - изпълнител, чрез посочената в договора аптека, е изправна по договора страна, изпълнила задължението си по чл.1 ал.1 от д/ра, като реално, в съответствие с издадената рецепта №1440/08.08.2017г., е отпуснал на ЗОЛ И. К. И.1 опаковка, съдържаща 4 флакона от лекарствен продукт LF234 ENBREL 50 mg, за който отпуснат и отчетен от изпълнителя лекарствен продукт е насрещно задължението на ответника - възложител, съгласно чл.8 ал.1 от д/ра, да заплати дължимите суми, която, съгласно чл.19 ал.1 б."а" от д/ра за лекарствени продукти по чл.1, какъвто е процесния, е в размер на съответната реимбурсна стойност, в зависимост от нивото на заплащане, определена в Приложение №1 на ПЛС, в случая в доказан размер от 1257,63лв., валидна към дата 08.08.2017г., съгласно справка от ответника изх.№11-00-7011/15.08.2019г. В случая безспорно установеното по делото грешно заявяване от изпълнителя, поради допусната грешка при попълване на рецептурната бланка и въвеждане на данните в специализирания софтуер за работа по договора с *, на количеството на отпуснатия лекарствен продукт, като е въведен 1 флакон, вместо отпуснатите реално на ЗОЛ 4 флакона и обстоятелството, че сключения между страните договор не урежда правото на изпълнителя да иска корекция, поправка или допълване на отчетени дейности в посочената хипотеза, не е основание за освобождаване на ответника от задължението му по чл.8 ал.1 от д/ра за заплащане на изпълнителя на дължимите суми за 3 флакона от процесния лекарствен продукт /разлика между заплатения 1 погрешно отчетен флакон и реално отпуснати на ЗОЛ от изпълнителя 4 флакона/. На първо място, процесният договор е типов и изпълнителя не може да влияе върху съдържанието му, а от друга страна, не предвиждането в договора на възможност за корекция като процесната, води до неоснователно разместване на блага - неоснователно обогатяване на възложителя със стойността на три от отпуснатите от изпълнителя флакони, респ. обедняване на изпълнителя с тази стойност на отпуснати на ЗОЛ 3 флакона процесен лекарствен продукт, каквото договорното право не допуска. В случая грешното заявяване от изпълнителя на количеството на отпуснатия лекарствен продукт не е техническа грешка по смисъла на чл.22 ал.4 от сключения между страните договор, доколкото не се свежда до неправилно въвеждане в софтуера на аптеките и правилно отразени на хартиен носител данни, визирани в чл.22 ал.4 т.1-т.11 от д/ра, само в който случай ал.3 на същият чл.22 предвижда ред за корекции, но празнотата в сключения между страните типов договор и непредвиден ред за отстраняване на грешно заявяване на количество на отпуснат лекарствен продукт, свързано и със стойността на продукта, не освобождава възложителя от задължението му по чл.8 ал.1 от д/ра, доколкото не е осъществен и ФС на някое от основанията за изключване на плащането, визирани в чл.25 ал.1 от д/ра, респ. не е налице основание по чл.32 ал.1 от Условия и ред, в частност в случая не е налице основание за неплащане от възложителя по смисъла на чл.25 ал.1 т.3 от д/ра, респ. по чл.32 ал.1 т.3 от Условия и ред, доколкото не е налице несъответствие между първичните медицински и финансовите отчетни документи -в случая медицинските и финансови отчетни документи са попълнени неточно /за 1 флакон от лекарствения продукт, вместо за 4 флакона/, респ. не е налице несъответствие между първичните медицински документи /рецепта/ и финансовите отчетни документи /представен от изпълнителя коригиран финансов отчет/. Неоснователно е ответното възражение, че изпълнителят е неизправна по процесния договор страна, досежно неспазване на сроковете за отчитане по сключения договор. Нормата на чл.20 ал.4 т.5 от сключения между страните договор визира забрана за приемане на отчетни документи и електронен отчет извън регламентирания в чл.17 ал.2 срок, което предпоставя въобще липса на отчитане за съответен отчетен период, съответно отчитане извън срока по чл.17 ал.2 от д/ра. В случая изпълнителят