№ 136
гр. П., 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200390 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.***И."“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ представлявано от управителя М.И.Д.-С., с адрес за призоваване населено
място/, против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който на дружеството жалбоподател, за административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Излагат се съображения за
това.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител.
За административнонаказващия орган – Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, не се явява представител. Постъпила е нарочна молба от
юрисконсулт Мариета Николова Елинова, в качеството на упълномощен представител на
1
Председателя на УС на Агенция „П.И.“, с обективирано становище. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведените съдебни заседания.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установи по делото, че на 29.04.2022 г. в 08:22 часа в Община П., на път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ
километър, е установено движение на ППС влекач ДАФ ХФ 460 ФТ, с рег. № ***, с
технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, за
което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Така извършеното нарушение № DE8EF4D780C6747CE053011F160AB757 е установено с
устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А - 3 км 163+488.
Собственикът, на когото е регистрирано ППС-то е „К.***И."“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от законните представители заедно и поотделно – М.И.Д. и С.П.С., със
седалище и адрес на управление на дружеството жалбоподател /населено място/ което
обстоятелство се установява от извлечението от създадения доклад от Електронната система
за събиране на пътни такси с № **********.
За така установеното нарушение срещу ползвателя на превозното средство – дружеството
жалбоподател, е съставен обжалваният Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка
с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2500,00 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Независимо от наложеното
административно наказание, в ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател дължи и
заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 19.06.2025 г.,
2
в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ
липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за ППС
с рег. № *** на 29.04.2022 г. в 08:22 часа, тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока
намаляващ километър, област Б., град М., както и данни за собственика и ползвателя на
процесното ППС с рег. № *** и индивидуализиращи превозното средство данни, ведно с два
броя статично изображение във вид на снимков материал на същото.
Видно от справка за местоположението на стационарни контролни единици на електронна
система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията на
Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б., Община П., място М., път А - 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, път А - 3, клас Автомагистрала, тол сегмент №
********** е включен в цитирания списък и за същия се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата
на връчване на обжалвания акт - ЕФ.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за
това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено движение на собственото на
дружеството ППС, индивидуализирано с техническите му характеристики, за което изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването –
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
3
такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от Електронната
система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която създава
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Съгласно
чл. 189е, ал. 8 ЗДвП докладът и снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН, за случаите на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2 на същия член, за което се издава електронен
фиш. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможност за издаване на
електронен фиш, но само в случаите, предвидени в закон.
Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП, в редакцията й действаща към
момента на извършване на нарушението - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., по
аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗАНН, при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. В настоящия случай нарушението,
което е установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, не е по чл. 179,
ал. 3 ЗДвП, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е била
предвидена възможност за издаване на електронен фиш в случаите по ал. 3б на чл. 179
ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност,
поради което съдът намира, че в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление,
а не да се съставя електронен фиш.
Настъпилата законодателна промяна на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, изразяваща се в допълнение на
чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“,
обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не е била част от действащото
право към момента на извършване на вмененото административно нарушение. Доколкото
коментираната норма е процесуална такава и се прилага незабавно с влизането й в сила, то
електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а - 3б ЗДвП, може да се издава за визираните
нарушения, извършени след 13.02.2024 г.
4
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, извършено на 29.04.2022 г.,
санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което
е издаден и обжалваният ЕФ. Доколкото към датата на извършване на твърдяното
административно нарушение не е била предвидена възможността за санкциониране на
нарушението с издаването на електронен фиш, то и издаденият такъв е незаконосъобразен.
Паралелно с изложеното, следва да се вземе предвид и заложеното в чл. 2, § 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Съгласно цитирания
регламент доставчикът, в конкретния случай „ДСИ“ АД, е следвало да информира
ползвателя на електронната услуга - дружеството жалбоподател, за недекларирането на
пътната такса, както и да предложи възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. Тази разпоредба обаче, е съобразена във вътрешното ни право едва с
последното изменение на Закон за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на
ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.), с което към текста на чл. 10б ЗП са добавени три нови алинеи - ал.
7, ал. 8 и ал. 9, които са в сила от 01.01.2024 г. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП предвижда,
че в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното
ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. В случаите, когато се заплати тази такса в указания
срок, законът предвижда да не се образува административнонаказателно производство. Едва
при констатирано последващо бездействие от страна на собственика или ползвателя, следва
да се пристъпи към ангажиране на имуществената му отговорност. Така формулираната ал. 7
на чл. 10б ЗП в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2 § 7 от Регламента, така че да се
отговори на изискването за съответствието й с общностното право.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в
по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.
3б ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за
електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол данни и заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са
били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни
права и свободи, както и на изискването на чл. 288 ДФЕС, че регламентът е акт с общо
приложение, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-
5
членки.
Все в коментирания аспект, с наложената на дружеството жалбоподател имуществена
санкция в размер на 2500 лв., не е спазен и принципът за пропорционалност/съразмерност,
като един от основните принципи на правото на ЕС. Този правен извод следва от
обстоятелството, че съгласно фактическата и правна рамка на административното
обвинение, обективирано в ЕФ, а именно липсата на валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването за ППС с рег. № *** на 29.04.2022 г. в 08:22 часа, е само за
един сегмент – ********** - тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока намаляващ
километър, област Б., град М., не и за целия пътен участък. В тази връзка наложеното
наказание (имуществена санкция в размер на 2500 лв.) противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г.
по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС
от АС - Хасково, съгласно което цитираният чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид задължителният характер на
така даденото тълкуване на СЕС, то налагането на имуществена санкция във фиксиран
размер (в процесния случай - 2500 лева), за което е издаден процесният ЕФ, се явява
направено в противоречие с принципа за пропорционалност, което обстоятелство на
самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на обжалвания
административен акт.
В цитираното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, е посочено още, че ЗДвП не
дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-
конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. Според СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране
на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране, освен, че не
е във връзка с поведението на собственика/ползвателя или водача на МПС (не позволява да
се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение), не
отчита и характера и тежестта на нарушението. Отчетено е още и че при налагането на
наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното
6
средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с
която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се
променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали
нарушителят е заплатил предварително размера на тол таксата за даден маршрут. Освен това
адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.
При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една
абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съдът да извърши
преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер, различен от
фиксирания такъв. А съгласно общностното право, което има примат над националното,
размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален
на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко ограничителната такава.
Спазването на един от основните принципи на правото на ЕС – за пропорционалност на
наложеното наказание с оглед преследваните със същото цели, залегнал в цитираното
решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, както и в общностната съдебна практика,
напълно се споделя и поддържа и от касационната инстанция, в който смисъл са и Решение
№ 2118 от 28.04.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 345/2025 г., Решение № 1896 от
11.04.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 136/2025 г., Решение № 1822 от 9.04.2025 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1925/2024 г., Решение № 1569 от 26.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а.
н. д. № 204/2024 г., Решение № 1532 от 24.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 998/2024 г.,
Решение № 1450 от 19.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 832/2024 г., Решение № 1240 от
7.03.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1055/2024 г., Решение № 1104 от 28.02.2025 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1121/2024 г., Решение № 1093 от 28.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а.
н. д. № 310/2024 г., Решение № 940 от 21.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 643/2023 г.
По изложените съображения, съдът намира, че с издаването на обжалвания ЕФ
административната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което следва да постанови решение, с което същият да бъде
отменен.
С оглед крайния изход на спора, право на присъждане на разноски има дружеството
жалбоподател, тъй като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая от дружеството жалбоподател не е направено искане за заплащане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „К.***И."“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/ представлявано от законния представител М.И.Д.-С., за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8