за отчетен период 01.08.2017г. - 15.08.2017г. и при спазен с представен финансов отчет №**********/16.08.2017г. срок по чл.17 ал.2 от д/ра е отчел отпуснат лекарствен продукт LF234, но, поради грешка при попълване на рецептурната бланка и въвеждане на данните в специализирания софтуер за работа с договора с *, е допуснал грешно заявяване на количеството на отпуснатия лекарствен продукт. Дори и да се приеме, че отчитането на 3 флакона процесен лекарствен продукт с последващо представения от изпълнителя коригиран финансов отчет е извън срока по чл.17 ал.2 от д/ра, то неспазването на срока от страна на изпълнителя не е виновно, а е поради допусната грешка от техническо естество и не може да обуслови неполучаване от изпълнителя на дължимата от възложителя насрещна престация по договора. С оглед доводите на ответника, съдът излага, че преклузивни са само процесуалните срокове, какъвто характер срока по чл.17 ал.2 от д/ра няма. Не на последно място, обстоятелството, че след затваряне на периода на заявката няма техническа възможност да се извършват корекции на технически грешки, както и да се подава коригиран електронен отчет, не е основание за отказ на дължимо от възложителя плащане по чл.8 ал.1 от д/ра за отпуснати от изпълнителя лекарствени продукти, в случая за 3 флакона от процесния лекарствен продукт, след представяне на коригиран финансов отчет и фактура, доколкото липсата на техническа функционалност на информационната система на ответника е в пряка причинно - следствена връзка с поведението му и се дължи на неполагане на дължимата грижа на добър стопанин. С оглед облигационния характер на договора, е приложима разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗД, съгласно която всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно.
Предвид горното, налице е неизпълнение от ответника - възложител *, чрез **, на паричното му задължение по чл.8 ал.1 от процесния сключен между страните договор и по чл.14 ал.1 от приложимите Условия и ред да заплати на ищеца - изпълнител за отпуснатия по предвидения в закона ред лекарствен продукт /3 флакона от продукт LF234/ в полза на пациент -ЗОЛ, с което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан по основание. Съгласно чл.26 ал.1 б."а" от Условия и ред и чл.19 ал.1 б."а" от д/ра, предявеният иск е доказан в размер на реимбурсната стойност, определена в Приложение №1 на ПЛС, или за 3 флакона от процесния лекарствен продукт, умножено по реимбурсната стойност за един флакон от 314,41лв. или в доказан размер от 943,23лв. /1257,63лв.: 4 = 314,41лв. х 3 = 943,23лв./, но, доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум и съобразно заявения петитум в ИМ, искът следва да бъде уважен изцяло в претендираният размер от 942,75лв., като основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното плащане. Неизпълненото от ответника парично задължение е ликвидно, както и изискуемо, с оглед настъпване още преди завеждане на иска падежа по чл.8 ал.3 вр. чл.21 ал.1 от д/ра, като на основание чл.21 ал.2 от д/ра ответникът - възложител дължи на изпълнителя законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък, в доказан размер общо от 450лв.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *, чрез **- *със седалище и адрес на управление **, с ЕИК *, представлявана от Директора *, ДА ЗАПЛАТИ на * със седалище и адрес на управление **, с ЕИК*
, сума в размер на 942,75 лв.
/деветстотин четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща незаплатена стойност на отпуснат и отчетен лекарствен продукт Enbrel 50 mg. sol. for ing. In pre filled pen 50 mg/ml -
ОСЪЖДА *, чрез **- *със седалище и адрес на управление *, с ЕИК *, представлявана от Директора *, ДА ЗАПЛАТИ на * със седалище и адрес на управление гр.*, ** , с ЕИК *, сума в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на *, чрез Директора на ** - *, за присъждане на направени по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................